Как ще бъде поделен светът?

Ако в началото на 2000-та година глобализацията се характеризираше с икономически прагматизъм и формиране на ценови вериги в световен мащаб, то сега политическите противоречия водят до фрагментация на световната икономика. Такъв е изводът, който се съдържа в доклада на хонконгската инвестиционно-консултантска компания Gavekal Research, в който са анализирани основните трендове за изминалата година. В доклада се казва, че: „Ценовите вериги вече няма да покриват целия свят. Светът ще се раздели на три отделни икономически зони, във всяка от които ще има собствена валута (долар, евро или юан), свой финансов център (Ню Йорк, Лондон или Хонконг), собствен пазар на облигации, както и собствени вериги на доставки“. В документа също се отбелязва, че в състава на „американската империя“, освен САЩ ще влизат Великобритания и Австралия, в състава на „европейската“ ще се включат държавите от Западна Европа, а съставът на „китайската“ ще включва азиатските страни и вероятно някои държави от Източна Европа, включително и Русия.

Според мнението на анализаторите, формирането на трите икономически империи става все по-неизбежно поради нарастване на влиянието на политическите фактори върху икономиките. На свой ред, това оказва влияние върху поведението на бизнес-играчите и върху производствените вериги. В течение на последните 20 години компаниите и държавните структури по целия свят взимаха търговски решения, базирайки се на съотношението между цена и качество на предлаганите услуги. С други думи, те избираха доставчици, които предлагат най-качествената стока на най-ниска цена. „Но днес, след като САЩ въведоха ограничения по отношение на компании, като Huawei,ZTE и Semiconductor Manufacturing International, начинът на мислене се промени, и то най-осезателно в Китай. В крайна сметка сега вече най-важно от всичко е стабилността и сигурността на доставките, а въпросът за съотношението между цена и качество зае по-ниска позиция в списъка на приоритетите“, обясняват от Gаvekal. След като САЩ се почувстваха застрашени от нарасналото влияние на Китай и зависимостта си от него, решиха да въведат ограничения за китайските фирми, като по този начин намаля тяхното влияние върху веригите за доставки. Това на свой ред доведе до огледални мерки от страна на Пекин. Сега вече американските производители не могат да разчитат на достъп до китайския пазар, даже ако имат преимущество от гледна точка на съотношението между цена и качество на продуктите си.

Какви предизвикателства стоят пред новите „империи“

Анализаторите от Gavekal посочват в доклада си и проблемите, с които би могла да се сблъска всяка една от зараждащите се икономически империи. За САЩ главният проблем е размиването на статута на долара като световна валута. Това би довело до неговото отслабване и би могло да лиши САЩ от възможността да финансира двойния си дефицит. От една страна дефицитът на бюджета, а от друга на търговията (разликата между износа и вноса), за сметка на чуждите инвестиции, отбелязват анализаторите. В същото време, другите страни могат да използват собствените си валути за транзакции, като по такъв начин намалят зависимостта си от американската финансова система, макар че това ще бъде свързано с допълнителни разходи за тях. Що се отнася до Европа, както сочат анализаторите, тя ще се сблъска с няколко предизвикателства едновременно. Първото от тях е необходимостта от укрепване на собствените  въоръжени сили, за да може да приема решения, без да разчита на помощта на други страни и същевременно да може по-ефективно да въздейства върху другите световни играчи. Втората сложност е свързана с липсата на иновационни и финансови центрове в ЕС, като в крайна сметка Съюзът бе принуден да направи аутсорсинг на тази си роля и да я предостави на Лондон, през който европейските компании привличат инвестиции. На трето място, Европа е застрашена от политическа нестабилност поради високото ниво на имиграция.

