Русия и Украйна никога не са имали напълно съвпадащи интереси. Да не говорим за 30-те членки на НАТО. Географията сама по себе си създава непрекъснати различия, пише италианското издание Il Fatto Quotidiano.
Войната в Украйна не засяга Канада по същия начин, както например Полша. Това се отнася и за САЩ и основните европейски страни, твърди авторът на статията - социологът проф. Алесандро Орсини, преподавател по политология в университета LUISS в Рим.
Байдън е ентусиазиран от войната в Украйна, която разделя Европа от Русия. Свикнал е с войните, труповете не го притесняват. Той беше вицепрезидент, когато НАТО бомбардира Либия през 2011 г. и не беше особено впечатлен да види Кадафи убит от тълпата.
Той беше и вицепрезидент, когато избухна гражданската война в Сирия през 2011 г., клане, което той подклаждаше отвън.
Той беше вицепрезидент, когато започна войната в Йемен през 2015 г., която отгледа като бебе в люлката му до идването на Тръмп през 2017 г. Байдън също така участва в бомбардировките в Сирия и Ирак и беше мозъкът на Съединените щати в Украйна през 2014 г., когато Янукович беше свален.
Той е видял на живо убийството на Бин Ладен през 2011 г. и е водил война осем години в Афганистан срещу талибаните. Клането в Хадита в Ирак, ужас, сравним с клането в Батаклан или Шарли Ебдо, беше извършено от американски войници под ръководството на Байдън през 2015 г.
За "стария Джо", смъртта и разрушението са нещо напълно нормално.
Ако зависи от него, войната в Украйна е най-добре да продължи десетки години, стига да е "умерена", така че Путин да не използва ядрени оръжия, и "продължителна", така че раздялата между Европа и Русия да е необратима.
На снимката: проф. Алесандро Орсини
Що се отнася до Италия, Франция и Германия, въпросът е по-сложен.
Изненадани от нашествието, Рим, Париж и Берлин действат като пълни аматьори. Марио Драги беше управляван дистанционно от Байдън, докато Макрон и Шолц изглеждаха като две деца, изгубени в гората по здрач. Отначало те вярваха, че руснаците ще загубят или ще се оттеглят бързо.
Но тогава разбраха, че Путин по-скоро е готов да използва ядрено оръжие, отколкото да загуби войната.
И така Макрон, Шолц и Мелони започнаха да подкрепят Русия. Надеждата, че Путин скоро ще спечели тази война, нараства в тях, докато руснаците настъпват в Донбас и изкормват Украйна.
Ето защо Италия, Франция и Германия пречат на Украйна да отблъсне руската атака, като отказват на Киев необходимите оръжия.
Оръжията, които изпращат са абсолютно недостатъчни.
В относително отношение те са много (например - по едно ПВО SAMP/T от всеки пет на склад), но в сравнение с оръжията, с които разполага Русия, те са малко. Така че или ще сключат сделка с Путин, или Украйна ще бъде унищожена. Който и да спечели, Европа ще остане нестабилна.
С една тънка разлика: едно е реваншистка суперсила с 6000 ядрени бойни глави и безгранична територия и ресурси, съвсем друго е провалена държава, която крещи за отмъщение без да и е останал никакъв глас.
По-вероятно е италианската система да оцелее след победата на Русия, отколкото тази на Украйна. Поражението на Русия – помислете за Макрон, Мелони и Шолц – би било началото на края на Европа; поражението на Украйна, от друга страна, би било преди всичко поражението на Байдън.
Дори Енрико Лета (италиански депутат и виден евроатлантик - б.ред.) разбра, че Путин няма никакви интереси извън Украйна.
Европейското трио се противопоставя на всякакви мирни инициативи, но в същото време не дава достатъчно оръжия, което удължава агонията на Киев.
Предстои голяма сухопътна офанзива на Русия в близките няколко месеца, а Макрон, Мелони и Шолц не искат да са преговарящи. Парализирани от безполезността си, те намират убежище в цинизъм, с който рискуват да бъдат погребани.
