Както обикновено, всичко започна с най-добри намерения. През януари Градският съвет на Лонг Бийч, Калифорния, прие наредба, изискваща големите хранителни вериги да плащат на служителите си допълнителни 4 долара на час. Идеята беше това да е компенсация за рисковете, които поемаха, работейки в условията на пандемията от Covid-19.

Не се получи така. В отговор на наредбата Kroger Co. обяви, че ще затвори два супермаркета в Лонг Бийч. За пореден път работниците станаха жертва на алчността. Както местният синдикален лидер Джон Грант каза пред Washington Post, „това е развилнял се безразсъден капитализъм”.

Но дали, пита се Уилиъм МакГърн на страниците на Wall Street Journal?

Това, което се случи с въпросните работници, си струва да се има предвид, докато Конгресът обсъжда дали да се повиши федералната минимална заплата. Защото, въпреки че наредбата от Лонг Бийч беше наречена „заплащане за герои“ и трябваше да бъде временна, тя действаше като увеличение на минималната заплата за засегнатите работници в хранителните стоки.

И точно както Градският съвет на Лонг Бийч я прие единодушно и без много да се замисля, че в крайна сметка може да причини повече вреда на тези работници, отколкото полза, сега онези, които настояват Конгресът да включи федералната минимална заплата от 15 долара на час в пандемичния си фискален пакет, ни карат да вярваме, че цената би била нулева или минимална.

Този аргумент получи удар наскоро, когато Бюджетната служба към Конгреса направи сметката. Тя установи, че повишаването на федералната минимална заплата до 15 долара на час до 2025 г. - повече от двойно спрямо 7,25 долара днес - ще извади 900 хил. американци от бедността през следващите четири години, но това ще бъде за сметка на освобождаването на 1,4 милиона други американци от работа. Разумно е да спорим относно констатациите или да поставим под въпрос моделите и допусканията. Но няма спор, че минималната заплата има реална цена, която не бива да се отрича.

Като един от най-големите търговци на дребно в света, Kroger е лесен виновник. Но вместо да обвиняваме „безразсъдния капитализъм“, не може ли вината да е на безразсъдните политици, приели тази мярка? Благодарение на тяхната намеса, вместо да получат допълнителни 4 долара на час към заплатите си, близо 200 работници в хранителните магазини вече въобще няма да имат заплати, освен ако не бъдат прехвърлени в друг обект от веригата или не си намерят нова работа. Това е просто последната илюстрация на афоризма на икономиста Томас Соуел, че както и да я определя правителството, „реалната минимална заплата винаги е нула“. Дори някои демократи се притесняват, че универсалната федерална минимална заплата може да е твърде груб инструмент. Сенаторът от Западна Вирджиния Джо Манчин казва, че е отворен за увеличаване на минимална заплата - но до 11 долара, което според него би било „отговорно и разумно“ за неговия щат. Без съмнение той оценява, че бизнесът в Западна Вирджиния трудно ще се справи с ниво от 15 долара, за разлика от този в скъпите Ню Йорк или Лос Анджелис.

Кирстен Синема е друг демократ със съмнения. В интервю за Politico сенаторът от Аризона заяви, че пандемичният пакет трябва да бъде ограничен до краткосрочна помощ - и че бюджетната процедура не е начинът за определяне на минималната заплата. Това е важно, защото демократите нямат излишни гласове в Сената. Г-н Манчин или г-жа Синема биха могли да бламират целия фискален пакет, ако включва минималната заплата от 15 долара. Дори Джо Байдън, който води кампания за това, заяви, че не е сигурен, че повишаването на минималната заплата ще мине в Сената. Байрън Доналдс има своите опасения относно самото предложение, както и за качеството на икономическия дебат по него. Републиканецът Доналдс е новият представител в Конгреса от 19-ия район Флорида, като има финансов опит зад гърба си.

„Ако федералната минимална заплата от 15 долара на час не сработи по време на Covid, тя няма да работи и по всяко друго време. Законите на икономиката не се променят по време на пандемия", посочва той и добавя, че „политиците нямат начин за оценка на труда“.

С това той има предвид, че минималната работна заплата е цена и че когато оскъпявате наемането на работници, изтласквате някои от тях извън пазара на труда. Това са и хората, които най-малко могат да си го позволят. Както New York Times отбелязва през 1987 г. - когато пише, че „правилната“ минимална заплата е нула - „тези, които са изложени на най-голям риск от по-висок минимум, са млади, бедни работници, които и без това са изправени пред огромни бариери пред намирането и запазването на работните си места“.

Вярно е, че цената за повишаването на минималната заплата варира в зависимост от условията и че тя не винаги се изразява в драматични загуби на работни места. Има много начини бизнесът да поеме този допълнителен разход: чрез вдигане цените за своите потребители; чрез заместване на служителите с машини; или чрез намаляване на работните часове, което в някои случаи може да означава, че работниците изкарват повече на час, но по-малко на седмица.

„Призивите за повишаване на минималната заплата до 15 долара на час ще бъдат катастрофа за нашата държава, особено на фона на икономическите трудности, породени от глобалната пандемия“, изтъква Доналдс. „Американският народ е уморен да плаща сметката за прищявките на политиците от крайбрежието.“

Просто попитайте съкратените работници в Лонг Бийч.

Петър Нейков, редактор Десислава Попова