Решенията на руския президент Владимир Путин по отношение на Украйна след първоначалната му погрешна инвазия на 24 февруари 2022 г. показват вероятно разминаване между неговите максималистични цели и желанието му да вземе вероятните високорискови решения, необходими за постигането им.
Путин вероятно е действал с погрешното предположение, че руските сили могат да принудят Киев да капитулира без значителни военни жертви и е видял инвазията на Русия като ограничен и приемлив риск.
Разкритите руски военни планове, например, показват, че Кремъл очаква руските сили да превземат Киев след дни, руските разузнавателни служби според съобщенията очакват украинската армия да се разпадне, а кремълските пропагандисти публикуват превантивно предварително написана статия, възхваляваща "победата" на Русия на 26 февруари 2022 г.
Това пише "Институтът за изследване на войната" (ISW) в днешния си съкратен анализ.
Провалът на руските сили в битката за Киев - и с него военният план на Кремъл - принуди Путин да се изправи пред сложни решения, докато Кремъл води все по-скъпа и продължителна конвенционална война. Путин обаче не нареди трудните промени в руската армия и обществото, които вероятно са необходими за спасяването на неговата война.
Путин последователно игнорира, забавя или изпълнява само частично няколко вероятно необходими прагматични решения относно неговата инвазия. Путин не пожела да нареди пълна мобилизация след скъпото превземане на Северодонецк и Лисичанск през юни-юли 2022 г. и няколко неуспешни офанзиви, които изтощиха голяма част от конвенционалната му армия. Той пренебрегна многократните призиви от руската националистическа общност през май 2022 г. за мобилизиране на резервисти, обявяване на война на Украйна, въвеждане на военно положение в Русия и модернизиране на системата за повикване в армията.
Путин вероятно се страхува и вместо това даде приоритет на набирането и ангажирането на сравнително неефективни нередовни въоръжени формирования през лятото.
Той също така се опита да поддържа фасадата на ограничена война, за да предпази голяма част от руското общество от мащаба и цената на руската война в Украйна. Путин също не направи много публични изяви, свързани с военните усилия от началото на войната до средата на декември. Освен това не се опита да заглуши голямата група руски провоенни и ултранационалистически блогъри и общественици, които подкрепиха военните цели, но започнаха да критикуват половинчатото руско военно усилие.
Путин продължи да избира сравнително по-малко рискови варианти, дори когато беше изправен пред спираловидни военни провали през есента на 2022 г. Путин започна да приема непопулярни във вътрешното пространство — и потенциално рискови — политики като обявяването на частична мобилизация или разширяването на военното положение далеч след тежката ситуация на фронтовата линия след украинските успехи стана ясно, че Кремъл се нуждае от допълнителна бойна мощ.
Путин можеше да обяви по-голямо усилие за мобилизация от докладваните 300 000 военнослужещи, но вероятно се страхуваше, че и без това непопулярната перспектива за мобилизация ще навреди допълнително на привлекателността му в руското общество.
Освен това Путин направи значително риторично усилие да омаловажи мобилизацията, като я определи като мобилизация на избрани резервисти, въпреки реалностите на руските военни центрове за набиране на персонал, които не са в състояние да приложат такава целенасочена кампания.
Путин също така официално не обяви военно положение извън Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска области, а вместо това нареди на райони извън Украйна да изградят правната рамка, необходима за подкрепа на руската мобилизация.
Освен това Путин само избирателно успокои милблогърите, като изпълни някои от техните искания, като например стартиране на "отмъстителна" ударна кампания срещу украинската енергийна инфраструктура, като същевременно се въздържа от прилагане на други последващи искания, като например ясно определяне на руските граници, за които претендира.
ISW оценява, че Кремъл и руското Министерство на отбраната (МО) прилагат със закъснение широкомащабни военни реформи и третират Украйна като продължителна и голяма война - но Путин продължава подобен модел на резервирано вземане на решения. ISW оцени на 15 януари, че Кремъл със закъснение предприема мобилизацията на персонала, реорганизацията и индустриалните действия, които реалистично трябва да има, преди да започне инвазията си в Украйна през февруари 2022 г.
