Разширяващата се дейност между двете страни беше ознаменувана на 16 октомври 2020 г. с награждаването на президента Ердоган с орден „Ярослав Мъдри I ст.”, връчена му от президента Зеленски при неговото посещение в Турция. По този повод шегаджиите-журналисти констатираха, че „украински евреин награди грузинец с руски орден”. За информация - Ярослав I Мъдри е бил княз на Новгород и велик княз на Киевската Рус, а самият Ердоган казва, че корените на неговите родители са от Грузия. Разбира се, шегата си е шега, макар и да съдържа определена истина, но 2020 г. е твърде плодотворна в сътрудничеството между двете страни. Една от важните цели на Турция в него е създаване на зона за свободна търговия с Украйна и увеличаване на стокообмена до 10 млрд. долара. Не остава назад използването и на турската „мека сила”. В това отношение ето само два примера – почти е завършена процедурата за разрешаване на строеж с турски средства на голяма джамия в центъра на Киев, а в Одеса вече е открит парк, изграден от Турция и наречен "Стамбулски". Бурното развитие на туризма и постоянното увеличаване на украинските туристи в турските средиземноморски курорти също допринася за популярността на Турция.

Сътрудничеството между Турция и Украйна значително се активизира през 90-те години на ХХ век. То започна с използване на „мека сила” за разпространяване на турското влияние сред кримските татари, основно чрез оказване на финансова подкрепа и внедряване на образователни програми сред тях. Заинтересоваността на Украйна от увеличаване присъствието на Турция в този район се изразява в

желанието ѝ за намаляване на руското влияние.

По-късно се разширява и икономическото сътрудничество между двете страни, като за периода 2000-2010 г. то се увеличава от около 280 милиона до над 1.7 млрд. долара. Украйна става добър пазар за турските стоки, което личи от факта, че украинския експорт е 6.5 пъти по-малък от турския в Украйна. Разширяващото се взаимодействие налага все по-широко съгласуване на интересите, поради което през 2011 г. се създава Стратегически съвет на ниво президентите на двете страни. Освен обсъждане на икономически проекти,

Турция и Украйна съгласуват и външнополитическите си интереси.

Израз на последните е фактът, че Турция не признава присъединяването на Крим към Русия, позиция, която Украйна  приветства. При това Турция не толкова се грижи за независимостта на Украйна и неприкосвеността на нейните граници, колкото я безпокоят силно ограничените взможности за влияние върху кримските татари, т.е. тя не може да направи това, което постигна в грузинска Ажария. Там Турция проникна във всички жизненоважни сфери, разполага с мощни икономически възможности и подготвени местни хора, активно застъпващи се за нейните интереси. Ненапразно президентът Ердоган твърди, че наред с Мосул, Солун и Алепо, Батуми винаги е бил и ще бъде в сърцата на османлиите.

Кръгът на взаимните интереси на двете страни се очертава през периода 2015-2018 г. по време на многобройните срещи между официални лица и бизнес делегации. Например през 2015 г. турската столица е посетена от представители на 130 предприятия от държавния концерн  „Укроборонпром”, което ясно показва коя област ще бъде приоритетна и за двете страни. Това се потвърждава през март следващата 2016 г. на срещата между двамата президенти в Анкара – Турция отпуска кредит на Украйна за закупуването на турска военна продукция и обучение на украински офицери в турски учебни заведения, увеличен по-късно до 15 млн. долара, а тя ѝ предлага участие в приватизацията на украински промишлени предприятия. Силен импулс отношенията им получават през 2018 г. по време на посещението в Турция на президента Порошенко. Впрочем тогава той получава и

турска подкрепа за създаването на самостоятелна православна църква,

за което благодари на президента Ердоган. Благодарността е заслужена, защото визитата е предшествана от среща на турския президент и министъра на външните работи с Вселенския патриарх Вартоломей, в резултат на която искането на Киев за томос е удоволетворено в началото на следващата година.

По времето на СССР в Украйна се създава мощен научен, военно-технически и промишлен потенциал в областта на ракетостроенето, танковата и радиоелектронна промишленост. Колкото и да бяха разпродадени или изоставени важни изделия и военно-технически технологии, Украйна все още има научни кадри и производствени възможности да създава и произвежда военна продукция. Именно тази възможност привлича Турция и затова тя проявява

сериозна активност за придобиване на съветски технологии.

