Агентите на ФБР са свикнали да ги критикуват; никога в историята обаче не са били атакувани така, както ги нападат днес консерваторите републиканци след извършените от тях обиски в дома на Доналд Тръмп във Флорида.
От създаването си преди повече от сто години американската федерална полиция е била критикувана главно заради репресиите й срещу движението за граждански права през 60-те, предприемани в името на националната сигурност.
Днес заплаха за Федералното бюро за разследване е собствената му политическа опора – американските консерватори.
„Светът се преобърна наопаки!“, възкликва Кенет О’Рейли, бивш преподавател по история в Университета на Аляска, автор на редица трудове за ФБР.
По думите му ФБР неизменно е било „дълбоко консервативна институция“, подкрепяна и от демократите, и от републиканците.
Откакто обаче Доналд Тръмп осъди обиските в имението му в Мар а Лаго, Флорида, където федералната полиция откри „строго секретни“ документи, поддръжниците на експрезидента републиканец не спират да нападат бюрото.
Председателката на Републиканската партия Рона Макданиъл обвини ФБР в „злоупотреба с власт“.
Сенаторът републиканец Марко Рубио сравни ФБР с политическата полиция на някоя марксистка диктатура, а друг републиканец от Конгреса – Пол Госар, призова „да се разпусне ФБР“.
Заплахите в социалните мрежи стават все по-гневни – и реални. На 11 август 42-годишен въоръжен мъж се опита да нахлуе в офисите на ФБР в Синсинати, Охайо, след като бе качил „Зов „На оръжие!“ в социалната мрежа на Тръмп – Трут соушъл.
Човекът, убит впоследствие от силите на реда, е смятал, че на обиска у Тръмп трябва „да се отвърне със сила“ и „да се стреля без предупреждение по агентите на ФБР“.
На другия ден в Пенсилвания бе арестуван 46-годишен мъж, разпространил подобни заплахи. „Ако работиш за ФБР, заслужаваш смърт“, бе постнал той в интернет.
Подкрепа сред населението
Идеализирано дълго време от киното и телевизията, ФБР на „Недосегаемите“ и на демоничния Дж. Едгар Хувър, първия му директор, не е с неопетнена репутация, припомня Кенет О’Рейли.
„Сред расистите от Юга, в началото на 60-те, мнозина са били против ФБР и са го сравнявали с Гестапо“, когато агентите му са разследвали линчувания на афроамериканци, обяснява той пред АФП.
Най-трудни са били 60-те години, когато ФБР е подслушвало незаконно активистите за граждански права, очерняло е Мартин Лутър Кинг и е насърчавало насилието между съперничещи си групировки.
Имало е и критики, и процеси, а после и мащабно парламентарно разследване, разкрило незаконните действия на ФБР. Но „не е имало насилие, съзнателно насочено срещу агенти на ФБР“, изтъква историкът.
ФБР стана обект на яростно нападение през 1995 г., когато двама екстремисти взривиха кола бомба пред сграда с офиси на Бюрото в Оклахома сити и убиха 168 души. Атентатът бе в знак на протест срещу действията на ФБР при заложнически кризи с трагичен завършек през 1992 и 1993 г.
Приемане на насилието
През всичките тези смутни времена обаче ФБР запази подкрепата на населението и на политическата класа в САЩ.
Днешното движение срещу бюрото е свързано с разследването на федералната полиция във връзка с щурма на Капитолия от привърженици на Доналд Тръмп на 6 януари 2021 г., посочва О’Рейли.
Най-шокиращи според него са откритите заплахи на някои политици срещу агентите на ФБР.
„Бих се хванал на бас, че огромното мнозинство агенти на ФБР са гласували за Тръмп – казва той. – Затова е просто невероятно, че най-консервативните елементи в републиканската партия смятат ФБР за орган на радикалната левица.“
В отговор на заплахите около централата на ФБР във Вашингтон са издигнати защитни бариери. „Насилието и заплахите срещу силите на реда, включително ФБР, са нещо опасно и би трябвало дълбоко да тревожат всички американци“, заяви директорът на федералната агенция Кристофър Рей.
Департаментът по вътрешна сигурност на САЩ предупреди агентите си със специален бюлетин, че може би са в опасност.
„Нямам спомен за подобни заплахи от доста време – заяви пред държавното радио Ен Пи Ар председателят на асоциацията на агентите от ФБР Брайън О’Хара. – Атмосферата е такава, че насилието се приема, и това трябва да се промени.“