Долмабахче на Босфора в Истанбул е забележително представителен дворец. Провеждането на преговорите между Русия и Украйна на 29 март в такава обстановка е доказателство за значението, което Турция отдава на своята посредническа роля за изход от ситуацията на война на украинска територия. Предварително бе оповестено, че разговорите ще бъдат в рамките на два дни, но след 3 часа преговори срещата приключи.

Остана привкус за по-дълбока задкулисна игра на Анкара, която явно е била наясно още преди срещата какви ще бъдат условията на Киев, за да се стигне до подписване на споразумение с Москва. Никак не е случайно, че Ибрахим Калън, говорител на Ердоган и влиятелен и опитен външнополитически експерт, бе заявил, че „Украйна е близо до съгласие по ключови въпроси, включително гаранции, че няма да се присъединява към НАТО”.

Прочетените след срещата от водещия руската делегация, Владимир Медински, условия на Украйна за сключване на примирие и поставяне на основите за международно гарантирано споразумение не са съществено по-различни от предишните позиции на Киев. Освен факта, че се приема Украйна да стане неутрална държава, непринадлежаща към военен блок, да бъде неядрена държава, която няма да разработва ядрено оръжие, няма да допуска чужди военни бази на своя територия, както и военни контингенти, няма да има военни учения, освен ако не се получи съгласие на гарантите по договора, включително и на Русия. Компромисът стига до тук. Москва ще мисли и отговори допълнително. Предстоят анализите и коментарите, но реакциите сред англосаксонския свят не закъсняха. Вашингтон и Лондон ще продължат с разполагането на военни сили и оръжия на Изток.

Независимо от възможността Киев и Москва да „сключат сделка”, както пишат във „Файненшъл Таймс”. А Михаил Подоляк, зам.ръководител на украинската президентска служба и участник в преговорите, записва речта на Ердоган, който открива срещата. Въпрос на ниво. Както и облеклото, с което се явяват украинските представители, особено главният преговарящ Давид Арахамия. Този път без шапка, но с познатите неглижирани военни дрехи с тениска.

Ердоган не се ръкува, когато се среща с двете делегации, но придружаващите го Чавушоолу, външен министър, и Хулуси Акар, министър на отбраната, са особено приветливи с украинските представители. Акар дори целува украинския си колега. Двете делегации не си подават ръка, но посрещат Ердоган със ставане на крака и с ръкопляскания. Медински и Арахамия разговарят на 4 очи преди общите разговори.

Преговорният език е руски.. Оказва се, че Чавушоолу има познания по този език и изненадва присъстващите. Калън обещава да учи руски.. Ердоган говори за надеждите, че „преговорите ще бъдат успешни” и че Истанбул е „жизнеспособно място и за двете страни”. Споменава нещо, че и Белград може да е място за такива срещи, а после заминава за Азербайджан. Калън вмъква при разговори, че Крим и Донбас могат да имат бъдеще като Хонконг, когато е бил под контрола на Великобритания. Предложение за размисъл, защото точно за Крим и Донбас Украйна не приема промяна на границите си.

Предлага тази тема да е точка от разговор между Путин и Зеленски. Представя си, че е възможно за тези региони да се преговаря 15 години, но без да се използва военна сила за връщането им към Украйна. Едва ли ще се приеме от Москва, особено като е известно, че това бе мотив и за започване на „специалната военна операция” в Украйна.

Атракцията, според Ройтерс и турските медии, е присъствието на Роман Абрамович на тези разговори. Не като участник, а като седящ сред турските представители до Чавушоолу и Акар.

Всички подчертават, че е разговарял с Ердвоган и че изглежда блестящо. Като опровержение на информациите, че е бил „отровен” в Киев при мисия за посредничество между Украйна и Русия. И след завръщане от Израел.Еврейската нишка има своята роля, но това обикновено не се обсъжда. Само се казва, че Израел е сред страните, които се приемат за гаранти по Договора за неутралитет на Украйна, който ще спре военните действия. Абрамович е потърпевш от наложените на Русия западни санкции, но корабите му „Затъмнение” и „Соларис” вече са в турски териториални води при Мармарис. Все пак струват над 1 млрд дол.

