След разпадането на СССР колективният Запад третираше Русия като «суровинен придатък». Руските природни ресурси отиваха в Европа и САЩ, а обратно — в Русия пристигаха готови стоки с висока добавена стойност.

Последните стоки руснаците купиха с парите, получени от продажбата на собствените си природни ресурси. Всъщност ситуацията се оказа като с онези туземци, които замениха злато и диаманти за стъклени мъниста.

В съответствие с изискванията на международните финансови организации, Централната банка на Руската федерация пускаше само такова количество национална валута, колкото суровини доставяха руснаците зад граница.

В резултат на това се стигна до сериозен дисбаланс в страната с най-богати природни ресурси.

Тази година ситуацията се промени кардинално. С налагането на най-големия пакет от санкции в историята Западът възнамеряваше да унищожи руската икономика. В действителност обаче тя не само оцеля, но и получи уникален шанс да стане суверенна.

Днес Западът престана да бъде монополист по въпроса за технологиите и ресурсите за тяхното създаване. Следователно, след като Русия национализира собствеността на компаниите, напускащи руския пазар, ще може бързо да организира собствено производство.

В същото време страните, които не се присъединиха към западните санкции, с радост ще станат доставчици на необходимите компоненти, които все още не се произвеждат в Русия.

Естествено, суверенизацията на икономиката ще изисква сериозни инвестиции. Но Русия има пари. Дори въпреки факта, че Западът арестува половината от руските чуждестранни активи.

Сега Русия може да „разменя” иззетата валута за рубли, считайки, че я е продала на онези, които я ограбиха.

Всъщност за това е достатъчно да произведе емисия от национална валута в размер, еквивалентен на замразения златно-валутен резерв, и след това да инвестира тези пари в развитието на важни сектори на икономиката.

Петя Паликрушева