Урсула фон дер Лайен постъпи правилно миналата седмица, след като опита всичко друго. Председателят на Европейската комисия най-накрая се извини за провала на схемата за доставка на ваксини на континента.

Това стана след непристойни няколко седмици на борби за ваксини, по време на които Фон дер Лайен пожертва англо-шведската компания AstraZeneca заради забавянето на доставки и заплаши да затвори ирландската сухопътна граница за внос на ваксини от ЕС. Дори в Брюксел, където не обичат да признават вина, най-накрая се съгласиха, че програмата за ваксинации не се развива задоволително, пише за Bloomberg британският журналист Мартин Айвънс.

Това е признание, което разкрива по-дълбоки проблеми в институционална Европа. Казано направо, ЕС не е толкова ефективен, колкото му се иска да бъде в редица области, отнети от компетенцията на държавите членки.

Блокът също така загуби две възможности да показва пренебрежително отношение през последните месеци. Първата е Brexit, която – макар и все още проблематична – приключи с търговско споразумение, а не с хаосът, с който заплашваха някои от най-отявлените му опоненти. Другата е Доналд Тръмп – този пример за предателство и нелиберални политики, който загуби властта в Белия дом.

Ефектът е, че ЕС не може вече да блести на международната сцена с достойнства в контраст с Доналд Тръмп или Борис Джонсън. ЕС трябваше да работи добре на много фронтове, но не го прави и електоратът започва да забелязва.

Най-големият икономически блок в света е непостоянен и в защитата си на демокрацията. Има големи резерви от мека сила, но рядко ги използва. В рамките на до голяма степен германското си ръководство блокът трудно комбинира търговската реалполитика със заявената си цел за защита на плурализма и насърчаване на демокрацията в Източна Европа и на други места.

Провалът с ваксинациите имаше тъжни последици. По време на визита в Москва по-рано миналата седмица върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел се усмихваше, докато хвалеше руската ваксина „Спутник V“. Може би е бил принуден от възможния недостиг на ваксини в бъдеще, но моментът за това бе крайно неподходящо. По това време Алексей Навални бе изправен пред съда в очакване на присъда.

Владимир Путин разбира пропагандата по-добре от европейските си партньори и даде на Борел урок по публично порицаване. По време на съвместна пресконференция руският външен министър Сергей Лавров се подигра на блока, че не е „надежден партньор“. В същото време европейският представител научи от Twitter, че трима дипломати от ЕС са били изгонени от Москва заради поява на демонстрации в подкрепа на Навални.

Има още много дипломатически провали, от които може да избираме. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер не помогна много, когато защити работата по строежа на „Северен поток 2“ с довода, че неговата държава има да изплаща вина пред Москва заради греховете на Втората световна война.

В тази сделка обаче има и губещи. Украинците ще бъдат лишени от транзитните си плащания от настоящия газопровод през територията на страната (и са много недоволни от омаловажаването на техните собствени щети от Втората световна война).

Други източноевропейски държави пък се страхуват, че така Путин има възможност да им спира кранчето на газа, без да вреди на своя богат германски клиент. Макар че е израснала в Източна Германия, което я прави по-предпазлива спрямо руснаците от коалиционните партньори от Социалдемократическата партия, канцлерът Ангела Меркел предпочете търговските преимущества.

Но не става въпрос само за Русия. Меркел и Фон дер Лайен изненадаха неприятно и американския президент Джо Байдън със сключването на търговско споразумение с Китай. Какво ли ще види наследникът на Тръмп, поглеждайки към тази объркана Европа?

Въпреки че иска да избегне боричканията на Тръмп, Байдън ще продължи политиката на конкуренция с Пекин и ще държи страната отговорна за нарушенията на човешките права. Меркел, подкрепена от френския президент Еманюел Макрон, даде да се разбере, че няма да участва в нова Студена война срещу Пекин и предупреди да не се разделя отново светът на конкуриращи се лагери. Китай е най-големият пазар за износ на германски автомобили.

Всичко това променя и дипломатическата геометрия между САЩ, ЕС и Великобритания. Байдън не одобрява Brexit и нямаше контакт с Борис Джонсън, докато той бе външен министър. Новият президент в Белия дом обаче бе принуден да се върне към стария съюзник на САЩ за морална и дипломатическа подкрепа. Само Великобритания и останалите държави от англосаксонската сфера Австралия, Канада и Нова Зеландия засега се противопоставят на Пекин.

Големият парадокс е, че Меркел говори за международен либерализъм, но действа изцяло в германски интерес – Борис Джонсън може и да говори като гръмогласен популист, но предприе действия срещу китайските нарушения на човешките права. Той ограничи достъпа на Huawei Technologies до британската телекомуникационна мрежа и предлага на жителите на Хонконг възможност за британско гражданство след опитите на Китай да потисне демократичното движение в града.

ЕС е както търговски блок, така и общност на ценности. Тук обаче има противопоставяне. Фон дер Лайен каза, че иска да води една „геополитическа комисия“. Но пропастта между желанията и реалността става опасно широка. След като Меркел се оттегли през пролетта, ново поколение лидери ще трябва да вземе по-ясно решение как да се запълни тази роля. А Европа няма да има Brexit или Тръмп, зад които да се крие.

Елена Илиева, редактор Десислава Попова