Като общо правило е добре да бъдете предпазливи към хората, които говорят за „Англосферата“. Във Великобритания това е идея със силен аромат на носталгия по империята и Втората световна война. Идеята датира от Уинстън Чърчил, който е написал четиритомна „История на англоговорящите народи“.
Сега обаче идеята за Англосфера придобива неочаквано съвременно значение. Причината е все по-агресивното поведение на Китай, което обединява група англоговорящи страни, всяка от които е възприела по-конфронтационни политики спрямо Пекин, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.
Администрацията на Тръмп започна търговска война с Китай и засили военноморските операции в Тихия океан. Готовността за конфронтация с Пекин очевидно ще продължи в модифицирана форма по време на администрацията на Джо Байдън. Новият президент на САЩ обеща „изострена конкуренция“ с Китай. Първият телефонен разговор между Антъни Блинкен, новият държавен секретар на САЩ, и Ян Дзиечъ, неговият китайски колега, беше остър.
Някои европейски съюзници на Америка обаче са много предпазливи по отношение на това, което се страхуват, че ще бъде нова студена война с Китай. ЕС шокира екипа на Байдън, като подписа ново инвестиционно споразумение с Пекин, игнорирайки исканията за консултация със САЩ. Германският канцлер Ангела Меркел измени на себе си в неотдавнашна реч, предупреждавайки срещу антикитайските настроения, които може да разделят света на блокове. Френският президент Еманюел Макрон направи подобни изявления.
Като контрапункт САЩ получават повече подкрепа от Великобритания, Австралия и Канада. Отношенията на всички тези държави с Пекин се влошиха рязко през последните няколко години. В резултат на това те са по-склонни да приемат американската гледна точка, че надигащият се Китай е заплаха, на която трябва да се противодейства.
Австралийската твърдост е отчасти продукт на тесните връзки между върхушката в областта на сигурността във Вашингтон и Канбера. Но тя е и резултат от налагането на търговски санкции от Китай в отговор на 14 австралийски „гряха“, посочени от Китай, в които влизат призивите на Канбера за международно разследване на произхода на Covid-19.
Арестът в Канада на Мън Уанджоу, главен финансов директор на Huawei, в отговор на искане за екстрадиция от страна на САЩ, предизвика ярост в Пекин. Малко след това двама канадци бяха арестувани в Китай и обвинени в шпионаж. Оттогава те на практика са държани като заложници. Отношенията между Канада и Китай са в най-лошото си състояние откакто дипломатическите връзки бяха възстановени преди 50 години.
Визията на Великобритания за Китай също се промени през последната година. Репресиите на Китай спрямо Хонконг предизвикаха възмущение в политическите кръгове. Обединеното кралство предложи път към британско гражданство потенциално на милиони жители на Хонконг - ход, заклеймен в Китай. Изглежда, че с всяка седмица отношенията между Лондон и Пекин се влошават.
Британският медиен регулатор наскоро забрани CGTN, китайската телевизия, с мотива, че тя в крайна сметка се контролира от комунистическата партия. Китай обвини Би Би Си в излъчване на недоказани твърдения за систематични изнасилвания в лагерите за уйгури. Отношенията може да се охладят още тази година, когато британците изпратят самолетоносач в Тихия океан, където той ще участват в учения с американския флот.
Китайското правителство забеляза тази нововъзникваща Англосфера. Когато САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Великобритания излязоха със съвместно изявление относно Хонконг, официалният отговор на Китай беше свиреп. Тези пет страни формират групата за споделяне на разузнавателна информация „Пет очи“, по повод която говорителят на китайското външно министерство Джао Лидзиен каза: „Без значение дали имат пет или десет очи, ако се осмелят да навредят на суверенитета на Китай... те ще бъдат избодени."
Британски представители посочват, че „Пет очи“ не е съюз - компетенциите й не надхвърлят разузнаването. Но сега се обсъжда да се даде на групата по-явен политически лост чрез добавянето на шести чифт очи. Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън намекна, че Япония може да бъде поканена да се присъедини. Много наблюдатели на Китай във Вашингтон са запалени, въпреки че американската разузнавателна общност е скептична.
Япония не е единствената азиатска държава, ухажвана от Англосферата. Индия също е от основно значение за стратегическото мислене във Вашингтон, Лондон и Канбера - както показва нарастващото използване на термина „индо-тихоокеански регион“ и в трите столици. САЩ преименуваха своето тихоокеанско военно командване на индо-тихоокеанско през 2018 г. Този регион е вероятно също да бъде със силен акцент в новата стратегия за национална сигурност на Великобритания, която скоро ще бъде публикувана.
Индия винаги е бранила своята външнополитическа автономия. Като надигаща се суперсила, тя няма намерение да бъде използвана от Вашингтон, камо ли от Лондон.
От друга страна, в това, което вероятно ще се разглежда като историческа грешка, Китай уби индийски войници при сблъсък в Хималаите миналия юни. Оттогава отношението на Индия към Китай се втвърди значително, като Ню Делхи налага контрол върху китайските инвестиции и технологии. Технологичното сътрудничество е една област, в която Индия и Англосферата вероятно ще работят заедно. Индия вече е част от „Четворката“, която включва още САЩ, Австралия и Япония, с цел военноморски учения.
Докато САЩ търсят съюзници, готови да се противопоставят на Китай, Англосферата плюс големите азиатски демокрации изглежда като най-обещаващата комбинация.