В това отношение тя не е първа – известни са апетитите на Иран, получил през 2000 г. от Украйна образци и технологията на крилати ракети Х-55 (обсег 2500 км) и на Китай, също закупил Х-55, а от 2017 г. прави настоятелни опити за придобиване на авиозавод „Мотор Сич”, блокирани впрочем от американците. Заводът произвежда качествени двигатели за военни и граждански самолети и вертолети, който е интересен и на Турция. Ненапразно още от 2016 г. тя се стреми да привлече украински специалисти в разработването на своя изстребител TF-X, за който все още не може да намери подходящ двигател.

На този етап, след изостряне на отношенията със страните от Западна Европа и САЩ, които през октомври 2019 г. въведоха санкции след навлизането на турски войски в Северна Сирия, е изключено да получи двигател от тях и именно поради това

погледът ѝ е насочен към украинските технологии от съветско време.

Турция обаче започна с по-достъпното и по-важното за момента - двигател за безпилотен летателен апарат. Той е особено необходим на Турция, след като Канада прекрати доставката му, а САЩ направиха същото с оптико-електронната апаратура.

Сътрудничеството в това направление започна през 2018 г., когато Украйна закупи шест ударно-разузнавателни апарата „Байрактар ТВ2” - маса 850 кг, дължина 6.5 м, радиус 150 км, максимална височина 8200 м, полезен товар 150 кг. От тях 50 кг заема разузнавателната апаратура, а останалите са за четирите противотанкови ракети с лазерно управление UMTAS или за управляеми бомби MAM-C/MAM-L, с които се поразяват неподвижни и движещи се цели на разстояние до 8 км.

„Байрактар ТВ2” беше използван твърде успешно в Либия и Нагорни Карабах, което привлече вниманието на украинското министерство на отбраната. През 2020 г. бяха поръчани още 48 апарата, за което бе подписано съответното

споразумение между „Укрспецекспорт” и „Байкар макина”, един от чийто директори е зет на президента Ердоган.

Украйна предлага производството на апарата по турски лиценз да се организира от държавното предприятие „Антонов”. То е част от “Укроборонпром” и извършва техническа поддръжка на самолетите Ан – предприятието е създадено като опитно-конструкторско бюро към Новосибирския авиозавод, а от 1952 г. е в Киев. За доставката на украински двигатели за БЛА вече е постигната договореност.

Подписан е и договор за съвместно производство на корвети АДА за украинския ВМФ. Предполага се, че на тях ще се монтира украински газотурбинен двигател и ще се въоръжават със собствена противокорабна ракета „Нептун”, вече приета на въоръжение и притежаваща обсег 300 км – за акваторията на Черно море тя е твърде мощно оръжие.

“Укроборонпром” разширява сътрудничеството си с десетки турски фирми от отбранителната промишленост, включително с „Асесан”, от която получава късовълнови радиостанции и термовизори. Интерес представлява и продажбата на Турция на руския зенитно-ракетен комплекс С-125М1 „Печора-M1”, който е на въоръжение в украинската система за ПВО.

Твърде възможно е и сътрудничество по двигателя на турския основен боен танк „Алтай”, който е основен проблем, стопиращ неговото серийно  производство.

По предложение на Украйна се обсъжда и съвместно производство на транспортния самолет Ан-178.

През март 2020 г. „Укроборонпром” и турската „Байкар дифенс” създадоха свместна фирма за разработване на значително по-мощния двумоторен БЛА „Акинчи” – с това име се е наричала османската лека кавалерия, използвана за разузнаване и нанасяне на леки, но всяващи смут в противника удари.  За него украинската страна ще създаде двигателя, композитните материали и ще окаже помощ при проектиране на планера и носещите повърхности.

За възможностите на разработката и съответно за степента на задълбочаване на сътрудничеството може да се съди по техническите характеристики на „Акинчи” – той е с маса 4.5 т, дължина 12 и височина 4 м. Има полезен товар 1300 кг, лети в продължение на 24 часа на височина до 12 км. На борда му са оптикоелектронни, радио и радиолокационни средства за разузнаване, система „свой-чужд” и средства за радиоелектронна борба.

Въоръжението на „Акинчи”, използвано в различни комбинации, е собствено и е внушително – противотанкови ракети Сирит, управляеми авиобомби MAM-L и MAM-C, стокилограмовите Мк-81 и Мк-82 (227 кг) и маневриращите високоточни крилати ракети „въздух-земя”  SOM (Stand-off Mühimmat Seyir Füzesi) с обсег 200 км, т.е.

БЛА „Акинчи” е аналогичен на нашумелия американски MQ-9 „Reaper”.

Посочените характеристики и сравняването им с тези на „Байрактар ТВ2” показват нивото на възможностите на двете страни за създаване на високотехнологична военна продукция и се привеждат като пример за начало на продължително и взаимно изгодно сътрудничество между двете страни.

Предпоставка за успех е фактът, че Турция има значителен опит в съвместна промишлена дейност с други страни, а също така и това, че в страната съществуват и активно работят мнгобройни малки и средни предприятия. От своя страна Украйна притежава и още функционира част от мощната научно-промишлена база, която не е ангажирана както по-рано. Красноречив пример за това са конструкторско бюро „Южно”, разработило по съветско време 14 ракетни комплекса със средна и междуконтинентална далекобойност и ракети-носители за извеждане на спътници в околоземна орбита, около 50 различни ракетни двигатели, както и над 60 образци космически апарати с военно и гражданско предназначение.

Повечето от тях се произвеждаха в Производствено обединение „Южен машиностроителен завод” в Днепропетровск – днес от 55000 работници по съветско време в него са останали 5000. Така е и в другите крупни предприятия от отбанителната промишленост, поради което Украйна се стреми да възроди тяхната дейност и едно от направленията е сътрудничеството с Турция – израз на това е

планираната реализация на 50 съвместни проекта от различни области.

Турция обаче зорко следи за своя интерес, например през февруари 2020 г. отпусна 200 млн. долара на Украйна за закупуване на турски военни и граждански изделия. Пред нея се открива широко поле за работа в Украйна и твърде е възможно да насочи вниманието си към крупни проекти в ракетостроенето, особено като се имат предвид космическите амбиции на президента Ердоган.

На 9 февруари 2021 г. при представяне на националната космическа програма той заяви, че „в края на 2023 г. лунна турска станция ще извърши твърдо кацане на Луната... със собствена хибридна ракета”. Някаква силно ограничена по възможности лунна станция може да се създаде за това време, но доставянето ѝ със своя ракета е неосъществимо в този срок, пък и не само в него.

Турция не може сама да направи това и не може да получи помощ в тази област от Пакистан, с който си сътрудничи в ракетостроенето, поради което вероятно ще направи опит за използване на украинските ракетни специалисти и промишлена база. Но това е бъдеще. В случая е важен стремежът на страната към овладяване на космическите технологии и рано или късно може да постигне успех.

Нека посоча, че първият ѝ разузнавателен спътник „Гьоктюрк-1” е създаден съвместно с италианци, а следващият е собствена разработка. Същият подход се използва и при свързочните спътници - с „Tюрксат-6A”, извеждането в орбита на който се планира тази година, Турция ще стане една от 10-те страни-производители със свързочни спътници.

Разширяващата се дейност между двете страни беше ознаменувана на 16 октомври 2020 г. с награждаването на президента Ердоган с орден „Ярослав Мъдри I ст.”, връчена му от президента Зеленски при неговото посещение в Турция. По този повод шегаджиите-журналисти констатираха, че „украински евреин награди грузинец с руски орден”. За информация - Ярослав I Мъдри е бил княз на Новгород и велик княз на Киевската Рус, а самият Ердоган казва, че корените на неговите родители са от Грузия. Разбира се, шегата си е шега, макар и да съдържа определена истина, но 2020 г. е твърде плодотворна в сътрудничеството между двете страни. Една от важните цели на Турция в него е създаване на зона за свободна търговия с Украйна и увеличаване на стокообмена до 10 млрд. долара.

Голям е турският интерес към селскостопанските земи и вече е осезаемо присъствието ѝ в Херсонска област.

Не остава назад използването и на турската „мека сила”. В това отношение ето само два примера – почти е завършена процедурата за разрешаване на строеж с турски средства на голяма джамия в центъра на Киев, а в Одеса вече е открит парк, изграден от Турция и наречен "Стамбулски". Бурното развитие на туризма и постоянното увеличаване на украинските туристи в турските средиземноморски курорти също допринася за популярността на Турция.

Сътрудничеството с Турция ще укрепи военните възможности на Украйна, а развитието на нейния ВМФ, съвместно с турския, който основно е дислоциран в Черно море, предполага формиране на мощна сила в Черноморския басеин. Като се имат предвид базите, които САЩ изграждат в Украйна и Грузия, апетитите на Англия в района, засилващото се присъствие на кораби от американския ВМФ в Черно море и военно-морските възможности и бази на Румъния и Блгария, става ясно, че Черноморският басейн твърде много се военизира, а това не предполага нищо добро в бъдеще.

о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов