Редакционна, The Observer
Трябва да се признае, че случката с огромен китайски балон, който прелетя или бе издухан необявено над САЩ и Канада миналата седмица, има известна забавна страна. Генералите от Пентагона бяха в повишена готовност, страхувайки се, че техните ракетни силози в Монтана са шпионирани. Джо Байдън, който обикновено не е щастлив на спусъка, трябваше да бъде убеден да не го сваля, след което промени решението си. Републиканците обвиниха президента, че е слаб в защитата, а със зачервени лица чиновници в Пекин се напъваха да убедят превъзбудените американци.
Балонът, най-вероятно тайно устройство за наблюдение, в крайна сметка бе счетено, че не представлява физическа заплаха. Макар китайците да настояваха, че това е случайно заблудило се метеорологично устройство, което въпреки това се извиниха.
Този инцидент говори много, но нищо добро, за нервното състояние на отношенията между САЩ и Китай. Двете най-могъщи държави в света са в спор по множество въпроси, големи и малки. Когато балонът се появи, взаимното доверие, хладните глави и навременната комуникация бяха крайно липсващи. Това изобщо не е смешно.
Решението на Антъни Блинкен, държавния секретар на САЩ, да отложи посещението в Пекин през уикенда е за съжаление. Но като се има предвид опортюнистичният, но мощен антикитайски фурор, който взриви американската десница, спокойният, разумен диалог може да се окаже невъзможен.
Непредвидени кризи от този вид ясно демонстрират защо възобновяването на преговорите за насърчаване на подобрено взаимно разбирателство е от съществено значение. Контекстът е нарастващата глобална конкуренция, някои я наричат конфронтация, между Вашингтон и Пекин. Президентството на Доналд Тръмп доведе отношенията до ново дъно с многобройни спорове за търговия, санкции на САЩ, шпионаж и сигурност. Агресивната позиция на президента Си Дзинпин, включително спрямо Тайван, Хонконг, Южнокитайско море и Синдзян, е също толкова виновна. На фона на военно натрупване и от двете страни, ястребите започнаха да предполагат, че войната е неизбежна.
Миналата седмица шефът на ЦРУ Уилям Бърнс заяви, че САЩ знаят, че Си е наредил на силите си да бъдат готови да нахлуят в Тайван до 2027 г. Генералът от военновъздушните сили на САЩ Майк Минихан отиде по-далеч, призовавайки войските да бъдат готови да защитават острова до 2025 г. Изборите в Тайван и САЩ следващата година могат да осигурят претекст и прикритие за китайска атака, прогнозира той.
Както показва бурята с балона, погрешните изчисления са също толкова опасни, колкото всяка планирана политика. Малко вероятно е китайските лидери умишлено да са торпилирали посещението на Блинкен. Наистина има признаци, че Си под икономически и пандемичен натиск иска да намали напрежението. Разполагането на шпионски балон в такъв деликатен момент най-вероятно е било грешка на по-нископоставени кадри – или саботаж от хардлайнери, които се противопоставят на разведряването. Подобни възможности съживяват натрапчивите въпроси относно авторитета и компетентността на Си.
Ултранационализмът на Си, експанзионистичните политики и дипломацията на воините-вълци имаха лош обратен ефект, подтиквайки страни като Япония и Южна Корея да втвърдят отбраната си. САЩ активно се възползват от грешките им. Страхът от Китай улесни по-тесните връзки на САЩ в областта на сигурността с Индия, Австралия и Югоизточна Азия. В това отношение Си е най-големият враг на себе си (и на Китай).
Америка на Байдън също има какво да губи, ако се вслуша в ястребите, разчита на военни възможности и позволи отношенията с най-голямата търговска нация в света и зараждащата се суперсила да се влошат още повече. Същото прави и наблюдаващият свят. Вашингтон и Пекин трябва да приемат скитащия балон като предупреждение от високо – и бързо да намерят по-добри начини да се разбират.