Горните 200 метра океанска вода са дом на голямо разнообразие от микроорганизми и са сцена на важен цикъл на циркулация на въглерода, който досега е останал незабелязан от учените. Ново проучване успя да идентифицира биохимичните реакции, които обединяват някои форми на живот и органичното съединение пентадекан.
Този безцветен въглеводород се намира естествено в петрола и неговото присъствие в океана се дължи на нефтени разливи, които образуват филми на повърхността на водата. Обаче всъщност огромните количества от това вещество се дължат на естествена причина, както бе обяснено в изявление на Калифорнийския университет в Санта Барбара.
Разливите на нефт в океана са средно 1,3 милиона тона годишно. Тази цифра включва както разливи от кораби и нефтени кладенци, така и естественото изтичане на суров нефт от подводни резервоари. Междувременно морските цианобактерии произвеждат между 274 и 649 милиона тона пентадекан годишно, докато други микроби разграждат това огромно количество естествен въглеводород и са потенциално способни да пречистят океана в случай на промишлен разлив.
„Само два вида морски цианобактерии добавят 500 пъти повече въглеводороди в океана годишно от сумата на всички останали видове петрол, които навлизат в океана", обясни изследователят Конър Лав. Термините „въглеводороди" и „нефт" са почти синоними в науката за околната среда, но за разлика от най-добре проучения човешки принос за замърсяването на океана, процесът, описан от Лав и колегите му „не представлява еднопосочно сметище".
Въглеводородите, излъчвани от тези едноклетъчни организми, се разпространяват върху 40% от повърхността на планетата и хранят други микроби. Неговата циркулация е непрекъсната и много интензивна: „На всеки два дни целият пентадекан в океана се произвежда и консумира", казва Лав.
Учените също така откриват присъствието на пентадекан в дъждовната вода и установяват, че произходът му е биологичен, като наблюдават, че концентрацията му нараства паралелно на броя на цианобактериалните клетки, открити в пробите.
Подробните заключения от изследването се съдържат в научна статия, публикувана на 1 февруари.
