Кейт Конъли
„Изхвърлете чувството си за безсилие, излезте на улицата!" мъж вика по мегафон, викът му е отразен от стотици демонстранти, вървящи до него, които повтарят скандирането. „Германия отива при кучетата, събудете се от съня си!"
Носещи банери и плакати, някои с нанизи коледни светлини, закачени около вратовете им, удрящи барабани, участниците разкриват страховете и гнева си по време на едно- едночасово шествие по поръсените със сняг улици на източногерманския град Хале. Основните им притеснения са нарастващите разходи за енергия – те настояват правителството да ремонтира и отвори отново газопровода „Северен поток 2" за Русия – инфлацията, която е на най-високото си ниво от 70 години насам, и войната в Украйна, към която според тях Германия не трябва да допринасят с оръжия.
Понеделник е и от няколко години протестите в понеделник вечер – привличащи вниманието към всичко – от „прекомерната ислямизация" на Германия до „диктаторските" мерки за превенция на Covid – се превърнаха в опора в календара на много германски градове в бившата ГДР или комунистически изток.
През последните месеци кризата с разходите за живот е тази, която задвижи дневния ред, като германците на изток бяха ударени непропорционално силно от растящите цени, поради по-ниските заплати, по-ниските пенсии и по-малко дългосрочно натрупано богатство – независимо дали собственост, наследство или инвестиции – отколкото тези в западна Германия.
Наблюдателите с различна степен на очарование и ужас виждат как в някои случаи крайната десница и крайната левица на практика обединяват сили за първи път, за да изразят гнева си, тъй като „heiße Herbst" (гореща есен) се превърна в това, което организаторите и медиите наричат „Wut Winter" (гневна зима).
Трудно е да се каже до каква степен сътрудничеството е било планирано или не. Но това, което се появи, е нарастващо чувство за сътрудничество поради припокриване на проблемите, елегантно сравнено с форма на „подкова" (краищата на която се извиват един към друг). Има предположения, че дори може да има възможност и двата лагера – крайнодясната AfD и крайнолявата Die Linke, или отцепническите елементи на тази партия, Сахра Вагенкнехт и нейният съпруг Оскар Лафонтен, бивш министър на финансите от социалдемократите – да влязат правителство заедно.
Всички са поканени. „Имайте смелост и се присъединете към нас, дори и да е само за кратко", казва жена в оранжев анорак на зяпачите през микрофона, говорейки в такт с барабанния ритъм.
Исканията на демонстрантите към правителството включват премахване на санкциите срещу Русия, така че тя да бъде убедена да възобнови газовите си потоци, премахване на ограниченията, свързани с коронавируса, таван на наемите „и край на цялото безумие", пронизително крещи лидерът на протеста.
Протестите са връщане назад към 1989 г., когато демонстрациите на активисти за граждански права срещу полицейската държава завършиха с мирното падане на Берлинската стена, но мнозина са обидени от сравнението. В близкия Лайпциг те са окачили транспаранти, които бяха в основата на протестите от комунистическата ера, с надпис: „2022 г. не е 1989 г. – ние не живеем в диктатура".
Организаторите не са съгласни. Те сравняват това, което виждат като тежки решения отгоре надолу на държавата – дали по отношение на пандемичните ограничения (правилата за носене на маски все още са в сила в повечето части на Германия) или решението да се наложат санкции на Русия като наказание за нейната инвазия на Украйна – с авторитарното управление в ГДР. Желанието за „Selbstbestimmung" или „самоопределение" се изразява често и се е превърнало в нещо като модна дума.
Докато в миналото демонстрантите в понеделник вечер бяха по-претенциозни за това с кого маршируват, последните проучвания показват, че бариерите са свалени, като 67% в скорошно проучване казват, че за тях е „без значение" кой е свикал протеста.
Броят на протестиращите може да е намалял, след като правителството въведе извънредни мерки през октомври, за да смекчи ефекта от високите разходи за енергия и живот (по-студеното време също може да е отблъснало хората, признават организаторите), но страстното ядро все още използва възможността да излее гнева си . Други решават дали да се включат.