Президентът Джо Байдън и други лидери предлагат нови големи държавни инвестиции, за да декарбонизират американската икономика. Тези планове неизбежно ще се сблъскат със спорове за дефицита, предизвикани от размера на новия дълг. Но поемането на дълг за финансиране на този вид инвестиции не е опасно, пише Ноа Смит за Bloomberg. Джон Кери, новият специален президентски посланик за климата, наскоро заяви, че преходът от изкопаеми горива ще включва „толкова много инвестиции, направени от хората нагоре и надолу по икономическата хранителна верига, че никой бъдещ президент няма да може да ги обърне“. Климатичният план на Байдън предвижда федерални инвестиции от 1,7 трилиона долара през следващите 10 години, или 170 милиарда долара годишно.
На първо място, тази цена дори не е толкова висока. Общата сума ще бъде по-малка от едногодишните пандемични помощи - първият пакет от стимули през 2020 г. възлезе на 2,2 трилиона долара. А 170 милиарда долара годишно са по-малко от 1% от БВП, така че това дори няма да върне държавните инвестиции на нивото от времето, в което се изграждаше междущатската магистрална система в средата на миналия век.
Но дори Байдън да увеличи значително сумата на инвестициите, полученият дълг не би бил притеснителен.
Най-простата причина е, че големите разходи за зелена инфраструктура ще бъдат временни. Подобно на парите, които САЩ похарчи през Втората световна война, или за магистралната система - или коронавирусната помощ, в този смисъл - преходът към следвъглеродна енергетика ще бъде нещо еднократно. Изграждаме нови слънчеви и вятърни централи, които да заменят въглищата и газа, трансформираме автомобилния парк в електрически, създаваме необходимата инфраструктура и модернизираме сгради и фабрики, за да използваме технологиите с нулеви въглеродни емисии. И с това се приключва.
За разлика от новите програми за помощи, разширяването на социалната система или разходите за отбрана, зелените инвестиции не са видът инициатива, която изисква отворен фискален ангажимент. И тъй като генерираният дълг няма да бъде постоянен дефицит за бюджета, инвеститорите вероятно няма да имат нищо против и няма да странят от американските държавни облигации.
Но още по-важна причина, поради която е добре да се вземат заеми за финансиране на инвестиции в зелена енергия, е, че тази инвестиция ще донесе възвръщаемост за обществото като цяло.
Често мислим за държавните програми като за преразпределителни трансфери, при които парите се пренасочват от едни към други без да се създава никаква икономическа стойност. Но зелените инвестиции не са това. Когато изграждате нова слънчева централа, тя носи икономическа стойност под формата на електричество. Същото важи и за електрическата кола, фабриката, която използва водород за отопление, и електрифицираната сграда.
Често това включва подмяна на стара електроцентрала, кола или сграда. Но това не е просто заместване, тъй като тези стари електроцентрали, автомобили и постройки вероятно вече са значително амортизирани. Новите зелени заместители, които се изграждат, ще бъдат нови и лъскави. По този начин, зелените инвестиции до известна степен просто придвижват напред инвестицията, които икономиката така или иначе би направила. Тук има малко неефективност, тъй като оставен на собствените си механизми, пазарът би чакал по-дълго, за да изхвърли старото - но в замяна получавате нещо, които не бълва въглерод във въздуха и не прави планетата негодна за живеене.
Това е още по-вярно поради невероятните и продължаващи спадове в цената на зелените енергийни технологии.
Слънчевите фотоволтаични панели, например, са с 92% по-евтини на ват от 2000 г.
Подобно е и при батериите. Цената на литиево-йонните батерии е намаляла с около 87% след 2010 г. и продължава да се понижава с двуцифрени проценти всяка година. При вятърните технологии също има значително поевтиняване.
Това означава, че чрез преминаване към слънчева енергия, вятър и батерии, САЩ няма да получават просто по-екологична енергия, a далеч по-евтина такава от изкопаемите горива. Това (буквално) ще изстреля всички видове друг напредък в технологиите, ускорявайки растежа. И тъй като разгръщането на възобновяемите енергийни източници помага да се намали цената им, благодарение на кривата на обучение, инвестиционният план на Байдън би означавал още по-евтина енергия в бъдеще. За първи път от началото на ерата на петрола човечеството може да премине към богата форма на енергия. Потенциалът за икономически ползи е огромен.
Тази възвръщаемост от инвестициите в зелена енергия ще бъде частично реализирана от правителството под формата на по-високи данъчни приходи. Но по-голямата част ще се насочи към хората. Така и трябва. Последвалият растеж на БВП ще намали дела на дълга в него, което означава, че дългосрочната фискална позиция на държавата ще се подобри, вместо да се влоши.
Така че не се страхувайте от дълга, който ще бъде причинен от големи инвестиции в зелена енергия. Това е промяна, която така или иначе ще се случи, а извършването й малко по-рано напълно си заслужава както за икономиката, така и за околната среда.
Петър Нейков, редактор Елена Илиева