Един от главните проблеми на „китайската империя“ е застаряващото население, сочат анализите на Gavekal. Както отбелязва икономистът от корейския университет Ли-Жонг-Ва, ако през 2015 г. делът на гражданите над 65 г. в азиатските страни е бил 7.8%, то към 2040 г. той ще нарасне на 16%. При това, ако гражданите по-възрастни от 55 г. дори и да успеят да си намерят някаква работа в азиатските държави, то като правило това ще бъде на позиции с ниско заплащане. Това означава, че притокът на квалифицирана млада работна сила на пазара на труда ще бъде забавен, което е един от ключовите елементи в азиатския модел за растеж. Друг момент е, че Китай навлиза във фаза на остро противопоставяне със САЩ, което за него може да означава увеличаване на разходите. И накрая, на Китай все още му предстои да убеди крупните си партньори в Азия, че трябва да използват юана за разплащания и в тази връзка да създаде финансова инфраструктура, която да бъде стабилна алтернатива на системата SWIFT и американския долар.

Къде ще бъде Русия

Русия и Китай имат сериозни причини за укрепване на съюза си, в посока на действия в рамките на единен блок, казва един от авторите на доклада на Gavekal, Луи Гейв. „Империите могат да бъдат разделени на два вида. Империи, господстващи във водата, например Великобритания през XIX век, и империи, господстващи основно на сушата, като например СССР през ХХ век. Китай едва ли ще може да доминира на вода и затова се опитва да разшири влиянието си в Евразия, но затова няма други варианти, освен да направи сделка с Русия“- пояснява Гейв. Освен това, според Гейв, Китай за разлика от САЩ не притежава енергийна независимост, а има нужда от енергоресурсите на Русия.

На свой ред, Москва може да получава от Китай технологии и промишлени стоки. Гейв посочва и два допълнителни фактора, които обединяват Китай и Русия. Единият е липсата и в двете страни на съюзници сред англосаксонските държави в Западна Европа, а другият са позитивните лични взаимоотношения между президента Владимир Путин и председателя на КНР Си Дзинпин. Хипотезата на авторите от Gavekal за фрагментацията на световните пазари и тенденциите към регионализация имат сериозни основания, но има няколко фактора, които възпрепятстват формирането на трите нови „империи“, смята генералният директор на Руския съвет по международните отношения Андрей Крутонов. На първо място, отбелязва експертът, ще бъде сложно отделянето на Европа като самостоятелен регион, отчитайки зависимостта от САЩ и здравите съюзнически връзки с него. Крутонов отбелязва, че: „Новата американска администрация начело с Джо Байдън ще се старае да не допусне засилване на противоречията си с ЕС и в тази посока може да се очаква, че ще има известен успех“.

На второ място, може да се говори за единно азиатско пространство само с известни уговорки. В частност, процесът на интеграция в Азия се усложнява от противоречията между Индия и Китай. Така например, Индия отказа да се присъедини към проекта „Един пояс, един път“, а така също не стана член и на сформираната в Азия зона за свободна търговия, наречена „Всестранно регионално икономическо партньорство“, споразумението, за което беше подписано от десет страни участници в АСЕАН (Бруней, Виетнам, Индонезия, Камбоджа, Лаос, Малайзия, Мьянма, Сингапур, Тайланд и Филипините), а така също от Китай, Япония, Южна Корея и други. Крутонов обобщава, че: „Накрая може да се получи ситуация, при която икономическите връзки действително ще бъдат концентрирани в отделни региони, но и глобалните връзки няма да загубят силата си, тъй като в сегашния свят, където важна роля играят глобалните ценови вериги и цифровизацията, географията вече не определя съдбата на страните“.

Що се отнася до Русия, то нейното бъдеще зависи преди всичко от вътрешното и развитие и в частност от това дали може да излезе от рентната икономика и зависимостта от износа на енергоносители, отбелязва Крутонов. „Колкото повече успехи бъдат постигнати в тази посока, толкова по-голямо пространство за маневри ще има Москва“. Но, разбира се, ако няма прогрес в тази посока, то това вероятно ще създаде необходимите предпоставки за партньорство с Китай и същевременно Русия ще бъде зависима от него, като потребител на енергоресурси и източник на технологии. Освен това, макар че Русия укрепва връзките си с Китай, този процес все още не е довел Русия до отдалечаването ѝ от Европа. Андрей Крутонов констатира, че: „Ние все още сме близо до Европа по стил на политическото управление и по менталност. А страните от ЕС, както и преди си остават главният инвеститор в икономиката на Русия“.                  

Евгений Пудовкин, rbc.ru,  Превод от руски: Никола Стефанов