TAC: САЩ се оказаха във властта на хора, стращи от мания за величие

Престъпната безскрупулност на американската управляваща класа доведе на власт в САЩ двама грохнали «старци», които страдат от мания на величие, пише TAC. Парите на Сорос и екстремистката идеология на Байдън поставиха страната по пътя на самоунищожението.

Превод от American Thinker, САЩ:

Коренът на всички злини, които унищожават една нация, е злоупотребата с власт от хора, страдащи от мания за величие.

В Съединените щати през 2023 г. никой не олицетворява този порок по-добре от Джордж Сорос, на 92 години, и Джо Байдън, на 80, които по същество работят заедно, за да унищожат Съединените щати, каквито ги познаваме.

Въпреки факта, че Джордж Сорос видя със собствените си очи смъртта и разрушенията, причинени по време на Втората световна война от един мегаломан, манията за величие не го заобиколи.

Той е пълен с несъкрушима решимост да стане човекът, който да превърне Съединените щати в еднопартийна страна и завинаги да изкорени юдео-християнската основа на американското общество.

За да постигне целта си, Сорос с присъщото си коварство удари по конституционната република – неприкосновеността на процеса на гласуване и вярата в справедливата правосъдна система. Той знае, че щом тези два стълба рухнат, страната ни ще тръгне по пътя на необратимата трансформация.

От 2000 г. до 2018 г. фондовете на Сорос похарчиха повече от 8,9 милиарда долара за прилагане на тази стратегия.Само през 2018 г. той похарчи 708 милиона долара, за да повлияе на резултатите от междинните избори. За сравнение, на националните комитети на Републиканската и Демократическата партии им отне цели две години — 2017 и 2018 г., за да съберат общо само 502 милиона долара.

Освен това Сорос коварно събра цяла армия от журналисти, за да прокарва дневния си ред.

Той плаща на много от тези, които седят в бордовете на организациите, които финансира, и дарява пари директно на медийните групи, които наемат останалите.

От 2016 г. до 2020 г. той е раздал най-малко 131 милиона долара на 253 журналистически и медийни активистки групи, за да прокара дневния си ред.

Друга цел на тези машинации е да се създаде армия от изхранвани слуги, чиято работа е да го предпазват от всякаква критика.

Тези американски подлизурски същества безсмислено повтарят заученото наизуст твърдение, че тъй като Сорос е евреин, оцелял през Втората световна война, всяка критика към него е напълно неприемлива и се равнява на неистов антисемитизъм — дори и тази критика да е справедлива.

Джордж Сорос, натурализиран гражданин на Съединените щати, трябва незабавно да бъде санкциониран и депортиран за сътрудничество с нацистите в Унгария по време на Втората световна война.

Той обаче продължава безконтролно да упражнява прекомерно и направо разрушително влияние върху американското общество.

В интервю от 1998 г. за 60 Minutes, Сорос признава, че е помогнал на нацистки унгарски чиновник да конфискува еврейска собственост:

Стив Крофт, водещ на 60 Minutes: Доколкото разбрах, вие сте направили обход с този ваш „покровител“, който се кълнеше, че сте негов осиновен кръщелник, направили сте обход и на практика сте му помогнали да конфискува еврейска собственост.

Джордж Сорос: Да, точно така. да

Крофт: Искам да кажа, че това е вид изпитание, който би поставило много хора в психиатрично болнично легло за години. Трудно ли Ви беше?

Сорос: Не, в никакъв случай. Съвсем не, даже ми хареса.

Крофт: И не чувствате никаква вина?

Сорос: Не, няма нищо подобно.

В друго интервю той каза:

«1944 беше най-щастливата година в живота ми. Звучи странно и дори почти обидно, защото 1944 беше годината на Холокоста, но е истина.»

Къде беше Джордж Сорос и какво правеше, когато 568 хиляди евреи — повече от 70% от всички евреи, живеещи в Унгария — бяха систематично унищожени?

Сътрудничил е на нацистите.

Не знам какво се е случвало в сърцето на Сорос тогава и какво се случва в него сега, но нито един човек, който има поне капчица порядъчност и морал, който е оцелял в онези ужасни времена и е видял от първа ръка непонятната безчовечност, ще започне да твърди, че 1944 г. е била най-добрата година в живота му или че не съжалява за сътрудничеството си с нацистите.

Само гнусен мегаломаниак може да каже това.

Автор: Steve McCann, Петя Паликрушева, превод и редакция