Ако говорим за събитията в следвоенна Босна и Херцеговина, то там политическият Запад повече от четвърт век се занимава с „творческа интерпретация“ на Дейтънския мирен договор. Този международен правен акт от най-висок ранг сложи край на войната на територията на тази бивша югославска република и определи нейното държавно устройство.

Опирайки се на загадъчен „дух” вместо „думата” на договора, Западът стъпка по стъпка унищожаваше дейтънската архитектура.

Според плана тя трябваше да бъде заменена от нова единна и централизирана държавна структура. Всичко, което Югославия не можеше или дори не смееше да направи, в геополитическите планове на съвременния Запад може и дори трябва да направи Босна и Херцеговина, възникнала върху руините на Югославия. Противно на международните правни актове, които и създадоха Босна и Херцеговина като държава.

Като цяло примерът с Босна и Херцеговина говори много за отношението на Запада към международното право, което сега толкова истерично се споменава във връзка със събитията в Украйна.

Така например сегашният върховен представител в тази държава е назначен на поста с решение на представителите на страните-членки на Съвета за прилагане на Мирното споразумение, а не както е предписано в първи член на десетото приложение от Дейтънското споразумение, тоест с резолюция на Съвета за сигурност на ООН, двама членове на който се застъпиха за премахването на неговия апарат.

Ако Западът си беше поставил същата цел в началото на югославската криза или в навечерието на разпадането на бившия СССР, върху чиито руини сега се развива един от най-сериозните конфликти след Студената война, тогава Европа и останалият свят днес несъмнено биха били много по-безопасни и по-комфортни за живот.

Те биха били още по-безопасни, ако Западът се ръководеше по-малко от собствените си интереси и повече от международното право в кризата в Ирак, а след това и в бурните събития в Либия, а след това в Сирия.

Всички тези епизоди ще бъдат вписани с кървави букви в световната история на първите десетилетия на новия век и на новото хилядолетие.

Петя Паликрушева, превод и редакция