При встъпването си в длъжност като първи президент на САЩ през 1789 г. Джордж Уошингтън носеше кафяв двуреден костюм от плат от Кънектикът. „Платът и копчетата... наистина са признание за производителите в тази страна“, коментира той своята демонстрация на независимост от британските шивашки изделия, пише Джон Гапър за Financial Times.
Неговият наследник Джо Байдън предприе стъпки, за да гарантира, че правителството на САЩ ще купува само „американски стоки с местни компоненти от американски работници.“ Ефектът беше леко помрачен от швейцарския ролекс, носен от президента при подписването на указа.
Президентите Байдън и Уошингтън, които се премениха в копринени британски костюми за вечерта след встъпването, олицетворяват вековен сблъсък. Като лидери те се опитват да подкрепят местната индустрия, но като потребители искат висококачествени стоки и услуги отвсякъде. Говори се, че ролексът е коледен подарък от първата дама Джил.
Патриотичните покупки са на мода, след като САЩ и ЕС се опитват да върнат у дома производството на всичко - от акумулаторни батерии до медицински консумативи от други страни, особено Китай. Гневът, че се произвеждат повече ваксини за AstraZeneca във Великобритания, отколкото в Белгия, предизвика неприятен спор между компанията и ЕС.
Обединеното кралство има своите трудности с вноса и износа на риба и сирене, както и на други стоки, подлежащи на здравни инспекции и митнически проверки, откакто напусна ЕС. „Заплахите на ЕС относно търговията с ваксини е предупреждение за нас. Трябва да увеличим способността си да правим нещата у дома, а не да разчитаме на прекалено много внос от ЕС“, туитна Джон Редууд, депутат, подкрепящ Брекзит.
Но един поглед в супермаркета показва, че докато британските купувачи ценят местните продукти, те също обичат и чуждите „забежки”, търсейки разнообразието, което предлага глобалното снабдяване. „Очаквам кварталният ми магазин да предложи местни банани и чай до края на месеца“, саркастично отговори един човек на Редууд.
Лесно е да бъдете подведени от днешния дебат относно закупуването от правителството на стоки и услуги, включително ваксини и военно оборудване. Заложени са много пари, особено в борбата за защита на населението срещу коронавирус, но сумите са незначителни спрямо потребителските разходи.
Усилията на правителството на САЩ да накара агенциите да избягват договорите с чужденци датират от Закона за покупка на американски стоки от 1933 г., приет след националистическа кампания на Уилям Рандолф Хърст във вестниците му. Но федералните договори са, както отбелязва Търговската камара на САЩ, „само частица от целия американски пазар“.
Указът на Байдън обхваща федерални договори за 600 млрд. долара, докато жителите на САЩ са похарчили 12,5 млрд. за стоки и услуги през 2020 г., според Brookings Institution. Трудно е да се пренасочат много повече федерални разходи - повече от 95 процента вече отиват към американски фирми. Политиците винаги са били щастливи да осигурят работа в своите избирателни райони.
Лично аз не искам изборът ми да бъде стеснен. Наскоро си купих чифт обувки британско производство, защото тяхното качество (а и фабриката) ми допаднаха. Същото се отнася и за много храни и напитки. Но не е приятно да ми се казва, че трябва да ги купувам като патриотичен дълг, защото Обединеното кралство страда от последствията от напускането на единния пазар на ЕС и митническия съюз.
Аз съм типичен пример в исторически план. През годините британските правителства са придумвали хората да подкрепят местните предприятия, но купувачите не оказваха съдействие. През 1978 г. едно предложение за кампания „Купувайте британското“ беше изоставено, след като проучване на общественото мнение установи, че „в най-добрия случай местните потребители се колебаят относно британските продукти“.
Това е отчасти защото правителствата - и търговските асоциации, които представляват националните доставчици - се конкурират с мултинационални компании, които умело презентират качеството на глобалните продукти. „Изкушаващо е да се хвърлят пари за национални кампании, но те са незначителни в сравнение с бюджетите на големите брандове“, посочва Дейвид Клейтън, професор в университета на Йорк и съавтор на това проучване.
Проблемът е и по-дълбок. Много потребители в САЩ и Обединеното кралство в миналото избираха чужди стоки, като японската електроника и германските автомобили, с по-високо качество. Отне много време на британските марки да се отърват от лошата си репутация, а кампаниите „Купи родното” - да се избавят от горчивите спомени.
Няма нищо лошо в местния уклон. Популярността на ръчното производство и желанието да се проследи това, което купуваме, вместо просто да се приеме анонимна верига за доставки, показва апетит индустрията да бъде утвърдена.
Но инстинктът на потребителите да не имитират държавните навици за покупки е добре обоснован. Линията между купуването на американски и азиатски стоки е по-размита, отколкото изглежда - само 25 долара от чифт маратонки Nike, струващи 100, отиват за азиатската компания, която ги произвежда. Nike получава 21,50 долара, а американският търговец на дребно задържа 50, според клона на Федералния резерв в Сан Франсиско.
Изглежда, че това е и отношението на Байдън, носещ ролекс на лявата си китка, докато с дясната подписва укази. Следването на различно поведение като президент и гражданин е разумно.
Петър Нейков, редактор Елена Кирилова
