В рамките на няколко дни след руското нахлуване в Украйна западните държави започнаха да цитират международното право, наложиха унищожителни санкции, започнаха да приемат бежанци с отворени обятия и приветстваха украинската въоръжена съпротива. Реакцията предизвика възмущение в целия Близък изток, където мнозина виждат очевиден двоен стандарт в начина, по който Западът реагира на международни конфликти.

„Видяхме как всички средства, за които ни казваха, че не могат да бъдат задействани в продължение на повече от 70 години, бяха разгърнати за по-малко от седем дни“, заяви палестинският външен министър Рияд ал Малики на форум по сигурността в Турция по-рано този месец.“Удивително лицемерие“, добави той.

Водената от Съединените щати война в Ирак, която започна през март преди 19 години, беше широко разглеждана като незаконно нахлуване на една държава в друга. Но иракчаните, които се сражаваха с американците, бяха обявени за терористи, а бежанците, бягащи на Запад, често бяха отблъсквани, третирани като потенциални заплахи за сигурността.

Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън заяви миналата седмица, че според нейни преценки руските сили са извършили военни престъпления в Украйна и че тя ще работи с други страни за преследване на извършителите. Съединените щати обаче не са член на Международния наказателен съд и твърдо се противопоставят на всякакво международно разследване на собственото си поведение или на това на своя съюзник Израел.

Когато през 2015 г. Русия се намеси в гражданската война в Сирия на страната на президента Башар Асад, като помогна на силите му да изравнят със земята цели градове и да докарат населението им до глад, международната общност се възмути, но не предприе почти никакви действия. Сирийците, бягащи към Европа, загиваха по време на опасни морски пътувания или бяха връщани обратно, тъй като мнозина ги заклеймиха като заплаха за западната култура.

В Йемен в резултат на продължаващата с години война между водената от Саудитска Арабия коалиция и подкрепяните от Иран бунтовници хуси 13 милиона души са изложени на риск от гладна смърт. Но дори потресаващите разкази за умиращи от глад бебета не привлякоха трайно международно внимание.

Брус Ридcъл, бивш служител на ЦРУ и на Съвета за национална сигурност на САЩ, а сега старши научен сътрудник в института „Брукингс“, заяви, че е разбираемо, че много хора в Близкия изток виждат двоен стандарт от страна на Запада. „Съединените щати и Обединеното кралство подкрепиха седемгодишната война на Саудитска Арабия в Йемен, която предизвика най-тежката хуманитарна катастрофа в света от десетилетия“, каза той.

Израелската окупация на земите, които палестинците искат за своя бъдеща държава, продължава вече шесто десетилетие, а милиони палестинци живеят под военно управление, чийто край не се вижда. САЩ, Израел и Германия приеха закони, целящи да потиснат воденото от палестинците движение за бойкот, а в същото време големи фирми като „Макдоналдс“, „Ексон Мобил“ и „Епъл“ спечелиха похвали, като преустановиха дейността си в Русия.

В социалните мрежи светът приветства украинците, които се запасяват с коктейли „Молотов“ и се изправят с оръжие в ръка срещу окупационната армия. Когато палестинците и иракчаните правят същото, те са обявявани за терористи и законни мишени.

„Ние се съпротивлявахме на окупаторите, дори когато светът беше с американците, включително и украинците, които бяха част от тяхната коалиция“, казва 51-годишният шейх Джабар ар Рубай, който се е сражавал в иракското въстание срещу американските сили през 2003-2011 г.

„Поради това, че светът беше с американците, те не ни отдадоха тази слава и не ни нарекоха патриотична съпротива“, а вместо това наблегнаха на религиозния характер на въстанието, припомня той. „Това, разбира се, е двоен стандарт, сякаш сме по-нископоставени от хората.“

Абдуламир Халид, 41-годишен шофьор в куриерска фирма в Багдад, не вижда „някаква разлика“ между иракската и украинската съпротива. „Най-малкото може да се каже, че съпротивата срещу американците в Ирак беше по-оправдана, като се има предвид, че американците пропътуваха хиляди километри, за да дойдат в нашата страна, докато руснаците преследват предполагаема заплаха в съседство до тях“, казва той.

Със сигурност има съществени разлики между войната в Украйна – ясен случай на нахлуване на една държава членка на ООН в друга – и конфликтите в Близкия изток, които често съдържат елементи на гражданска война и ислямски екстремизъм.

„Като цяло конфликтите в Близкия изток са изключително сложни. Те не са морални пиеси“, казва Арън Дейвид Милър, старши сътрудник във Фондацията за международен мир „Карнеги“ и бивш съветник по Близкия изток в администрациите на американски президенти както от Републиканската, така и от Демократическата партия. Все пак Милър признава, че външната политика на САЩ „е изпълнена с аномалии, непоследователност, противоречия и, да, лицемерие“.

Инвазията на Съединените щати в Афганистан е в отговор на атентатите от 11 септември, които Осама бин Ладен планира, докато е подслонен от талибаните там. САЩ оправдаха войната си в Ирак с фалшиви твърдения за оръжия за масово унищожение, но инвазията също така свали от власт брутален диктатор, който сам бе пренебрегнал международното право и бе извършил престъпления срещу човечеството.

Въпреки това повечето иракчани и други араби смятат инвазията за непровокирана катастрофа, която създаде предпоставки за дългогодишни междурелигиозни борби и кръвопролития.

Елиът Ейбрамс, старши научен сътрудник в Съвета за международни отношения и съветник в Белия дом, когато САЩ нахлуха в Ирак, казва, че има разлика между украинците, които се сражават с руските нашественици, и бунтовниците в Ирак, които се бият с американците.

„Иракчаните, които се сражават с американските войски от името на Иран или „Ислямска държава“, не са борци за свобода“, заявява той. „Правенето на тези морални разграничения не е акт на лицемерие“.

Израелско-палестинският конфликт датира от повече от век – много преди войната от 1967 г., по време на която Израел завзема Източен Йерусалим, Западния бряг и Ивицата Газа. По-голямата част от света смята тези райони за окупирана палестинска територия, а продължаващото изграждане на селища от Израел – за нарушение на международното право. Израел представя конфликта като териториален спор, обвинявайки палестинците, че отказват да приемат правото му да съществува като еврейска държава.

„Само силно обърканият от контекста човек би могъл да сравнява отбранителните войни на Израел с нахлуването на Русия в съседна страна“, писа в. „Джерусалем пост“ в редакционна статия по темата от 1 март.

Намесата на Русия в Сирия беше част от сложна гражданска война, в която няколко фракции – включително групировката „Ислямска държава“ – извършиха зверства. Тъй като „Ислямска държава“ завзе големи части от Сирия и Ирак, мнозина се опасяваха, че екстремисти ще се промъкнат в Европа сред вълните от бежанци.

Все пак мнозина в Близкия изток видяха в суровото отношение към арабските и мюсюлманските мигранти доказателство, че западните страни все още имат културни предразсъдъци, въпреки че защитават универсални права и ценности. Много хора в региона смятат, че страданията им не се възприемат толкова сериозно поради широко разпространените възгледи, че Близкият изток винаги е бил потънал в насилие – без да се придава значение на ролята на Запада в разпалването и поддържането на много от неразрешимите конфликти.

„Съществува това очакване, породено от колониализма, че за нас е по-нормално да бъдем убити, да скърбим за семействата си, отколкото за Запада“, казва Инес Абдел Разек, която е директор в Палестинския институт за публична дипломация.