Със златното зимно слънце, наклонено по палмите и жълтия пясъчник, сцената беше перфектна. Еманюел Макрон и неговият домакин Кирил Рамафоса от Южна Африка минаха по червения килим на сградите на Съюза в Претория, докато Марсилезата резонираше из чистия, чист въздух.
Историческата обстановка беше подходяща. Откакто пое властта през 2017 г., френският президент се стреми към широко рестартиране на националната стратегия, отношения и намеса в Африка. Той е избрал съвсем съвременен начин да направи това: чрез преразглеждане на миналото.
В Африка той не е сам по отношение на историята като важна. Миналата седмица Германия се съгласи да плати на Намибия 1,1 млрд. Евро (940 млн. Паунда), тъй като официално призна убийството на своите колонисти на десетки хиляди хора от Хереро и Нама в началото на 20-ти век - жест на помирение, но не и правно обвързващи репарации, тъй като това, което Берлин признава сега, е „геноцид“.
Други също виждат историята на континента като критична - и полезна - днес. Китай, който положи големи усилия да разшири влиянието си в Африка, систематично подчертава кървавото минало на западните колониални сили на континента. Русия съзнателно се позова на връзките и митовете от студената война, казвайки на страни като Ангола, че бившите връзки са обвързани здраво.
Великобритания се опита да се позове на имперската история чрез Британската общност, донякъде оптимистично вярвайки, че лидерите и гражданите на бивши колонии ще си спомнят с умиление десетилетия на експлоататорско и понякога брутално управление. Засега това изглежда е имало малък успех. Първоначалните усилия за възстановяване на Зимбабве в рамките на Британската общност улегнаха и правителството в размирната бивша британска колония наскоро разкри статуя в центъра на столицата Хараре на почитан духовен водач, който се противопостави на подчинението на Сесил Роудс и британската му компания от Южна Африка.
„Вярно е, че Франция има сложна история в Африка“, каза Ерве Бервил, френски член на парламента, който придружаваше Макрон. „Понякога от щастие, от семейство, от богат културен и друг обмен, но също по-сложен, по-дълбок, по-тежък. И ние трябва да признаем своите грешки, грешките си ... Това не е да се самобичуваме, а просто да бъдем честни със себе си и другите, които са изживели последиците от нашите действия. "
В четвъртък френският президент прекара един ден в Руанда, бивша белгийска колония, чието правителство отдавна обвинява Франция в съучастие в убийството на около 800 000 предимно тутси руанди през 1994 г.
В Кигали Макрон поиска прошка и говори за това как французите носят ужасна отговорност, след като стоят твърде дълго на геноциден режим - въпреки че той каза, че има най-добрите намерения. Речта се основава на констатациите от френски доклад на историци и архивисти, получили безпрецедентен достъп до ключови френски правителствени архиви. Макар и не като извинение, думите на Макрон бяха достатъчни, за да задоволят Пол Кагаме, който е на власт в Руанда от 27 години и е един от най-влиятелните лидери на континента.
„Разпознавайки грешките от нашето минало [в Африка], можем да подготвим по-добре бъдещето си там“, каза Бервил, сираче, евакуирано от френската армия от Руанда, израснало във Франция. Друга полза е изпреварването на усилията на конкуренти като Русия или Китай от „инструментализиране и експлоатация“ на тази история.
Guardian, Превод: Алекс Тодоров
