За да си гарантира подкрепата на елитите, Путин е готов да узакони техните кражби. Това вече дори не е връщане към 1990-те години, а окончателният колапс на държавата като система

Отменянето на задължителното годишно деклариране на доходите и имуществото на депутатите от всички нива в Русия срамежливо беше наречено "Закон за деперсонализирането на декларациите за доходите". И това няма да е единствената последица от неизбежното оттегляне на страната от Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията.

Някои могат да кажат, че е нормално по време на война да се крие информация. Ала в Руската федерация, за разлика от Украйна, не става въпрос за временна мярка. В Киев картината е напълно различна - там само за два дни бяха уволнени високопоставени служители. Което е ясен знак за готовността на властите да се борят с корупцията.

Как Украйна подходи към проблема

В Украйна едно журналистическо разследване за закупуването на храни за армията на завишени цени предизвика сътресение сред управляващата класа. Украинското Министерство на отбраната нарече обвиненията манипулация, но не поиска журналистите да бъдат съдени за "дискредитиране на въоръжените сили", каквото вероятно щеше да се случи в Русия. Напротив, военните поискаха от Върховната рада да упражни контрол. 

И едва ли е съвпадение, че веднага след това започнаха масови уволнения на високопоставени служители. Някои политически коментатори обясниха това с оттеглянето на заместник-началника на президентската канцелария Кирило Тимошенко. От една страна той служеше като контратежест на прекия си началник Андрий Ермак. От друга имаше публични оплаквания за използването на скъпи имоти и автомобили от негова страна. Но не е само Тимошенко - с постовете си се простиха още петима началници на областни администрации.

Оставките в Министерството на отбраната са още по-красноречиви. Няма друго обяснение за оттеглянето на зам.-министъра на отбраната Вячеслав Шаповалов, освен корупционната схема с храната за войниците.

Същото се отнася и за уволнението на директора на отдела за обществени поръчки във ведомството. Няколко прокурори и зам.-министри в ключови министерства също загубиха постовете си на 24-25 януари.

А самото Министерството на отбраната на Украйна изрази надежда, че подобни решения ще помогнат на властите да запазят доверието на обществото и международните партньори. На Запад често се изразяват съмнения относно способността на Украйна да се бори ефективно с корупцията. Това в момента затруднява и получаването на военна и икономическа помощ. Тук е и едно от препятствията пред Украйна за членство ѝ в Европейския съюз. Очевидно властите добре разбират това.

Русия върви назад

От началото на войната срещу Украйна гласовете на журналистите в Руската федерация са заглушени. Налагат се наказания за дискредитация и разпространение на невярна информация за военните. В момента напълно сериозно се обсъжда и предложението на Евгений Пригожин, собственика на групата "Вагнер", за забрана да се пише за частните военни компании. Аргументът е, че техните сътрудници участват в бойни действия.

Депутатите не само ще бъдат освободени от задължението да публикуват декларации за доходите си. Твърди се, че скоро тези правила ще бъдат приложени и за президентската администрация. Взето е решение недвижимото имущество на чиновниците и олигархията да се приравни към "критичната инфраструктура".

Позицията на руската управляваща класа е кристално ясна. Според нея обществото не бива да знае как и къде живеят чиновниците и "народните избраници". Съдбата на хората е да хранят същия този елит и да загиват за него някъде край Бахмут. В същото време властовите кланове могат да правят пари от войната.

Между бъдещето и миналото

Украйна, макар и далеч не съвсем без проблеми, продължава да си пробива път към бъдещето. Докато в Русия корупцията е призната за неделима част от системата, неин вътрешен скелет. За да си гарантира подкрепата на елитите, Путин е готов да узакони правото им на кражба. Това вече дори не е връщане към 90-те години на миналия век. Това е пътят към окончателния колапс на държавата като система.

В същото време управляващите в Русия, въпреки намаляващите бюджетни приходи заради санкциите и войната, нямат желание да се борят с корупцията. Напротив, овластената класа вече не се задоволява с отмяната на международните ангажименти за борба с явлението. Те бързат да приемат нови закони, които да бетонират анонимността, а оттам и безнаказаността на чиновниците и политиците.