Сериозното американско аналитично издание счита, че Русия и Германия несъмнено са победили при «Северен поток 2». Освен това тази победа е дългосрочна. Русия получава много предимства, неотстъпвайки практически в нищо. Със СП-2 германският Ostpolitik по отношение на Русия получи своето по-нататъшно развитие.
За Русия преимуществата на практически завършения «Саверен поток 2» са напълно очевидни.
Президентът на Русия Владимир Путин, без съмнение, е извънредно доволен от резултатите от срещата на отиващия си канцлер на Германя Меркел и президента на САЩ Байдън в първата година на неговото президентство.
Когато до завършването на проекта «Северен поток 2» с дължина 1220 км останаха по-малко от 100 от тях, Германия и САЩ стигнаха до споразумение, което за първи път изразява мълчаливото съгласие на Америка за тръбопровода, по който руският газ ще се транспортира направо в Германия през Балтийско море.
Проектът предполага, че Европа както и преди силно ще зависи от руския природен газ като негов основен доставчик на континента, а също поставя под заплаха икономическата, енергийната и национална сигурност на Централна и Източна Европа, особено на Полша и Украйна.
Но администрацията на Байдън счита, че, продължаването на изразяване на несъгласие с почти завършения тръбопровод — това означава само да изостря отношенията на САЩ с Германия без всякаква изгода за Вашингтон.
Алтернативата, позволяваща да се съхрани лицето, е американо-германското споразумение, предполагащо създаването на милиарден фонд за обезпечение на енергийната сигурност на Украйна и съществени инициативи в областта на устойчивост на енергетиката по цяла Европа.
Първоначалната вноска ще бъде примерно 250 млн долара за съдействие на прехода на Украйна към чиста енергия и повишаване на сигурността на нейната енергийна инфраструктура.
В спорумението също се казва, че в случай на използването от Русия на енергията в качеството й на оръжие или военна агресия срещу Украйна Германия «ще настоява за ефективни мерки на европейско ниво», включително санкции.
Но украинското ръководство едва ли ще почувства в това подкрепа или ще бъде благодарно, защото това споразумение е щателно дипломатически измислено преди всичко всичко по отношение на това да може просто някак си да удовлетвори нежеланието на администрацията на Байдън да признае своето съгласие за сделка, която е така изгодна както за Русия, така и за Германия.
Германия е най-печелившият газов пазар за Русия, а новият тръбопровод ще удвои обемите на търговията с газ между тях. Германия си обезпечава ръст на импорта на газ на ниски цени, тя ще стане център на доставките на природен газ в Централна и Западна Европа.
Задълженията на Германия по проекта са по същество продължение на нейната «Източна политика» (Ostpolitik) в подходите към Москва, която немците приеха още в края на 1960-те години.
Стремейки се да снижи напрежението в съветско-германските отношения, Германия се стремеше да увеличи търговията със СССР, особено за сметка на енергийните сделки. Това тя прави и сега.
…
Автор: Джон Рюл — редактор в списание «Стратегическа политика» Strategic Policy), издание за външна политика, излизащо във Вашингтон.
Петя Паликрушева, превод и редакция
