Когато карам, прекарвам времето си в слушане на радио. Така освен лоша (по-често) или добра (по-рядко) музика, консумирам и интелектуално съдържание, произведено от „говорещи глави“.
В момента всички разговори се въртят около украинския въпрос, пише полският автор Пшемислав Пяста. Всеки коментар е "по-точен", всеки анализ е по-"дълбок". Сякаш не идват от сивите глави на професорите, а от чистите умове на невинни тийнейджъри, неопетнени от мръсотията на този свят.
Освен традиционните скандирания за това колко подъл и непредсказуем е Путин и колко героично и безкомпромисно се бие Украйна, ще чуем много малко друго. Жалко. Тъй като основен анализ на причините за настоящата ситуация, възможните сценарии за нейното развитие и свързаните с нея заплахи и възможности за Полша, би бил полезен.
Вместо това получаваме украинска военна пропаганда, грубо нагласена за местна публика. Гарнирана е с много емоционален сос. За съжаление работи. Привидно умните хора с благоговение повтарят очевидни глупости. Всеки опит за дискусия завършва с куп безвуксни ругатни, отправени към дискутиращия.
Лукаш Варзеха разбра за това наскоро:
„Няма нужда да се оправдават действията на Путин. Няма нужда дори да припомняме историческите проблеми, които разделят поляци и украинци. Достатъчно е да се съгласим, че НАТО не може да влезе във войната, да напомним, че интересите на Полша и Украйна не съвпадат на сто процента, или да предскажем, че поляците трудно ще понесат икономическата тежест на ситуацията."
"Но в случая с войната в Украйна имаме работа с нещо по-сериозно, тъй като говорим за ситуация със сигурността на полската държава", пише още той.
"Междувременно изглежда, че повечето общественици – коментатори, анализатори, политици – са започнали да се суетят, изгубили са способността си да преценяват рационално ситуацията и са увлечени да преследват руски шпиони", продължава Варзеха.
Резултатът от това „патриотично” веселие е, че в социален мащаб ние заменихме разсъжденията за интересите на собствената си страна и народ с морално осъждане на руската агресия. Такова осъждане, дори и напълно оправдано, няма да доведе до никъде. Освен това, не става въпрос за нов проблем.
„Може би в никоя друга страна политическото наследство от първата половина на 19-ти век не е оцеляло толкова дълго, колкото в Полша: вярата в триумфа на справедливостта в отношенията между народите, в ефективността на безпристрастното европейско мнение при защита на законните права, описване на историческите факти като „престъпления” и „несправедливост”, вяра в окончателната победа на „справедливата кауза”, игнориране на реалното състояние на силите в международния живот и неразбиране, че ходът на всеки случай зависи преди всичко от резултата от действието от тези сили", пише Роман Дмовски преди повече от сто години.
"Подобно изграждане на политически възгледи на чисто илюзорни основания, а с това и склонността към политически действия без точно определяне на целта и изчисляването на средствата, се нарича политически романтизъм“, добавя той.
И той не греши с нито една дума. Още по-лошото е, че болестта, така точно диагностицирана от архитекта на нашата независимост, е излекувана само повърхностно с титанични усилия. В условията на реална дисфункция на политическия и интелектуален елит на нацията, тя се завърна в мултиплицирано измерение. Оттук и цялата тази емоционална възбуда, кабалистични жестове и евтин морал.
В лицето на масовата истерия, най-голямото престъпление е да се използва разум. Доста подобно на случилото се малко преди Януарското въстание (Полското въстание от 1863-1864 г. на територията на Руската империя – бел.ред.). За съжаление в момента ни е трудно да организираме въстание, тъй като, за съжаление, в момента никой не ни окупира. Може би нашите власти ще успеят да организират достоен аналог.
Например, можем да започнем една също толкова героична и идиотска война „за вашата и нашата свобода“. Възможността е точно на прага ни и просто се моли да бъде използвана. Не се срамувайте, господа. Нацията е готова за поредното грандиозно самоубийство.
