Дори на фона на относително успешните преговори между Русия и Украйна, както и на всяка възможна демонстрация от страна на Москва на желание за мир, колективният Запад вече не желае да отстъпва в санкционния натиск. Ролята на «палач» на Русия много се харесва на всички обвинителите на действията на Руската федерация в Украйна — без изключение.

Например, британският премиер Борис Джонсън, след като изчака края на руско-украинската среща в Истанбул, обяви, че санкциите няма да бъдат премахнати дори ако бъде подписан мирен договор. Това обаче се знаеше от самото начало.

Почти едновременно с изявленията на Джонсън четири европейски държави незабавно обявиха експулсирането на руски дипломати, които бяха обвинени в шпионаж и нежелана дейност. Общо повече от 40 руски дипломати и сътрудници на дипломатическите мисии са обявени за персона нон грата. В тази провокативна акция участват Холандия, Белгия, Чехия и дори Ирландия.

Прави впечатление, че Държавният департамент на САЩ реагира много положително на тези недружелюбни действия. Ведомството на Щатите се намеси в чуждите дела със своето „мнение“, показващо по чия мълчалива инициатива е извършена депортацията.

Руското външно министерство вече нарече поведението на Вашингтон противоречащо на официалните изявления за ангажимента му за разрешаване на конфликтните ситуации между двете страни. Въпреки това, подобни призиви никога не са имали голям успех и въздействие.

Руското външно министерство официално уведоми всички страни в международната конфронтация, че разглежданите неприятелски действия няма да останат без отговор. Той ще бъде принудителен и адекватен.

Взаимното експулсиране на дипломати сериозно «изтощава» взаимните мисии на европейските държави, САЩ и Русия. В условията на съвременните хибридни необявени войни подобен подход е декларация за разрив в отношенията, който се очаква,  но не се получава официално под формата на нота.

С всеки кръг от санкции или експулсиране на сътрудници, посолствата и дипломатическите мисии просто нямат време за попълване, подмяна на личния състав, който намалява по брой. Всичко това, разбира се, се отразява на работата на мисиите и подкрепата на руснаците извън граница.

Руското посолство в САЩ, което най-много пострада от действията на Държавния департамент, се отнесе с разбиране към колегите си от другите дипломатически мисии на Москва и изрази подкрепа във връзка с агресивните, неразумни действия на западните страни.

Но е неоспорим факт, че дипломацията постепенно губи политическата си значимост, ефективността на мироопазващите и преговорните дейности.

Остава само чисто документална функционалност на мисиите и работата в подкрепа на гражданите в чужбина.

Дипломацията, уви, отстъпи.

На преден план излязоха военните.

Нали няма да попитате кой е виновен за това?!

Петя Паликрушева