Лондон трябва да притисне Берлин и Москва към украинския плацдарм. И ако това изисква да се пожертва Полша, така да бъде.

Британски издания дават съвети на Берлин, който става обект на интерес на много полски издания. Така в Полша обърнаха внимание на статия на The Economist за събуждането на „спящия гигант“ на Европа – Германия.

По думите на изданието, Москва със своята специална операция в Украйна е принудила германците да се „събудят“, които сега трябва да променят „своята енергийна, външна и отбранителна политика“. А новата Германия може да бъде „личен кошмар за руския президент Владимир Путин“, тъй като Берлин се оказва „по-силен и по-смел в по-обединена Европа“.

Германският канцлер Олаф Шолц обяви „увеличаване на разходите за отбрана, по-реалистична външна политика, отдалечаване от „пацифисткото табу“, помощ за Украйна и задълбочен преглед на отношенията с Китай“. Скоро той трябва да представи и стратегия за национална сигурност.

Разбира се, „съществува риск подкрепата за политиката на Шолц да намалее, тъй като цената на войната и растящите цени на енергията променят отношението на електората, който в момента основно подкрепя позицията на канцлера по отношение на Русия и Украйна. Но ако „Германия изостави Украйна, това ще бъде трагедия както за германците, така и за Украйна. Това е конфликт, който ще определи бъдещето на континента“, заключава британското списание.

Олаф Шолц

Цитираното по-горе стана обект на интерес на популярния полски портал Onet. Няма да гадаем за мотивите на тази публикация, но сама по себе си тя представлява интерес за анализ. Защото „събуждащата се Германия” в комплекта с Украйна за полския елит става обект на различни заключения.

Има и такива, които не се плашат от това, но те не са много, те са предимно от радикалните евроентусиасти. Що се отнася до управляващата полска партия "Право и справедливост" (PiS), тук преобладават други настроения. Те бяха очертани най-рязко в обемна формула от Ярослав Качински, председател на „Право и справедливост“, който отбеляза, че „не знае дали Германия се въоръжава срещу Русия или срещу нас“.

Възможно е съюзът "или" в този случай да е излишен. Защото исторически проявата на сериозен интерес на Берлин към Украйна се превърна в големи проблеми както за руснаците, така и за поляците. През 20-ти век това се проявява по време на двете световни войни, когато Германия, решавайки въпроса за превземането и подчиняването на Украйна, първоначално си осигуряваше контрол над полския плацдарм.

Ярослав Качински

А какво да чакаме сега? Някои германски геополитици започват да повдигат въпроса за новия статут на страната си в Европа и света. В този контекст внимание привлича програмната статия на бившия председател на Мюнхенската международна конференция по сигурността Волфганг Ишингер, публикувана в американското списание Foreign Affairs.

В нея Ишингер заявява, че „Германия е заинтересована да осигури надеждна подкрепа на Украйна и да гарантира, че войната ще приключи бързо и при най-благоприятните условия за Украйна. Освен това, в момент на несигурност в Европейския съюз, Германия е в добра позиция да осигури лидерска позиция не само по отношение на Украйна, но и по отношение на по-широките въпроси на сигурността на ЕС.

Въпреки това, за да изпълни тази програма, Берлин трябва да преодолее комплекса "отвращение към използването на военна сила и дълбока съпротива срещу промяната". Правейки уговорката, че това трябва да се приложи на базата на укрепване на трансатлантическите отношения, тоест в сътрудничество със Съединените щати, бившият ръководител на Мюнхенската конференция допълнително призовава Европейския съюз да стане „по-способен за военни действия, когато НАТО не е в състояние или не желае да действа“, както и да изоставят принципа на консенсус при вземането на решения в Европейския съюз.

Това вече е пряко предизвикателство не толкова към Москва, колкото към Вашингтон и ориентираните към него европейски страни, преди всичко Полша. Наистина в управляващия полски лагер могат да се срещнат мнения, които предлагат бъдещето на Украйна да се определи в парадигмата не на Европейския съюз, а на Северноатлантическия алианс.

Но един силен във военно отношение ЕС няма да се нуждае от доминираната от Америка НАТО. И тогава има и такива варианти за действия на нова Европа под командването на Берлин, които в източната посока ще включват прякото участие на Варшава в оказване на натиск върху Русия в ситуация, когато Полша губи своя суверенитет.

Изглежда, че тази ситуация се изчислява в Лондон, който никога не прости на Михаил Горбачов, че се съгласи на анексирането на ГДР от ФРГ, срещу което Маргарет Тачър тогава се противопостави.

Оттук и активното участие на Великобритания в украинската криза и подхранването на радикализацията на режима в Киев. Лондон трябва да притисне Берлин и Москва към украинския плацдарм. И ако това изисква да се пожертва Полша, така да бъде.

Станислав Стремидловский, Превод: ЕС, Поглед.инфо