Михайло Подоляк определя разговорите за „трудни”, но изразява надежда за „пълен мир” и за „окончателно споразумение”. Според него украинското предложение е всъщност „нова система от гаранции за сигурност на Украйна”, което е „нов тип договор”, включващ и членство в ЕС. Предвижданите страни-гаранти са Русия, САЩ, Великобритания, Канада, Франция, Германия, Китай, Италия, Полша, Израел и Турция. Москва не приема, на този етап, САЩ и Великобритания като гаранти. Разбираемо е. Но приема, че разговорите в Истанбул са били „конструктивни”. Ще бъдат докладвани на Путин, а отговорите ще се дадат по-късно. И обявява в Истанбул от името на руското министерство на отбраната „спиране настъплението към Киев и Чернигов”. В момент, когато в Москва Шойгу, министър на отбраната, говори за приключване на първия етап от „специалната военна операция” и преминаване към втория.

Явно усилията ще бъдат в друга посока – връзката Донбас-Крим, без да се споменава Одеса. Няма подробности и за украинската армия ,която бе строена пред Донбас още преди започване на руската „операция”. По-точно за остатъка от нея. Значи има още време за преговори, споразумения и за военни действия. Но поне украинските представители са приели да проучат и накажат онези свои военни, които са издевателствали зловещо над пленени руски войници. Има и убити. Кога успяха да се надъхат с толкова нечовешка омраза, просто не е за вярване.

Каквито и оценки да се дават за проведените в Истанбул преговори между представители на Русия и Украйна, безспорен факт е, че Турция печели от т.н. посредническа роля. С апломб обявява преговорите за успешни, за да подчертае дипломатическия си успех. Ердоган ще събира дивидентите следващата година, когато са изборите. А нарастналото самочувствие се отразява положително и на срещите на делегацията от турски политици, бизнесмени и висши чиновници, които обсъждат в САЩ важни въпроси по време на едноседмично посещение.

Полагат се усилия за „възстановяване на отношенията между САЩ и Турция”, които от известно време са в ситуация на смразяване. Разрешаването на проблемните въпроси се търси при срещи в министерството на търговията на САЩ, Държавния департамент, Търговската камара, разговори с американски бизнесмени, медии и тинк танкове. Очакванията са за американски инвестиции и създаване на нови логистични центрове. Американските инвестиции в Турция са за 14 млрд дол, а на ЕС – 150 млрд дол. В същото време Анкара предложи на фирмите, които напускат Русия под натиск заради санкциите да се настанят в Турция. Въпрос на интереси. Без значение, че Москва прави списъци на „неприятелските страни”.

В същото време опозицията в Турция в лицето на НРП /народно-републиканска партия/, Добрата партия, Дева, Бъдеще, СП, ДП правят втората си среща на върха на лидерите. За тях е характерна западната враждебност към Русия. В изявление след срещата Москва е силно критикувана заради събитията в Украйна .

Счита се, че се е стигнало до дълбока международна криза и че стабилността в региона е застрашена. Но основнити въпроси, които вълнуват опозицията в Турция са изборите през 2023г и промените в изборния закон. Исканията са за отмяна на закона за създаване на президентска система на управление и за единодействие срещу промените в изборния закон, които „ще доведат до нарушаване на единството в опозицията”. Обсъждана е и „дълбоката икономическа криза, в която се намира Турция”.Приема се, че провежданата политика на големи разходи за живот, безработица и бедност е недопустима и ерата на Ердоган трябва да остане в миналото. Задача, която е още по-трудна за изпълнение след т.н. дипломатически успех на Ердоган във връзка със събитията в Украйна.

Зорница Илиева, Поглед.инфо