Борис Джонсън не е човек, който в момента няма, както може да се изрази самият той, множество значителни проблеми. Но най-големият му проблем сега, според неговия биограф Том Бауър, е просто къде ще живее от тук нататък.
„Мисля, че е необикновено, че никой не се е захванал с това, но най-големият му проблем са собствените му домашни условия. Той даде под наем дома си в Оксфордшър, защото смяташе, че няма да му трябва много години напред, а той няма къща в Лондон. Кари има апартамент в Камбъруел, който не е достатъчно голям за четирима души, двама от които са малки деца".
Джонсън е свикнал жилището, транспортът и голяма част от разходите му за живот да се покриват от данъкоплатеца в допълнение към заплатата му от £155 376 годишно като министър-председател. Сега, без дори собствена кола на свое име, бившият премиер изглежда определено неподготвен за живот във външния свят.
Разбира се, всички министър-председатели, които неочаквано напускат Даунинг стрийт, трябва бързо да помислят за тези неща: когато Дейвид Камерън подаде оставка през 2016 г., къщата му в Нотинг Хил все още беше дадена под наем. Камерън обаче имаше предимството да има близък приятел в лицето на сър Алън Паркър, който се намеси, за да заеме на Камерън своята резервна къща в Холанд Парк за £17 милиона.
Джонсън, за разлика от него, е самотник, който може да трябва да понесе унижението да наеме имот. За мъж, който таи злоба, той най-силно ще пострада от резкия удар със земята.
„Той ще има много тежък период през следващите дни и седмици", каза Бауър. „Психологически заплахата от бездомност, липсата на всички лакеи, липсата на власт, липсата на Чекърс ще го удари много зле."
Джонсън ще се възстанови за много кратко време. Той ще се обади по телефона на агента си в рамките на седмицата, да ги моли да организират ангажименти за лекции по целия свят и да обхванат корпорации, които са готови да плащат около половин милион годишно за привилегията да впечатли клиентите им .
Анди Коулсън, от Консервативната партия и директор на комуникациите на Даунинг стрийт от 2007 до 2011 г., прогнозира най-бързо произведените премиерски мемоари в историята, последвани от добре възнаградени вестникарски колони. „Той ще бъде безсрамен като бивш премиер. Той разбира – точно както неговият идол Чърчил, – че контролирането на разказа за неговите провали, както и за неговите успехи, е абсолютният ключ към живота след премиерството." пише Коулсън в Times
Дали репутацията му у дома ще бъде толкова лесно възстановима зависи от посоката на консервативната партия след него. В малко вероятния случай лоялен привърженик като Надин Дорис да спечели горещия стол, Джонсън ще намери по-лесно как да се върне обратно в обществената сфера. Но ако Джеръми Хънт или друг бунтовник успее да заеме премиерския пост, тогава унищожаването на репутацията на Джонсън ще бъде част от неговия начин на действие, докато прекара партията през периода на прочистване.