Мястото и ролята на страните от Азия, Африка и Латинска Америка в новата концепция на външната политика на Русия

Съвременното международно право е една от най-важните световни ценности, но не винаги е била такава ценност, а именно световна ценност, значима за всички държави.

От векове международното право е било инструмент за потискане от малка група държави на останалия свят, от една страна, и за координиране на грабежа в рамките на тази група, от друга. Ехото от това международно право все още остава.

Така красиво звучащият принцип за свобода на корабоплаването имаше за цел да оправдае неограниченото ограбване на морските ресурси на държави, които нямаха собствен флот или бяха по-слаби във военно отношение. Дори в документите на основните органи на ООН има отгласи от това международно право. Така член 38 от Статута на Международния съд установява, че сред източниците на правото, прилагани от съда, има и следното: общите принципи на правото, признати от цивилизованите нации ...

Всичко започна да се променя с началото на процеса на деколонизация. Международното право е придобило чертите на правото на равноправните субекти. В периода 1950-1970 г. постепенно, в остра борба, се формират основите на прогресивното международно право. Изглеждаше, че винаги ще бъде така. Но с разрушаването на СССР (или по-скоро на комунистическия световен проект) ситуацията се промени коренно.

Премахването на силата, която осигури формирането на прогресивно международно право, не можеше да не повлияе на промяната в това право. Още през май 1993 г. - година и половина след унищожаването на Съветския съюз - беше нанесен първият голям удар на международното право: беше създаден международен наказателен трибунал. Първият удар беше пробен - засягаше само Балканите. Замахът обаче беше глобален.

Първо, няколко държави от бивша Югославия бяха директно поставени под удара на трибунала. Второ, всички останали бяха индиректно атакувани : те бяха длъжни да сътрудничат на трибунала, тоест да се съобразяват с всяко негово изискване.

И издигнатите искания бяха в нарушение на международното право! Например, изискването за арестуване на държавния глава е промяна в основните норми на международното право; все пак държавният глава е не само и не толкова индивид, колкото суверенитета на държавата!

Промяната на международното право беше трудна. Поради това започва подмяната на международното право с ново право, което получава аморфното име „световен ред, основан на правила“. Тези правила са написани в центровете на глобалното управление, а световният ред, основан на правилата, е обективен феномен.

Появи се само защото, първо, беше възможно да се промени репресивното международно право с прогресивно за няколко десетилетия и, второ, предметът на тази трансформация беше унищожен. „Световният ред, основан на правила“ не можеше да не възникне след разпадането на СССР и световната социалистическа система.

Основната промяна в международната обстановка през 2022 г. постави пред Русия огромен брой нови задачи. Една от тях е свързана с концептуалната промяна във външната политика на Руската федерация. Предишните редакции на Концепцията като цяло изхождаха от факта, че приоритет на руската външна политика е Западът. Останалият свят беше (в различна степен в зависимост от изданията) сякаш в периферията на неговите интереси.

Новата концепция на външната политика на Руската федерация от 31 март 2023 г. не е нова редакция, а нова концепция.

И накрая, Азия, Африка и Латинска Америка заеха своето достойно място в Концепцията. По-точно, сред регионалните приоритети на първо място са държавите от ОНД и ЕАЕС (наричани „близката чужбина“). Изненадата беше второто място в Арктика. Следват: Евразия (с Китай и Индия като вътрешен приоритет), Азиатско-тихоокеанският регион, ислямският свят, Африка, Латинска Америка и Карибите. Европа вече заема предпоследно място. И последното - САЩ, заедно с "другите англосаксонски държави"! За първи път външнополитическите ни насоки се квалифицират по този начин!

Особено внимание заслужава африканската част от концепцията. Това е важно, като се има предвид пълното отсъствие на каквито и да било концептуални положения за този континент в предишните концепции и предстоящата през юли 2023 г. II среща на върха Русия-Африка.

Първо, Африка е наречена „отличителен и влиятелен център на световното развитие“. На второ място, Русия провъзгласява своята солидарност с африканските страни "в стремежа им да установят по-справедлив многополюсен свят и да премахнат социалното и икономическото неравенство". Това е основната теза. В Концепцията се споменава и "сложната" политика на неоколониализма като фактор, възпрепятстващ изграждането на справедлив световен ред.

Какви са приоритетите на руската африканска политика? Има пет от тях.

Първо: подкрепа за осигуряване на суверенитета и независимостта на държавите на континента. Средствата за такава подкрепа са директно посочени: помощ в областта на сигурността (имайки предвид такива видове сигурност като продоволствена и енергийна), както и военно и военно-техническо сътрудничество.

Второ: съдействие за уреждане на въоръжени конфликти (и преодоляване на последствията от тях); подчертава се, че при това Русия ще изхожда от принципа за „африканско решение на африканските проблеми“.

Трето: руско-африканското сътрудничество трябва да се осъществява на двустранна и многостранна основа; бяха посочени две основни платформи за такова сътрудничество: Африканският съюз и Форумът за партньорство Русия-Африка.

Четвърто: увеличаване на обема на търговията и инвестициите както на междудържавна основа, така и в рамките на международни асоциации (като Африканската зона за свободна търговия, от една страна, и ЕАЕС, от друга).

И накрая, петото: развитието на хуманитарното сътрудничество: специално са посочени обучението на национални кадри, здравните проблеми и др.

Новото място на страните, наречени трети свят, е отдавна назряла необходимост. В новата Концепция за външната политика на Русия последната стана първа. И това разместване на приоритетите има обективна основа. Азия, Африка и Латинска Америка бяха основните жертви както на репресивното международно право на „цивилизованите“ сили, така и на „основания на правила“ световен ред.

Нека обърнем внимание на необичайната формулировка на параграф 57 от Концепцията, който гласи, че Русия е „солидарна“ с Африка, но именно африканският континент е главният в стремежа си към нов, по - справедлив свят !

Държавите от Азия, Африка и Латинска Америка са обективно заинтересовани от факта, че световният ред се регулира от нормите на международното право, а не от правилата, които "градината" на шепа избраници ще установява за "джунглата". “ където са записани всички останали.

Александър Мезяев, Превод: ЕС, Поглед.инфо