Анжелик Хрисафис
Докато стотици хиляди хора се готвят да протестират отново тази седмица срещу непопулярния план на Еманюел Макрон да повиши възрастта за пенсиониране на 64 години, вътрешното положение на френския президент е поставено на карта.
Макрон, който дойде на власт през 2017 г., обещавайки благоприятна за бизнеса трансформация на Франция за намаляване на данъците и преразглеждане на социалния модел и системата за социални помощи, от месеци е подложен на натиск да даде тласък на втория си мандат на власт.
Доверието на Макрон у дома е заложено на карта. В международен план той се възприема като постоянен мениджър на кризи – гасенето на пандемията от Covid, кризата с разходите за живот, войната в Украйна – но центристите у дома биха предпочели той да бъде възприеман като конструктивно изоставящ вътрешното наследство пред лицето на възхода на Марин льо Пен най-вдясно.
Макрон беше силно подкопан на вътрешния фронт, след като неговата центристка групировка не успя да спечели абсолютно мнозинство на парламентарните избори миналия юни на фона на големи печалби за крайната десница и радикалната левица. Тази деликатна позиция ще бъде разтегната до максимум тази седмица, когато парламентът започне да обсъжда предложенията на Макрон за повишаване на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години и увеличаване на броя на годините работа, необходими за получаване на пълна пенсия.
Настоящият дискурс на Макрон е, че иска Франция, която „работи повече и по-дълго" – той въведе ограничения в системата за обезщетения за безработица и повече хора работят. Но битката за пенсиите е политически рискована и най-трудното вътрешно предизвикателство за този втори мандат. Левицата го обвинява, че в тежки времена сериозно не е преценил обществените настроения и увеличава социалното неравенство. Пенсионната система е повтаряща се точка на възпламеняване на френската политика, защото се възприема като крайъгълен камък на социалния модел на страната.
За разлика от пазарно ръководената система на Обединеното кралство, Франция има пенсионна система, ценена за това, което политиците наричат „солидарност между поколенията" – при което работещото население плаща задължителни такси от заплатите, за да финансира тези, които в момента са в пенсия. Всички френски работници получават държавна пенсия.

Понастоящем Франция има най-ниската възраст за държавна пенсия сред големите европейски икономики и изразходва значителна сума в подкрепа на системата.
Проблемът на Макрон е, че промените му се възприемат като дълбоко несправедливи, обвиняван е в увеличаване на неравенствата и удряне на работници и жени с ниски и средни доходи.
Всеки френски президент през последните 40 години по някакъв начин е правил промени в законите за пенсиониране, обикновено на фона на гнева по изборите и демонстрациите по улиците.
Но протестното движение срещу пенсионните планове на Макрон е историческо: повече от милион излязоха по улиците в най-големите демонстрации от 30 години. Профсъюзите от целия политически спектър, от умерените центристи до радикалната левица, предприеха рядката стъпка да се обединят. Проучванията показват, че мнозинството от французите са против промените на Макрон и мнозинството подкрепят протестното движение.
Фокусът сега е върху парламента.