Исторически на Германия не е чуждо да заема грешната страна, пише в анализ европейското издание Politico. По отношение на Русия в последните 16 години Берлин имаше грешна представа за това как може да се справи с нея.
Но в последните седмици Германия се отказва от своите сантименти и е впечатляваща скоростта, с която взима решенията да спре противоречивия газопровод "Северен поток 2", да позволи изпращането на германско оръжие в Украйна, да одобри санкции срещу Русия, както и да анонсира, че ще увеличи средствата, които отпуска за отбрана.
Така, само за една нощ, позициите на Германия за Москва се сближиха бързо до тези на САЩ и други съюзници.
Берлин дори си измисли мото за промяната - Zeitenwende, или началото на нова ера.
Германците не просто "прецениха погрешно" руският президент Владимир Путин, както коментира дългогодишен съветник на бившия канцлер Ангела Меркел. Според Politico германските лидери са направили "катастрофален гаф", затваряйки си очите за действията на Путин - от нахлуването в Грузия през 2008 година до убийствата на опозиционни лидери в страната и в чужбина.
През 2008 година Германия блокира членството на Грузия и Украйна в НАТО, продължи да купува газ от Русия и до последно отказваше да позволи доставки на германско оръжие за Киев. Така политическата класа на страната всъщност се превърна в "полезните идиоти", използвани от руския президент Владимир Путин. Терминът беше популяен по време на Студената война и с него бяха описвани хората на Запада, които станаха жертва на аргументите на комунизма, припомня Politico.
Сега обаче германците започват да разбират, че мекият подход на Ангела Меркел към Путин реално го насърчи да стигне до тук. Едно от най-грешните решения е даването на зелена светлина за "Северен поток 2" през 2015 година, въпреки санкциите, които наложи Запада заради анексирането на Крим и ролята на Москва за разделението в Източна Украйна.
Но не можем да виним единствено Ангела Меркел за войната в Украйна. Поколения наред германски политици, още от 70-те години на миналия век, са изкушени да работят за т.нар. "политика на Изтока" и концепцията за създаването на търговски отношения, които да променят авторитарните режими - Wandel durch Handel. Но, оказва се, че тази политика търпи провал не само спрямо Русия.
Ангела Меркел може да е попаднала в "капана" на Владимир Путин, но истината е, че цялата политическа класа в Германия има вина за положението, в което изпадна сега страната. Финансовият министър в кабинета на Меркел, днес канцлер на Германия Олаф Шолц също дълго време повтаряше, че начинът за справяне с Русия е диалог и че "Северен поток 2" няма нищо общо с политиката. В Германия всъщност няма политик от висок ранг, който да е предупреждавал за опасностите, които крие прекаленото доверие към Русия и Владимир Путин.
Дори когато Русия струпа войска по границата с Украйна, съветникът по националната сигурност на Шолц Йенс Пльотнер му препоръча да остане на позицията си, че "Северен поток 2" е изцяло търговски проект и че няма да бъде спрян.
Бившият министър на външните работи, днес президент на Германия, Франк-Валтер Щайнмайер също буквално до първите изстрели в Украйна настояваше, че Германия може да строи мостове с Русия, използвайки енергийните източници. През 2016 година той критикува и учение на Алианса в източния фланг с мотива, че НАТО "трака със саби и се опитва да подпали война".
Сега Щайнмайер организира концерти за "свобода и мир" заедно с украински и руски музиканти. Преди дни украинският посланик Андрий Мелник коментира, че няма да участва в последните събития, коментирайки, че украинците нямат време за "великата руска култура", докато Москва избива невинни граждани.
Дори и по-малките партии в коалицията, която днес управлява Германия, имат своя принос за развитието на ситуацията в Украйна, пише още Politico. Зелените бяха срещу спорния газопровод както от екологична гледна точка, така и в защита на Украйна. Но пък бяха твърдо против германско оръжие да бъде давано на Киев.
Свободните демократи бяха разделени в позициите си за "Северен поток 2", като част от тях подкрепяха дълго позицията, че Германия трябва да бъде по-обвързана с Русия. Украинският посланик Андрий Мелник дори споделя, че финансовият министър Кристиан Линднер, който е лидер на "Свободните демократи", му е споделил, че няма нужда Германия да праща оръжия или да изключва Русия от SWIFT, защото на Украйна ѝ остават "броени часове суверенитет".
Скептицизмът по отношение на перспективите на Украйна и безпокойството относно последствията от твърде тежкия подход към Русия се споделя от мнозина и в основната опозиционна партия - Християндемократите. Само седмици преди инвазията на Русия, лидерът на ХДС Фридрих Мерц предупреди, че изваждането на Русия от SWIFT може да предизвика "ядрена бомба на капиталовите пазари".
Всички сбъркахме с Русия
Малко по малко в Германия започват да разбират своите грешки към Москва. "Аз сбърках, всички сбъркахме", коментира пред Die Welt бившият финансов министър на Германия Волфганг Шойбле.
Сблъсквайки се с реалността, германците обаче не са много сигурни как да реагират.
В началото на март украинският президент Володимир Зеленски се обърна към Бундестага с остри критики за продължаващи бизнес отношения на германски компании с Русия, които финансират военните действия срещу страната му. Неговите думи бяха изпратени с аплодисменти, а след това депутатите се върнаха към ежедневието си, поздравявайки двама свои колеги за рождения им ден.
Украйна, която загуби 15% от населението си по време на Втората световна война едва ли скоро ще забрави и прости позициите на Берлин. Германия трудно ще възстанови и доверието сред останалите съюзници на Запад. А в Берлин прекрасно знаят, че временно можеш да се скриеш от уроците от миналото, но не можеш да избягаш от тях.
Деляна Петкова, редактор Елена Илиева
