Всички те са познавали Хитлер лично. Проговорили са за отношенията си с него чак към края на живота си. Ето какво е научил германският публицист Карл Хьофкес от разговорите си с десетки съвременници на Хитлер.

45 съвременници разказват за Хитлер: готвачки, камериери, гаулайтери, генерали, щурмбанфюрери, шофьори, актриси, домакини. Мнозина от тях едва през 1990-те години за пръв път събират кураж да говорят - пред германския публицист Карл Хьофкес, който е човекът, притежаващ най-големия филмов архив от времето на националсоциализма. Наскоро берлинското издателство Berlin Story Verlag публикува ново издание на разговорите на Хьофкес под заглавие „Аз познавах Хитлер“.

В рецензия за книгата в списание „Цицеро“ четем: „Хитлер е смятан за същинското олицетворение на злото в историята. А това влиза в противоречие с възхитата, която изпитват към него негови съратници и съвременници. И тъкмо с това историческата наука се мъчи вече отдавна. Като имаме предвид разрушителното му дело, как е възможно да се обясни феноменът Хитлер и неговата привлекателност за толкова много съвременници?“.

"Този необразован кръчмарски демагог, този фанатичен расист, този нарцистичен мегаломан"

Карл Хьофкес е разговарял с оцелели нацисти, с печалбари, кариеристи и наивници. И с твърде малко хора, които са прозрели истината. Да, в книгата има и такива, но в нито едно интервю не се чува: „Ние извършихме престъпления. Сбъркахме. Бях се подлъгал и застанах на грешната страна“, коментира в предговора си издателят на книгата Виланд Гибел. Всеки спомен, документиран в тази книга, потвърждава тезата на историка Иън Кършоу, пише Гибел и цитира световноизвестния британски учен, автор на двутомна биография на Хитлер, която е всепризнато стандартно произведение:

„Името на Хитлер с основание и за всички времена ще остане синоним за главния подпалвач на тоталната разруха на модерната цивилизация. Екстремната форма на лична власт, която придобива и упражнява този необразован кръчмарски демагог, този фанатичен расист, този нарцистичен мегаломан, самообявил се за спасител на нацията в една иначе модерна, икономически напреднала и култивирана държава, известна със своите мислители и поети, беше решаваща за ужасяващите събития през онези съдбовни 12 години“ (преводът е на редакцията - бел.ред.).

В сборника с интервюта със съвременници на Хитлер могат да се прочетат и доста познати неща - например за кулинарните му навици или за склонността му да удължава деня си до късно през нощта. Съставителят предупреждава още, че част от описанията звучат направо конфузно: „Например разказът на Маргарете Мителщрасер за това как е търкала (във ваната - бел.ред.) гърба на Ева Браун. Или пък спомените на Гретел Рьолофс за шницелите от целина на Хитлер. Или историята на Вили Шнайдер, който стоварил тежко кресло върху стъпалото на Хитлер. Егон Хафщенгл пък разказва, че като дете много обичал заедно с Хитлер да си играе с електрическото влакче, защото „чичо Адолф“ можел да издава фантастични звуци. А майката на Егон разказва как един ден Хитлер се покачил на стол, наметнал си покривката от масата като тога и разиграл сцената как в детството си репетирал за римски сенатор.

Хитлер с Ева Браун

Една от най-интересните събеседнички на Хьофкес се казва Елизабет Грюнбауер, по баща Поп. По време на интервюто през 1994 година тя вече е побеляла 88-годишна старица, но добре помни годините 1913-1914, когато младият Адолф Хитлер живеел под наем в бащиния ѝ дом в Мюнхен. В рецензия за книгата в списание „Фокус“ четем: „И съвсем естествено малката Елизабет, тогава на 8 години, редовно общувала с него. Любовта на Хитлер към децата била всеизвестна и той често позволявал на Елизабет и нейните приятелки да го закачат. (…)

Тя разказва на Хьофкес най-вече какво си е говорел Хитлер с родителите ѝ. Те имали добро отношение към австриеца, който бил избягал в Германия, за да се укрие от австрийската военна служба. (…) В същото време младият мъж бил толкова словоохотлив, че понякога опъвал нервите на баща ѝ, който бил собственик на малко магазинче. Хитлер често се отбивал в магазинчето и надълго и нашироко споделял своите възгледи. Една от темите, по които Хитлер особено обичал да говори, била за евреите.“

Познавачите на Хитлеровата биография единодушно смятат, че Елизабет Грюнбауер всъщност дава най-ранните сведения за антисемитизма на Хитлер, който още преди Първата световна война говори за пропитото от „еврейщина“ австрийско общество и евреите като „експлоататори“. Именно затова Хитлер бил напуснал Австрия. „Той казваше, че евреите държат в ръцете си и борсата, и цяла Австрия. (…) Казваше, че експлоатират хората в Австрия.“

Това дава повод на германския историк Томас Вебер да анализира тъкмо ранния антисемитизъм на Хитлер и неговия произход. Вебер смята, че Хитлер става антисемит още във Виена, като в дъното е неговата антикапиталистическа нагласа. Редом с евреите Хитлер най-много мрази болшевиките, а след края на Първата световна война тези две омрази се превръщат в опасна смес, която упражнява все по-силно влияние върху нарастващия брой негови привърженици, обяснява Вебер.

Те са били най-близко до Хитлер

Секретарката на Хитлер

• Нейната история е екранизирана два пъти: спомените на Траудл Юнге за последните дни в бункера на Хитлер са съхранени в документален филм, а по-късно залягат и в основата на игралния филм "Крахът на Третия райх" (Der Untergang, 2004). На 22-годишна възраст Юнге е назначена лично от Хитлер за негова секретарка. По-късно тя се произнася критично за ролята си по време на режима.

Секретарката на Гьобелс

• До последния си дъх Брунхилде Помзел оценява личната си роля в системата на властта като незначителна. Секретарката на Йозеф Гьобелс многократно е уверявала, че е научила за масовото избиване на евреите чак след края на войната. "Слуги" на режима като Помзел има много. И всеки един тълкува различно въпроса за личната си отговорност.

Телохранителят на Хитлер

• И той е неотлъчно до Хитлер през последните му дни в бункера: Рохус Миш, който от 1940 година е част от личната охрана на Хитлер. Миш е един от малцината, виждали безжизненото тяло на диктатора. В едно интервю телохранителят на Хитлер казва, че политиката не го е интересувала и че винаги е бил просто войник.

Шофьорът на Хитлер

• Още като младеж Ерих Кемпка е запленен от идеите на националсоциализма: през 1930 той става член на Националсоциалистическата работническа партия и постъпва в редиците на СС, а две години по-късно вече е личен шофьор на фюрера. След 13-годишна служба - на 30 април 1945 - той помага да бъдат изгорени тленните останки на Хитлер и Ева Браун. До последния си дъх той отказва да се дистанцира от режима.

Личният лекар на Хитлер

• Ежедневно той е предписвал на своя "пациент А" определено количество таблетки и инжекции. Д-р Теодор Морел е личният лекар на Хитлер. Диктаторът, който имал редица здравословни проблеми, му се доверявал безрезервно. След задържането си Морел е разпитван от американците. На въпроса защо не е умъртвил Хитлер с инжекция, Морел отвърнал: "Та той ми беше пациент".

Фотографът на Хитлер

• Хайнрих Хофман е един от първите националсоциалисти: през 1920 постъпва в редиците на партията, току-що преименувана в Националсоциалистическа работническа партия на Германия. Хофман става фотограф на нацистките лидери. Смята се, че тъкмо той поставя началото на "култа към фюрера". След войната е осъден и излежава 4 години от присъдата си. Умира през 1957 на 72 години без капчица разкаяние.