След 24 февруари много европейски компании бяха принудени да следват санкциите, наложени на Русия, или по собствена инициатива ограничиха работата си с руски доставчици, където това беше възможно. Включително доставчици на петрол. Една от основните последици от това (освен поскъпването) беше фактът, че ЕС беше принуден да търси нови партньори на държавно ниво.

Така сега Саудитска Арабия и Ирак, въпреки трудните отношения с Америка, доставят все повече и повече от петрола си в Европа. Сега повече от 2 милиона барела петрол на ден се изпращат от Близкия изток към ЕС и това е в пъти повече, отколкото беше преди година. В същото време петролът от руските терминали в Балтийско и Черно море се изпраща в Индия и Китай: както виждаме, събитията в Украйна буквално преобърнаха световната логистика. И, разбира се, всичко това се отразява на цената: енергийните ресурси продължават да поскъпват, ако не за Китай (който получи отлична отстъпка), то определено за Европа.

В резултат имаме странна картина: Руският петрол и газ в крайна сметка се изпращат в Китай вместо в Европа, а Близкият изток сега отива в ЕС. Най-яркият пример е, разбира се, Катар. Страната, която доскоро беше в подобие на глобална изолация и доставяше 90% от газа си на азиатските пазари, сега се превръща в ключов партньор за Германия.

Дори украинският конфликт да приключи точно сега, световните пазари ще бъдат в треска още много, много дълго време. И ние, така или иначе, трябва да изчакаме зимата и да видим как ще я преживее целият свят.