Днес е времето, в което държавите, наречени велики, са принудени да върнат кредита, който историята им даде в зората на Модерната епоха. Тогава тя ги избра да бъдат богати, силни, могъщи и да владеят другите народи векове наред, налагайки над цялото човечество и на целия свят своя световен ред.

Това време обаче приключи!

Техният Ренесанс бе възраждане на една отдавна отминала езическа цивилизация, която ги освободи от морала на християнството и им отвори вратите към нова икономика, възможност за търговия, използване на суровини и работна сила, за да изградят своя и материална култура, , строителство, цивилизационни придобивки, нов начин на живот, блага за ежедневни нужди, но най-вече за удоволствия и развлечения. Моретата и океаните им разтвориха водите си, за да станат техните велики морски пътища друм към нови земи и източници на неизмерими печалби. Те използваха своите оръжия, военни умения, хитрости и жестокост, за да завоюват отвъдморските си територии, богати на всичко, което им беше необходимо, за да го вложат в свят наречен от тях самите висша цивилизация.

Божият свят стана техен!

Те придобиха роби, полезни изкопаеми, скъпоценности, нови работници, суровини. И нови държави, които трябваше да им бъдат съюзници, но всъщност бяха техни източници на печалби и сигурност. Светът се промени под тяхната власт и прие техния облик. На тях дори не им минаваше през ума, че това им е дадено не завинаги, а само за временно ползване и че ще дойде денят, когато ще трябва да го връщат.

Историята ги наказа, като повели да го връщат и то на тези, от които го бяха взели…

До скоро те живееха със самочувствието, че са хора от „висша раса“, на която е позволено да използва другите раси за свои роби и послушни изпълнители. Те ги превозваха като добитък в трюмовете на корабите си, откъсваше ги насилствено от родните им места, заключваше ги оковани в клетки и ги продаваха на специални тържища. По-късно, когато разбраха, че така повече не може, просто ги примамваха да им чистят боклуците и да им вършат черната и мръсна работа, която била неподобаваща за тях самите.

Те наистина постигнаха могъщество в икономиката, военното дело и във всички области на живота. Другите народи ги гледаха с възхита и удивление и им прекланяха и подчиняваха за способностите, уменията, начина им на живот.

Имаше за какво да им се завижда. И всички мечтаеха да постигнат техните успехи.

Дойде обаче времето, когато богатите, силните, великите трябва да платят натрупалите им се сметки. И да върнат всичко, което толкова векове са грабили от други народи.

Те дължат тези сметки за избитите индианци при покоряването на Америка от белите завоеватели от Европа; за керваните от кораби с роби от Африка за Европа и Америка и изобщо за всичко, което се съдържа в понятието „откриване на Новия свят“! И още: заради опорочаването на християнската вяра и Христовата Църква и многовековните им усилия да ги направят по-слаби и да ги извадят от живота на народите, като ги отделят от държавата.

Ще се наложи да плащат и за „победата“ си в т. нар. „студена война“. Макар обективно преценено те не я спечелиха. Дори се наемам да твърдя, че са я изгубили. Но понеже се самообявиха за победители, сметката им доста набъбва.

За историята това е нормално явление, случвало се много пъти. Всеки път обаче то е приемало драматичен характер, защото за връщащия дълга приключва охолното време и от богат ще трябва да се превърне в бедняк или поне в обикновена държава. А то е твърде обидно и унизително.

Може да е обидно и унизително, но е справедливо, защото, макар и само миг, се възстановява справедливостта и се поставят на местата им всички субекти в геополитиката.

Най-тежкото е, че сметката се плаща и то с висока лихва, когато ползващият облагите и придобивките от своята сила и могъщество е в вече в напреднал ход на всестранен упадък и загуба на предишното величие. Изведнъж се оказва, че дори му е трудно да събира средства, за да покрие задълженията, които историята му е предявила. Това винаги става внезапно, рязко, неочаквано. След толкова векове блага и удоволствия, безсрамно и дори нагло ти казват, че всичко, което си получил, преживял, вкусил и изпитал, струва много и трябва да бъде платено. И то със задна дата и с натрупване на лихвата.

Времето, когато трябва сметката на историята да бъде платена, е край на цяла една епоха заедно с нейните „велики държави“, „господстващи фактори“, „сблъсъци и диалози на цивилизации“, „мултикултурализми“ „толерантности“, „хомофобии“ и апотеоз на греха и нравственото падение.

Днес живеем в такова време, когато англосаксонската и изобщо западноевропейската система и САЩ потъват в историята, след като тяхното величие вече е залязло и те са изправени пред стената, отвъд която няма нищо.

Понеже не са свикнали на подобни изпитания, дори и никога не са допускали, че могат им се случат, защото са избрани измежду всички народи и държави да бъдат техни владетели и господари, те напълно са изгубили ума и дума и се чудят какво да правят. Идеологията, която съчиниха, за да оправдаят новия свой колониализъм, ги лъже, че нищо страшно не е станало и че тяхното царство и господарство продължава и ще продължава вечно. Малко изпитания, малко кризи, за да тръгне всичко както е било преди.

Те дори нямат нормални водачи, които да ги изведат евентуално от състоянието, в което са изпаднали. Или поне да им кажат какво им се случва и какво ги очаква.

Какво да се прави: управляват ги духом бедни и умствено посредствени хора, без опит и интелект, без умения и съзнание за това, което представлява днес светът и за онова, което самите тях ги очаква. Затова са объркани, понеже е видно, че не им вървят работите, срещу себе си виждат непознати преди врагове и противници, които в очите им казват, че повече няма да им се подчиняват. И са неадекватни, нервни, та дори и глупави. Като болни са и може би наистина са болни от някаква постмодернистка и неолиберална политическа болест, която не се лекува.

Този отиващ си и обедняващ свят не произвежда вече сериозни интелектуалци и мислители. Ако ги имаха, вероятно щяха да им кажат и покажат истината и дори щяха пряко да се намесят в политиката. За да спрат безумията им. Или поне да запазят авторитета и достойнството им.

Човечеството е на прага на нова епоха, в която световната конфигурация ще е подредена по друг начин, други ще са нейните повелители и вдъхновители. Друга ще е и социално-политическата и икономическата система. А това означава, че и икономическите отношения ще бъдат организирани по друг начин.

Историята е извървяла един голям цикъл и сега се отърсва от всичко онова, което й е тежало, унизявало и покварявало, за да отвори пред човечеството нови перспективи.

А тези, които сега трябва да платят старите си сметки, на които са начислени тежки лихви, ще се поизмъчат, докато намерят своето ново място…