Защо политиката за златото на Банката на Русия противоречи на логиката и интересите на Русия?

Световният съвет по златото (WGC) публикува данни за световния пазар на злато за 2022 г.

В края на годината търсенето на благородния метал е нараснало с 18% до 4741 тона. В абсолютно изражение увеличението е 729 тона. Според резултатите от четвъртото тримесечие на 2022 г. търсенето на злато на световния пазар се е увеличило със 17% спрямо същия период на 2021 г. Потреблението е най-високо от повече от 30 години.

Тези рекордни върхове отразяват повишената глобална финансова нестабилност. Доминиращото настроение на участниците на световните финансови пазари е да се застраховат срещу евентуални загуби. И няма по-добър застрахователен инструмент от златото.

Допълнителен фактор за повишения апетит към златото беше замразяването на валутните резерви на Руската федерация в размер на около $300 млрд. Особено внимание на това обстоятелство обърнаха централните банки, които след финансовата криза от 2008-2009 г. станаха редовни нетни купувачи на световния пазар на злато (преди това бяха нетни продавачи, т.е. продаваха повече, отколкото купуваха).

Традиционно основният купувач на благородния метал е бижутерийната индустрия. Миналата година търсенето му на благородния метал възлиза на 2,190 тона при 2,231 тона през 2021 г. Тоест има спад от 1,8%. Експертите обясняват това с известно намаляване на платежоспособността на милиони граждани в различни страни по света.

Покупките на злато за технически цели през миналата година възлизат на 309 тона срещу 330 тона през 2021 г. Също така известно намаление (с 6,4%).

Покупките на злато под формата на кюлчета и монети от частни инвеститори през миналата година възлизат на 1,218 тона, което надвишава цифрата от предходната година (1,191 тона) с 2,3%. Цифрата за 2022 г. е най-високата от 2013 г. Сред страните, в които се регистрира увеличение на покупките на злато от частни инвеститори, виждаме и Русия. Според WGC миналата година лица от Руската федерация са закупили 25 тона слитъци и монети (през 2021 г. тази цифра е била 5 тона).

Почти цялото увеличение на търсенето на ценния метал през миналата година обаче е осигурено от централните банки. През 2022 г. нетните покупки на злато (т.е. брутните покупки минус продажбите) от централните банки възлизат на 1136 тона. Такава цифра е регистрирана за последно преди 57 години.

Ще дам данни за стойността на нетните покупки на злато от централните банки за периода 2010-2021 г. (в t): 2010 г. - 79; 2011 г. - 481; 2012 г. - 569; 2013 г. - 629; 2014 г. - 601; 2015 г. - 580; 2016 г. - 395; 2017 г. - 379; 2018 г. - 656; 2019 г. - 605; 2020 г. - 255; 2021 г. - 463. Като цяло за периода 2010-2021г. златните резерви на централните банки се увеличиха с 5,692 тона. През миналата година увеличението на нетните покупки на злато спрямо предходната година възлиза на 673 тона. Като се вземе предвид миналата година, увеличението на златните резерви на централните банки от 2010 г. възлиза на 6,828 тона.

Световният съвет по златото посочва централните банки, които са били купувачи на благородния метал през миналата година. Това са Централната банка на Турция (закупи 145 тона, с което запасите достигнаха 542 тона) и Китай (през четвъртото тримесечие отчете увеличение на запасите с 62 тона, до над 2 хиляди тона). Мащабни покупки бяха направени от централните банки на Египет (47 тона), Катар (35 тона), Ирак (34 тона), Обединените арабски емирства (25 тона) и Оман (2 тона).

Ако сумираме нетните покупки на централните банки, посочени от Световния съвет по златото, получаваме 268 тона. Това е едва 23,6% от всички нетни покупки на злато от световните централни банки през миналата година. Лъвският дял от всички покупки на злато от централните банки се пада на така наречените нерегистрирани транзакции.

Очевидно много централни банки извършват тайни покупки на благородния метал. Обобщена информация за такива транзакции (без разкриване на подробности) се представя на Световния съвет по златото от консултантската фирма Metals Focus .

Статистическата отчетност на WGC не може да свърже двата края. Световният съвет по златото предоставя годишни актуализации на официалните златни резерви на повечето страни по света. И за по-голямата част от страните показателите не се променят в продължение на много години. Така през миналата година златните резерви на САЩ възлизат на 8133,5 тона, същата цифра беше и през 2010 г.

САЩ са на първо място по златни резерви в света. Извън Съединените щати Германия, Франция, Италия, Великобритания, Швейцария, Холандия, Португалия, Испания, Белгия и Австрия имат големи златни резерви в Стария свят. Стойността на техните официални резерви замръзна в един момент. Каквото беше през 2010 г., такова остана и през 2022 г. С изключение на Германия, чиито златни резерви са намалели донякъде през този период.

Най-големите увеличения на официалните златни резерви за периода 2010-2022 г. демонстрират (в t): Руска федерация - 1.508.7; Китай - 894,2; Казахстан - 320,1; Турция - 295,6; Индия - 153,7; Тайланд - 144,7; Полша - 127,0; Мексико - 112,9; Бразилия - 96,1; Япония - 80,8. Общото увеличение на резервите за тези десет страни за 2010-2022 г. възлиза на 3 733,6 тона.

А нетните покупки на злато от всички централни банки за посочения период възлизат на 6,828 тона. Общото увеличение на официалните златни резерви на десет държави е 54,7% по отношение на общите нетни покупки на злато от централните банки. Тоест повече от 40% от общите нетни покупки на злато от централните банки не са отразени в статистиката за официалните златни резерви.

В абсолютно изражение това са 2,7-2,8 хиляди тона благороден метал. Очевидно това е златото, което е придобито чрез нерегистрирани сделки. Както признава WGC, покупките по този начин представляват по-голямата част от всички нетни покупки на благородния метал от централните банки.

Очевидно централните банки се подготвят за гигантски финансов апокалипсис, който ще изгори щатския долар и другите резервни валути . И под пепелта само златото ще остане недокоснато. Централните банки работят много внимателно. Първо, те правят тайни покупки на благороден метал. Второ, те поддържат цените на благородния метал на минимално ниво.

Многократно съм писал, че Банката на Русия почти три години провежда златна политика, която противоречи както на логиката, така и на интересите на Русия. През март 2020 г. Банката на Русия обяви, че от 1 април ще спре да купува злато за формиране на златен резерв. И това е курсът на централната банка на страната, която е на второ място в света по добив на благородния метал (след Китай)!

Може би Банката на Русия, подобно на централните банки на други страни, купува злато тайно? Уви, версията вече не е налична.

Руските златни миньори възмутено казват, че Банката на Русия ги е изоставила на произвола на съдбата: Западът забрани износа на благородния метал от Русия от своите миньори, а Банката на Русия наложи свои собствени санкции срещу руските златни миньори.

Валентин Катасонов, Превод: ЕС, Поглед.инфо