Путин обаче очевидно се въздържа да обяви втора вълна на мобилизация, като американски и западни служители отбелязват, че Путин отново клони към провеждане на "тиха мобилизация" поради опасенията относно изключителната непопулярност на първата вълна на мобилизация.
Освен това се съобщава, че Путин провежда проучвания, за да прецени възприятието на руснаците за мобилизация и не е взел решение кога да започне по-нататъшна мобилизация, въпреки че министърът на отбраната Шойгу обяви широкообхватни реформи за увеличаване на жива сила на руските въоръжени сили на 17 януари.
ISW също така наблюдава противоречиви изявления от служители на руската Държавна дума и представители на Кремъл относно промените в протоколите за мобилизация и набор, което вероятно показва, че Путин е наредил изготвянето на тези разпоредби, но не желае да ги обяви пред обществеността.
Путин особено разчита на група изкупителни жертви, които публично да поемат рискове вместо него и да поемат вината за руските военни провали и непопулярна политика. Путин позволява и понякога е допринесъл за критиките на руските милиблогъри към руското МО, за да отклони вината от себе си.
Путин, например, позиционира руския министър на отбраната Сергей Шойгу и Министерството на отбраната да бъдат лицето на неговото най-непопулярно решение в страната досега - нареждане на частична мобилизация - като накара Шойгу да обясни разпоредбите за мобилизация в телевизионно интервю.
Путин също многократно е обвинявал руското МО за всеки проблем, свързан с извършването на частична мобилизация, и дори публично е укорявал МО и го е призовавал да се вслушва в критиките.
Путин многократно пренарежда руската командна структура по време на войната и позволява на последователните командири да поемат вината, като обвинява за цялостните руски военни провали отделните командири, а не неговата нереалистична и максималистична цел да завземе цяла Украйна.
Държавните пропагандни мрежи на Путин също хвърлиха отговорността за противоречивото руско изтегляне от западния (десен) бряг на област Херсон и град Херсон през ноември 2022 г. на бившия командир на руските въоръжени сили в Украйна, армейски генерал Сергей Суровикин (който сега служи като заместник-командващ на руската групировка в Украйна под командването на новия командващ генерал от армията Валерий Герасимов) и Путин не коментираха тази значителна руска загуба.
Путин редовно използва руската Държавна дума, за да постави условия за противоречиви решения, за да представи Путин като балансиран лидер. Путин многократно е отхвърлял екстремните предложения на руската Държавна дума като легализирането на групата "Вагнер" в Русия или пълното ангажиране с призивите за национализиране на собствеността на руснаци, които са избягали от страната по време на войната.
Президентът на Русия също не успя да се ангажира напълно с ултранационалистическата реторика, която естествено произтича от неговата максималистична инвазия в Украйна, въпреки че използва някои от нейните елементи в своето оправдание за войната в Украйна.
Нежеланието на Путин да поема рискове, пряко свързани с неговата конвенционална война в Украйна, показва, че е много малко вероятно той да преследва ядрена ескалация или война с НАТО.
ISW по-рано предположи, че руските конвенционални военни заплахи срещу НАТО не съответстват на възможностите на Русия и че Русия използва ядрени заплахи предимно за сплашване на Запада. Путин очевидно цени вътрешното си статукво и се стреми да избягва рисковани и противоречиви политики в подкрепа на собствените си цели.
Руският президент също така продължава да демонстрира, че остава пресметлива личност, която набляга значително на елиминирането на рисковете - дори когато възприятието му за ситуацията, пред която е изправен, се разминава с реалността.
По този начин руският държавен глава само си поставя максималистични и нереалистични цели, като призовава правителството и военните си да ги постигнат. Той все пак се въздържа от вземане на скъпоструващи решения, които вероятно изисква широкомащабната и продължителна конвенционална война, която той започна.
