Решението на Израел да установи дипломатически отношения с Косово отново постави в центъра на вниманието петте страни от Европейския съюз (ЕС), които отказват да признаят бившата сръбска провинция като независима държава.

Австрийският евродепутат Лукас Мандл коментира новината за това, че Израел ще признае Косово като независима държава, с изказването, че това е послание към петте държави, пише онлайн изданието Emerging Europe. „Държавата Израел ще признае Република Косово, която е най-младата държава в Европа. Тъй като чувствам приятелство между Австрия, Израел и Косово, тази стъпка означава много за мен. Това е и ясен сигнал за онези държави членки на ЕС, които все още не са признали Косово“, написа Мандл в профила си в Twitter.

Според Мелиза Харадинай-Стубла, временно изпълняващ длъжността външен министър на Косово, с Израел държавите, които признават страната, стават 117.

Прищина обяви независимост от Белград през 2008 г., девет години след като НАТО проведе 78-дневна въздушна кампания за спиране на етническото прочистване на албанското население в областта. Оттогава повечето западни държави признаха независимостта на Косово (много, като САЩ, Германия, Франция и Обединеното кралство, направиха това веднага), но Сърбия и нейните съюзници Русия и Китай (и техните съюзници от своя страна) отказаха да го направят.

Лидерите на Сърбия и Косово (вляво и вдясно) на срещата при бившия президент на САЩ Доналд Тръмп (в средата). Снимка: Anna Moneymaker/Bloomberg

През септември 2020 г. Белград и Прищина, с посредничеството на бившия американски президент Доналд Тръмп, се споразумяха да нормализират икономическите си отношения. Сърбия обаче още не е признала независимостта на Косово и предстои да се изглаждат доста проблеми в двустранните отношения.

Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания са петте държави в ЕС, които също не признават Косово като независима държава. Нито една от тях не е съюзник на Сърбия, Румъния дори позволи на НАТО да използва въздушното ѝ пространство по време на бомбардировките през 1999 г., макар че по това време още не членуваше в НАТО.

Отговорът на въпроса защо това не се случва се корени в местната политика.

Въпросът за Каталуния

Може би най-известният мотив за непризнаване е този на Испания, която не иска да предлага мотиви на движението за независимост в провинция Каталуния. През 2018 г. тогавашният министър-председател на Испания Мариано Рахой стигна дотам, че отказа да участва в срещата на върха ЕС-Западни Балкани, която се проведе в българската столица София, като заяви, че присъствието на Косово на срещата на върха е неприемливо.

Срещата на върха се състоя по-малко от година, след като Каталуния проведе референдум за независимост, който Мадрид се опита да предотврати. Последвалото едностранно обявяване на независимост на Каталуния беше игнорирано от по-широката международна общност и много от лидерите на провинцията бяха задържани.

Въпреки че официално позицията на Испания остава същата, тя може да я смекчи. Миналата година Мадрид намекна, че е няма да има проблем с признаването на Косово, ако бъде сключена сделка със Сърбия. Испания даде да се разбере, че би признала и независима Шотландия и и няма да наложи вето върху всяко заявление за членство в ЕС, което може да последва, ко правителството на Великобритания одобри нов референдум.

Испания също така заяви, че ще проведе футболен мач тази година – двете страни са в една и съща квалификационна група за Световното първенство през 2022 г.

Кипър и Гърция

Възражението на Кипър срещу независимостта на Косово се основава на подобни основания, а именно продължаващата окупация от Турция на северната една трета от острова - фактическата Турска република Северен Кипър, създадена след преврата през 1974 г., който се опитва да присъедини острова към Гърция.

Въпреки че през последните години има известна комуникация между Никозия и Прищина, като футболната дипломация и тук изигра роля, защото двете страни играха мачове няколко пъти. Кипър обаче остава твърдо против признаването на Косово, докато не се постигне споразумение между Прищина и Белград, което да бъде одобрено от ООН.

