Готов ли е президентът Джо Байдън да председателства най-тежкото стратегическо поражение на Съединените щати от падането на Сайгон през 1975 г.?
Защото това може да е заложено, ако президентът Байдън изпълни и продължи с мирното споразумение с талибаните през 2020 г. за изтегляне на всички американски сили от страната до 1 май, което е само след два месеца.
Помислете само. Ако 2500 американски войници, останали в Афганистан, бъдат изтеглени, целият контингент от 10 000 войски на НАТО отпътува.
Това би отбелязало край на военния ангажимент на Запада.
И вероятността правителството в Кабул да оцелее след постоянните и нарастващи атаки от страна на талибаните, като имаме предвид, че последните контролират половината от страната и много пътища, водещи към столицата, е малка.
В крайна сметка афганистанска армия, която не можа да победи талибаните преди десетилетие, когато 100 000 американски войници се биеха редом с нея, няма да ги разгроми сега, след като американците се прибират у дома.
Накратко, ако Байдън не наруши условията на сделката, подписана от талибаните и Съединените американски щати миналата година, и не задържи нашите войски там, той ще призове едно повторение на Сайгон 1975, с всички произтичащи последствия, както за афганистанците, така и за нас.
Байдън знае какво беше Сайгон 1975 година.
В първия си мандат в Сената той видя как Ханой завладя Южен Виетнам и Сайгон и хората на започнаха да бягат с хиляди в Южнокитайско море на лодки. По същото време Червените кхмери в Камбожда превзеха Пном Пен.
И започна геноцидът в Камбоджа.
В Брюксел в сряда генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че всяко напускане на Афганистан от страна на алианса е „основано на условия“.
Какви са посочените условия на Столтенберг?
Талибаните „трябва да намалят насилието ... да преговарят добросъвестно и ... да спрат да подкрепят международни терористични групировки като Ал Кайда“.
И все пак майският срок се очертава и ако Съединените щати не го изпълнят, атаките на талибаните срещу американските войски в Афганистан могат да започнат отново.
Това би принудило Джо Байдън да изпрати още войски в страната, за да защити американския логистичен и обучаващ персонал, който все още е там.
Това, което прави положението проблематично, е, че Байдън отдавна е известен като поддръжник на по-малко присъствие на Съединените щати и по-бързо изтегляне от американците, отколкото бяха другите съветници в администрацията на Обама.
Но ако не успеем да спазим крайния срок, който е май месец, какъв нов срок би определил Байдън? И каква гаранция има, че някога, след като се оттеглим, можем да избегнем изход като от Южен Виетнам - ситуацията с врага, превзел столицата след напускането на американците?
Ако никой президент - Джордж Буш-младши , Барак Обама, Доналд Тръмп, Джо Байдън - не е готов да рискува стратегическо поражение, тогава кога можем да прекратим участието си в тази най-дълга от дългите войни?
Ако президентът Джо Байдън не може да изведе войските ни от Афганистан, кога ще изкараме силите си от Сирия и Ирак?
Като се има предвид казаното днес във Вашингтон и в Брюксел от срещите там на министрите на отбраната на НАТО, Байдън вероятно ще реши да последва стъпките на своите предшественици.
Той ще удължи крайния срок с месеци след май, ще изстреля кутията по пътя и ще остави на място достатъчно войски, за да предотврати колапса на правителството в Кабул, но недостатъчно, за да обърне неизбежния изход от тази война.
Точно както талибаните вероятно ще постигнат целта си в Афганистан, докато те напредват, а ние се оттегляме, президентът Башар Асад изглежда надделя в своята гражданска война в Сирия, а хутите след шест години борба възпират саудитските интервенти и техните американски съюзници в Йемен.
Решението на Байдън да спре окончателното изтегляне на американските сили ще бъде добре прието от нашите външнополитически елити. Но антиинтервенционистките крила на двете партии нарастват.
А изтриването на лозунга „Америка на първо място“, с който Доналд Тръмп спечели през 2016 г., но който не можа да бъде изпълнен докато той беше президент, ще бъде представено на първичните президентски избори и на двете партии през 2023 и 2024 г.
Днес Америка поема повече товар, отколкото тази нация може да понесе.
Ние сме готови да сдържаме един могъщ Китай, който конкурентен партньор с четири пъти по-голямо население, в Индо-тихоокеанския театър, включително Източнокитайско и Южнокитайско море и Тайванския пролив.
Сдържаме Русия на Владимир Путин, чийто стратегически арсенал е сравним с нашия в Централна и Източна Европа. Водим война срещу тероризма в Близкия изток, подкрепяме сунити срещу шиити и сдържаме Иран в Персийския залив.
Нашият държавен дълг е по-голям от националната ни икономика. Имаме дефицити, невиждани от времето на последните дни на Втората световна война.
Икономиката ни претърпя осакатяващи удари от едногодишната пандемия на Ковид-19, която отне живота на половин милион американци.
Изглежда, че една мигрантска инвазия се очертава на нашата южна граница на 2000 мили. Страната ни е толкова разделена, колкото и след Гражданската война. И въпреки това, ние се стремим да останем нацията, която пише правилата за световния ред през 21 век.
Нещо трябва да се изостави.
Превод: СМ
