“Коронавирусът е четири пъти по-смъртоносен от грипа. Но какво да кажем за вирус, който е десет пъти по-смъртоносен? Или за вирус, смъртоносен като коронавируса, но два-три пъти по-заразен?”. В последната си книга, Ten Lessons for a Post-Pandemic World (Десет урока за постпандемичния свят), журналистът от Си Ен Ен Фарид Закария измерва последствията от пандемията. От уязвимостта на планетата до концепцията за антикрехкост.

Докато пандемията далеч не е приключила и може би най-лошото предстои, някои вече мислят за след това. Такъв е случаят с Фарид Закария, известен журналист от Си Ен Ен и тънък познавач на международните отношения. По време на първата карантина, през март 2020 г., той вече разсъждаваше какъв ще бъде светът, в който навлизаме. Според него промените, причинени от пандемията, ще бъдат дълбоки и трайни, много повече, отколкото атаката срещу Световния търговски център или пък финансовата криза от 2008 г. От екологичните въпроси до доброто управление, като се мине през бъдещето на капитализма, в книгата си “Десет урока за постпандемичния свят” Фарид Закария дава ръководство за оцеляване за близките десетилетия.

- Според вас какво е най-дълбокото въздействие на този вирус върху света?

- Той ни накара да осъзнаем крехкостта си. Живеем в свят, богат на технологии и напредък по отношение на глобализацията и информацията. И въпреки това този свят блокира заради един вирус на прилеп, някъде в Китай. За първи път започнахме да мислим за нашата крехкост като общество и планета. Надявам се впрочем, че това ще остане от тази пандемия, че ще запомним колко крехки са хората, цивилизациите и дори нашата планета.

- Много хора починаха, а икономическите последствия от епидемията ще бъдат сериозни. Същевременно испанският грип е убил 5% от световното население, много повече от днешната пандемия! Смятате ли, че имаме шанс?

- Претърпяхме този шок, като в същевременно се възползвахме от чудесата на съвременната наука и технологии. Преди десет години щеше да отнеме цяло десетилетие, за да бъде създадена ваксина, докато днес тя бе разработена за девет месеца, благодарение на революционна технология. Икономическите последици вероятно ще бъдат много по-значителни от тези на испанския грип. Нашите общества са толкова взаимозависими, толкова свързани, икономиката ни зависи толкова много от потреблението, че икономическите последици ще се усещат години, дори десетилетия наред. МВФ и Световната банка прогнозират, че 160 млн. души ще изпаднат в бедност. Това е почти половината от хората, излезли от бедността през ХХ век! От друга страна се надявам да разберем, че сме имали късмет. Можем да срещнем по-смъртоносен или заразен вирус. Коронавирусът е четири пъти по-смъртоносен от грипа. Но какво да кажем за вирус, който е десет пъти по-смъртоносен? Или за вирус, смъртоносен като коронавируса, но два-три пъти по-заразен?

- В книгата си цитирате Питър Дашак, който казва, че човешките дейности засилват вероятността от пандемии. Но как да си обясним тогава, че те са все по-редки?

- До втората половина на ХIХ век проблемът беше липсата на хигиена и примитивната медицина. Преди това живеехме в предмедицински и предхигиеничен свят. Дори в случая с испанския грип не знаехме каква е причината! Не разполагахме с технологии, които да я определят. Това, което иска да каже Дашак, е, че сега създаваме среда, която увеличава вероятността от настъпване на пандемия.

Въпросът е в свръхразвитието: практиките ни на животновъдство например благоприятстват условията за разпространение на вируси. В страна като Китай, с поразително икономическо развитие, съжителстват няколко века - от една страна, небостъргачи, а от друга, пазари, претъпкани с живи животни от различни видове. В книгата си искам да докажа, че имаме ненужно рисковани практики. Възможно е обаче да се намалят тези рискове и да се увеличи стабилността на нашите системи.

- В книгата си говорите и за понятието “антикрехкост”, развито от Насим Никълъс Талеб.

- Важно е да помислим за системи, които укрепват в условията на криза. Аз впрочем много мислих за това по време на последните събития в САЩ. Демокрацията е много антикрехка, тя е устойчива система, която се приспособява. Ще бъде интересно,  от дистанцията на времето, да се запитаме дали последните месеци парадоксално не са засилили американската демокрация. В крайна сметка, сблъсквайки се с истински демагог, с човек, който отказва да напусне властта, институциите претърпяха “стрес тест”. Но въпреки че демократичната система беше атакувана, тя се защити добре! Оот страна на медиите, на съдилищата, на местници избраници, дори на републиканци… Така че е интересно да помислим какво прави една система устойчива, дори антикрехка.

- От друга страна, вие сте доста критичен към управлението на САЩ. Защо?

- Пандемията разкри слабостта на американското управление, слабост, която може да бъде разбрана от историческа гледна точка поради американската антиетатистка традиция, която съществува от независимостта. Но преди всичко това лошо управление е резултат от неолибералната реформа на президентството на Рейгън.

Най-опасният елемент на тръмпизма е презрението му към истината и реалността. Конспиративните теории имат способността да делегитимират почти всичко! Живеем в епоха на невероятен технологичен и научен прогрес, но същевременно живеем в епоха, в която милиони американци и европейци предпочитат да вярват в митове, в лъжи.

- Това не е ли парадокс само привидно? Ускоряването на света, научно и технологично, несъмнено кара много хора да търсят системни и цялостни обяснения…

- Повечето хора искат подроден интелектуален свят, въпреки факта, че животът е разхвърлян, сив и сложен. Но повечето от нас искат простотата, която се открива в религията и митовете. Това е парадоксално в смисъл такъв, че същите тези хора използват разума си, когато работят, отиват на лекар, когато са болни… Въпреки това, що се отнася до политиката, много от тях отказват да погледнат реалността в лицето.

- Говорите за Дания, капиталистическа страна с истинска мрежа за социална сигурност, като модел, който трябва да се следва в бъдеще. Възможно ли е да се внасят институции, без да се вземат предвид културните различия?

- Това е въпрос, който си задаваме отдавна. Проблемът е, че приписваме на културата както успехите, така и провалите. Макс Вебер пишеше, че обществото, което е най-малко приспособимо към капитализма, е конфуцианската култура. Днес обаче сред най-успешните страни са нации с конфуцианска култура, като Южна Корея и Япония! Разбира се, културата играе роля, но е трудно да се установи до каква степен. Законите и институциите трябва да насърчават просперитета и да отразяват културата на страната. Именно това ще ни позволи да устоим по-добре при следващата криза!

Габриел Бушо, “Поан”,  Превод от френски: Галя Дачкова