Позицията на Гърция по отношение на Косово е в подкрепа на Кипър. Атина управлява неофициално посолство, известно като Гръцката служба за връзка, в Прищина, а гръцки служители многократно са казвали, че разрешаването на спора между Косово и Сърбия е свързано с интеграцията в ЕС и на двете държави.

Словакия

По-малко ясни и може би далеч по-трудни за оправдание са възраженията срещу косовската независимост на Словакия и Румъния. В двете страни има големи унгарски етнически малцинства, което би могло да бъде мотив зад решението им, коментира Милан Нич, ръководител на Центъра Робърт Бош за Централна и Източна Европа, Русия и Централна Азия.

В документ от 2018 г., написан за доклад, публикуван от Косовската фондация за отворено общество (KFOS), разглеждащ връзката между държавите от ЕС и Косово, Нич пише: Словакия има по-дълбока историческа чувствителност към въпросите за границите и сецесията на етническите малцинства. Това стига чак до разпадането на Австро-Унгарската монархия през периода 1918-1920 г., когато Словакия за първи път се появява на картата с територия, включваща етнически унгарски региони в южната част на страната“.

„По време на Втората световна война нацистка Германия на Хитлер възнагради своя съюзник Унгария с възстановяване на старите граници, което беше отменено с мирното уреждане след 1945 г. Въпреки че четири десетилетия социализъм стабилизира границата на южна Словакия по река Дунав, чувствителността остава заради някои политически партии в Будапеща, изискващи обединение на унгарците в Карпатския басейн през границите. Тази дълбока несигурност относно границите и етническите малцинства е един от движещите фактори за живия интерес на словашката дипломация към развитието на Западните Балкани“, допълва експертът.

Въпреки че Словакия не е признала Косово, последното десетилетие показва, че Братислава е готова да се ангажира със страната. Словакия поддържа официално присъствие в Прищина и има чести политически контакти между косовските и словашките служители. Освен това през април 2020 г. бившият словашки министър на външните работи Мирослав Лайчак беше назначен от Съвета на ЕС за негов специален представител за диалога Белград-Прищина и други регионални въпроси на Западните Балкани. Неговият мандат включва задачите за постигане на цялостна нормализация на отношенията между Сърбия и Косово, подобряване на добросъседските отношения и помирение между партньорите в Западните Балкани.

Румъния

Подобна е ситуацията в Румъния. Унгарското етническо малцинство отдавна призовава за автономия на Земя Секели, област, разположена в източна Трансилвания и населена предимно с унгарци. Автономията на региона винаги е била отхвърляна от всички политически партии в Румъния, с изключение на Демократичния съюз на унгарците в Румъния (UDMR), който по ирония на съдбата е бил част от управляващата коалиция в страната няколко пъти, вкл. и от сегашното правителство.

Както Пол Айвън, съветник по външна политика в Renew Europe в същия доклад на KFOS, за Румъния има и друг проблем: отцепната република Приднестровие в Молдова. „Отхвърляйки признаването на колективни права за националните малцинства, румънските власти твърдят, че едностранното обявяване на независимостта на Косово е в противоречие с международното право и че създава опасен прецедент, който може да бъде използван от други сепаратистки движения, като проруските сепаратисти от Приднестровието“, пише той.

Според Айвън въпреки продължаващата си политика да не признава Косово, Румъния е прагматична и работи с други страни от ЕС по практически въпроси, свързани с развитието на Косово и интеграцията му в блока. Румъния също е един от основните участници в международните мисии в Косово, като UNMIK, EULEX и KFOR.

Повече от десетилетие от обявяването на независимостта на Косово отказът на ЕС да отвори вратата към членството в блока на младата страна няма да се промени без официална сделка между Белград и Прищина. Това, въпреки сделката, договорена в Белия дом миналата година, изглежда нещо далечно и невероятно.

Предстоящите парламентарни избори в Косово - насрочени за 14 февруари, едва ли ще променят нещо. Ако националистическата партия Vetëvendosje - която иска да измени конституцията на Косово, за да премахне трети член, който забранява обединяването на Косово с други страни, се справи добре, водите може да се размътят още повече заради оживлението по темата за обединение на Косово с Албания.

Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов