Години наред Русия се опитваше да се отдалечи от вносните стоки, за да укрепи икономиката си срещу санкциите на Запада. Сега влиянието на санкциите, наложени заради инвазията в Украйна, показа ясно, че усилията на Москва не са сработили. Продължаващата зависимост от вноса на Русия означава, че тя е изправена пред болезнена икономическа корекция, пишат журналистите Георги Калчев и Александър Осипович за The Wall Street Journal.

Части от автомобилната индустрия на Русия спират работа заради липса на части от чужбина. Водещият пътнически самолет, произвеждан на местно ниво, получава двигателя си и други ключови част от международни доставчици. Храната за животни и лекарствата, идващи от извън страната, изчезнаха от рафтовете на магазините.

„Замяната на вноса не успя да постигне целта си да направи Русия по-малко уязвима на санкции като тези“, казва Янис Клуге, специалист по руска икономика в Германския институт за международни въпроси и въпроси по сигурността.

„Руските амбиции бяха нереалистични още от началото, защото малка икономика подобна на руската не може да произвежда сложни и високотехнологични стоки сама. Това просто не е възможно“. Заместването на чуждестранни продукти може да отнеме години, добавя той.

Предполага се, че заместването на вноса трябва да замени чуждестранните стоки с местни. Макар че повечето икономисти вярват, че изграждането на всичко на местно ниво е скъпо и неефективно, Кремъл възприе стратегията, за да преодолее санкциите след анексирането на Крим през 2014 г. Това бе част от няколкогодишен план за защита на икономиката.

Зависимостта на Русия от вноса обаче всъщност се влоши с годините. През 2021 г. около 81% от производителите казват, че не могат да намерят руски версии на вносни стоки, от които се нуждаят. Повече от половината не са били доволни от качеството на местното производство. И двата дяла са най-високите в историята на проучването, което руският Институт за икономическа политика „Гайдар“ провежда от 2015 г.

През 2020 г. вносът формира 75% от продажбите на нехранителни потребителски стоки в руския пазар на дребно, показва проучване на Висшата школа по икономика в Москва. В някои секторът делът е дори по-висок, нараствайки до 86% за телекомуникационното оборудване, сочи проучването. Вносът се е равнявал на една пета от БВП през 2020 г. спрямо 16% в Китай и е по-висок от този на други големи икономики като Индия и Бразилия.

Производителите на автомобили са ударени особено силно от липсата на вносни компоненти като компютърни чипове. Преди дни лидерът на руския татарски регион предупреди в телевизионни коментари, че производителят на камиони „Камаз“ е изправен пред спад в производството от до 40% и че част от 15-те хиляди служители може да останат без работа, докато се решат проблемите с веригата на доставки.

Говорител на „Камаз“ описа коментарите на управителя като най-лошия сценарий и заяви, че компанията пренасочва по-голяма част от производството си към линии за камиони, произвеждани с руски части.

Технологичните продукти са сред най-критичните стоки, отрязани от санкциите, включително полупроводници, компютри, лазери и сензори. В същото време стойността на рублата потъна, повишавайки цените на стоки, които Русия все още може да внася.

Друга сфера на висок риск за Русия е енергийната ѝ индустрия. Русия разчита на западни технологии за застаряващите петролни и газови полета. По-ранни санкции принудиха руските енергийни компании да отложат или отменят проекти, а местните технологии се оказаха доста неадекватни, казват анализатори.

До миналия месец Русия бе силно интегрирана в глобалната икономика. Откопчването ѝ от международните вериги на доставки ще бъде бавен и труден процес.

Руският президент Владимир Путин признава трудностите в бъдеще.

„Икономиката ни ще се нуждае от дълбоки структурни промени в тази нова реалност и, няма да крия това – те няма да са лесни“, заяви Путин преди две седмици.

Руски официални лица казват, че местните компании ще спечелят от ситуацията. „По-рано не бе печелившо да произвеждаш определени стоки в страната, докато сега става все по-интересно за компаниите“, заяви гуверньорът на централната банка Елвира Набиулина. Въпреки това тя признава, че това ще се случи на определена цена, включително ускоряваща се инфлация.

Някои вносни продукти са дълбоко интегрирани в дейността на компаниите. До 90% от руските банки и компании използват западен софтуер, посочва Мария Шагина, гост изследовател във Финландския институт по международни отношения.

„Беше възможно да замениш нискотехнологични продукти като тръби, неща, които не изискват много ноу-хау и инвестиции в проучвания и изследвания“, казва Шагина. „Но всичко, което е високотехнологично, все още до голяма степен разчита на западните технологии, западния софтуер, западното ноу-хау“.

Дори престижни проекти, с които Кремъл се хвали като примери за възраждането на руската индустрия, са се оказали изключително зависими от вноса.

Самолетът Sukhoi Superjet 100, представен през 2007 г., трябваше да съживи упадащия сектор на строителство на гражданска авиация. Руски представители обаче казват, че около половината от разходите за части, използвани за създаването на Superjet, идва от вносни части. Френската аерокосмическа компания Safran, която произвежда двигатели, колесници и капаци на двигатели на самолети, заяви, че ще спре цялата си дейност в Русия заради санкциите на Запада.

Планирана версия на самолета, изграден почти изцяло от местни части, няма да влезе в масово производство до 2024 г., казват официални представители.

Санкциите удариха и потребителите, свикнали на вносни продукти. 36-годишната Светлана Рябова, живееща в Москва, която помага в управлението на програма за бездомни котки, казва, че чуждестранната храна за животни и лекарства се намират все по-трудно. Някои марки като Monge са изчезнали от магазините, а предлагането на ваксини като Nobivac и Purevax –и двете на чужди фармацевтични компании, е слабо, казва тя.

Рябова се надява, че местните производители ще запълнят дупката. „Имаме ги, разбира се, но хората са в паника и изкупуват всичко“, казва тя.

Русия започна стремежа си към заместване на вноса, забранявайки голяма част от вноса на храни от Запада. Френски сирена, испанска шунка и други деликатеси, обичани от богатия градски елит на страната, изчезнаха от рафтовете в магазините. Заместването на вноса по-късно се разшири към други индустрии, включително лекарства и технологии.

Между 2015 и 2020 г. властите разпределиха 2,9 трлн. рубли (27 млрд. долара) за програма за замяна на вноса, равняващо се на 1,4% от бюджетните разходи за периода.

Политиката обаче не засили руската икономика, която страдаше от сериозен удар от санкции и ниски цени на петрола. Ръстът на брутния вътрешен продукт е по-бавен от средния за света от 2014 г. насам, а руснаците са по-бедни в сравнение с преди анексирането на Крим: до края на 2020 г. реалните доходи са спаднали с 9,3% спрямо нивата им от 2013 г.

Макар че Русия постигна известни успехи, включително в разработването на млечна и месна индустрии, забраната на вноса на храни повиши цените, което струва на потребителите 445 млрд. рубли (4,1 млрд. долара) годишно, сочи проучване от 2019 г. на Руския журнал на асоциацията по нова икономика.

Сериозна непредвидимост идва от Китай. Като вече голям руски търговски партньор Пекин може да замени САЩ и Европа като доставчик на много стоки. Това обаче може да застраши вече обтегнатите търговски отношения със Запада. Освен това Китай не произвежда някои от чиповете и други технологични продукти, от които се нуждае Русия.

Със засилването на санкциите руските лидери полагат много усилия да насърчават самодостатъчността, хвалейки дори съветската икономиката.

„СССР наистина живя под санкции, развиваше се и постигна огромен успех“, каза Путин по-рано този месец.

Други не са съгласни. „Руската икономика ще бъде много по-примитивна в момента“, казва Клуге.

Виктория Тошкова, редактор Десислава Попова