Един човек без име, известен като "човекът от моста", се превърна в предизвикателство за непробиваемата цензура в тоталитарен Китай на фона на исторически партиен конгрес. Неговият индивидуален протест се сдоби с последователи по целия свят.
В четвъртък следобед, на 13 октомври, един гражданин на огромна тоталитарна държава, облечен като строителен работник, застава на мост. Опъва голям бял плакат с червени йероглифи, а до него се издига гъст пушек.
Става дума за моста Ситонг в китайската столица Пекин, а действието се развива три дни преди началото на най-важното вътрешнополитическо събитие в страната през последните 5 години - Националният конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП), на практика единствената партия в страната.
Правилата за сигурност в столицата са затегнати, а в края на конгреса се очаква президентът Си Дзинпин да бъде преизбран за две от трите най-висши ръководни длъжности в държавата. За десетте си години на власт той е укрепил режима и е ограничил значително свободата на словото и възможностите за дисидентски изяви, така че да не се появяват случаи като този с "човека от моста".
Този път обаче въпреки всички мерки на властта посланието от плаката успява да се разпространи в китайското интернет пространство и дори да се сдобие с привърженици отвъд границите на страната.
"Искаме да ядем, а не да правим тестове за коронавирус. Реформи, а не Културна революция. Искаме свобода, а не локдауни. Избори, а не владетели. Искаме достойнство, а не лъжи. Да бъдем граждани, а не поробени хора", гласи то.
На втори плакат е изписано: "Отстранете диктатора и национален предател Си Дзинпин".
Кой е мистериозният протестиращ
Освен че арестуват "човека от моста", властите разполагат полиция край други мостове в града и опитват да изтрият всяка следа в интернет от случилото се. Търсачките ограничават резултатите, които излизат при търсене на думи като „Пекин“, „Хайдян“(районът, в който се намира моста) или „Ситонг“.
Някои потребители в Туитър съобщават, че профилите им в голямата китайска платформа WeChat са били временно деактивирани, след като са споделили снимки от протеста. В друга голяма китайска платформа се появява хаштаг "видях го", без да се споменава директно самия случай. "Видях го, всички го видяхме“, гласи една от публикациите.
В чужбина хора, които са съпричастни с протестиращия, създават плакати със сходни послания. Такива се появяват в някои кампуси на университети в САЩ, Великобритания, Европа, Австралия, сред които Станфорд, Кингс Колидж, Голдсмитс и някои учебни заведения в Хонконг.
Уошингтън поуст цитира потребители, които говорят за "една искра" относно случая като препратка към революционното есе на комунистическия лидер Мао Дзедун, озаглавено "Една искра може да запали пожар в прерията".
Защо точно преди конгреса
Националният конгрес на Китайската комунистическа партия е от ключово значение за китайската власт. Тазгодишния 20-и конгрес продължава от 16 до 22 октомври и включва близо 2300 делегати на партията от общо 96,7 милиона членове. Срещите се провеждат при затворени врати, а в столицата се вземат извънредни мерки за сигурност.
Западни медии като Гардиън и Уошингтън поуст съобщават за практики дисиденти да бъдат временно премествани от Пекин, задържани или поставяни под домашен арест по време на едноседмичното събитие.
Контролът тази година е засилен и заради строгите политики на Пекин за ограничаване на разпространението на коронавируса, срещу които опитват да се борят китайски активисти като "човека от моста".
Очаква се тази седмица конгресът да одобри списъка с членовете на Централната комисия за проверка на дисциплината и да избере 20-ия Централен комитет.
В неделя, ден след закриването на конгреса, предстои да се проведе първата пленарна сесия, на която Централният комитет да одобри състава на Политбюро на партията и неговия постоянен комитет - най-влиятелният партиен орган, чийто член е и Си.
Той заема три водещи държавни позиции - генерален секретар на Комунистическата партия, председател на Централната военна комисия и президент на Китайската народна република. На конгреса се очаква да бъде преназначен за първите две, а през пролетта на 2023 г. да бъде преизбран и за третия си мандат като президент по време на годишното Общокитайско събрание на народните представители.
Третият мандат стана възможен през 2018 г., когато беше премахнато ограничението един човек да може да заема поста президент само два мандата. Тогава от общо 2964 гласували двама бяха против, а трима се въздържаха.
„По някакъв начин този ход представлява края на 40-годишната ера на реформи в Китай“, каза тогава международният кореспондент на американското Национално обществено радио Антъни Кун.
„Ерата започна след смъртта на председателя Мао Дзедун през 1976 г., когато Китай се опита да се отдалечи от политическото насилие и култа към личността, които характеризираха неговото управление.“
Какво се очаква от третия мандат
Си застава начело на партията в края на 2012 г. и става президент през март 2013 г. Трети мандат на практика може да го направи най-влиятелния китайски лидер след Мао Дзедун.
През десетте си години на власт Си разшири китайското международно влияние с проекти като инициативата "Един пояс, един път", увеличи военния капацитет, намали икономическото неравенство, отстрани политическите си съперници и позиционира Пекин като световна суперсила на външнополитическата сцена.
Той също така премахна ограниченията на колективното ръководство на своите предшественици Ху Дзинтао и Дзян Дзъмин и се отдръпна от икономическите реформи, които допринесоха за възхода на Китай през последните десетилетия.
Едно от основните опасения на критиците на Пекин във връзка с удължаването на властта на Си е, че той може да възприеме властта си като на практика безгранична, особено предвид факта, че е възможно да остане на власт до края на живота си.
„Си без съмнение ще види победата си като мандат да прави каквото си поиска“, написа Цай Ся, пенсиониран професор от Централната партийна школа на ККП, който днес живее в изгнание.
През следващите пет години се очаква китайският лидер да се изправи пред редица трудности, сред които срив на пазара на имоти, демографска криза, последствия от все по-непопулярните политики срещу коронавируса, дипломатическата криза с Тайван, противоречивата подкрепа за руския президент Владимир Путин и нарушенията на човешките права на уйгурската общност.
