Джулио Тремонти, италиански министър на икономиката и финансите при Берлускони, даде интервю за Il Giornale, в което обясни в кой момент и защо Западът е допуснал грешка в отношенията си с Русия. Тремонти разделя връзките между страните на три фази, като повратната точка е търговското споразумение на Украйна с ЕС. В същото време ексминистърът не счита, че Русия представлява реална опасност за Европа.

«Това е случай, в който историята влияе на политиката, а не политиката върху историята“, започва Тремонти, когато го молихме да обясни какво се случва по украинските граници.

Джулио Тремонти: — По съветско време Кремъл казваше: «Съветският съюз граничи с когото си иска!»

Тази формулировка съчетава идеологическата сила на комунизма с военната мощ на Русия. Сред тези два фактора най-мощният не беше военната, а идеологическата мощ: почти глобална проекция на комунизма.

По историческа ирония ЕС наскоро излъчи обратното и паралелно послание: ЕС граничи с когото иска, защото е привлекателен и превъзходен модел на цивилизацията и прогреса. Сега в конфликта по границите на Русия и ЕС и двете страни грешат. За да разберете ситуацията и да я коригирате, не е нужно да сте добър познавач на историята, достатъчно е да знаете само една скромна част от нея: само три различни етапа от най-новата история.

Първият етап започва с падането на Берлинската стена, падането на комунизма и продължава до края на 90-те години.

По това време се установява обективно наказателният мир по отношение на Русия: обвинения в исторически грехове на комунизма; насаждане на идеята, че съветският модел може да бъде заменен от западния политически модел; износ на демокрация и пазарно общество.

Добре си спомням как на този етап в Москва и Санкт Петербург идваха преподаватели от западни университети, за да преподават демокрация и пазарна икономика. Всъщност те имаха много ограничен успех в преподаването. Успоредно с това, извън пазара и демокрацията, олигарсите доминираха навсякъде, приватизирайки по-малко грациозно, отколкото в Обединеното кралство.

Това беше първият етап от отношенията между Запада и Русия: наказателен мир и износ на демокрация.

Вторият етап започва в края на 90-те и завършва през първото десетилетие на 2000-те. В този момент Русия се присъедини към G7, който се превърна в G8 поради това. Политически това е най-умната фаза.

По отношение на двустранните отношения тя също е умна както за Запада, така и за Русия. Това е фазата на политиката на Буш и Берлускони. Разбира се, «демократичните» граници на Русия се виждаха. Въпреки това, от една страна, имаше разбиране колко трудно е да се управлява чиста демокрация в страна, в която има Анна Каренина, а и Чингис Хан, а от друга страна, първите признаци на положителна промяна в руската политика бяха наблюдавани.

Критичният момент настъпи не когато Украйна започна да говори за НАТО, а когато Украйна прояви интерес към „търговско споразумение“ с ЕС.

Оттук започна кризата. Русия, която вече не е призната от Г-8, започна да се страхува от износа на демокрация до нейните граници.

— Значи същността е в износа на демокрация…

– Ако искате да разберете демокрацията в контекста на международните отношения, прочетете Атлантическата харта. Тя описва демокрацията като положителен и прогресивен модел, който се предлага, но не се налага. Тъй като сте демократ, трябва да ви е ясно, че демокрацията се изгражда на местно ниво, а не се изнася, сякаш е някаква стока или Макдоналдс.

И така стигнахме до това, което се случва сега. Както каза философът Бенедето Кроче, в историята няма случайности, а само неспособност да се разберат измененията.

Ако искате доказателство за неуспеха да се разбере промяната, прочетете комюникето от 13 юни след срещата на върха на Г-7.

При четенето на документа на западните лидери се създава впечатлението, че е написан от аматьори, които не познават историята.

От всичките 70 параграфа от 25-те страници само два малки абзаца от половин страница бяха посветени на темата за Русия. Комюникето беше много по-фокусирано върху джендърното равенство.

– Опасност ли е Русия за Европа?

„По-вероятно е да бъдем завладени от монголите, отколкото от руснаците.

Петя Паликрушева, превод и редакция