Brexit означава бюрокрация. Или поне когато става въпрос за това сделката да започне да се наблюдава и прилага.
След като търговската сделка между Европейския съюз (ЕС) и Великобритания беше сключена малко преди Коледа, вниманието се насочи към това как точно ще работи тя на практика. Някои компании казват, че прекъсването на работата и разходите, породени от нетарифните бариери, вече показват недостатъците на споразумението, пише онлайн изданието Politico.eu.
По коридорите на Уайтхол сега отеква друга заплаха. В ход са спорове заради опита да се приложи „институционалната рамка“ на сделката - или, по думите на едно длъжностно лице, запознато с детайли, жестоката бюрокрация.
„Комисиите са от решаващо значение за изглаждането на някои от многото проблеми, които ще възникнат по силата на това споразумение“, казва Катрин Бърнард, професор по европейско право и трудово право в университета в Кеймбридж и член на мозъчния тръст Changing Europe за Великобритания.
Мрежата от комисии, работни групи и форуми, очертани в търговската сделка, ще бъде от решаващо значение за нейното оцеляване, тъй като тя се сблъсква с предизвикателства от страна на регулаторите, бизнеса и адвокатите. Лондон и Брюксел обаче почти не дават подробности за тяхната работа.
Сделка като никоя друга
До април миналата година Антон Спишак е член на британския екип за преговори и се е опитвал да обедини структурите за управление на сделката. Той търси други световни аналози, но стига до извода, че това не е обикновено търговско споразумение.
„Много международни споразумения имат годишни срещи и някои институции, които са сходни, но рядко се извършват такива задълбочени операции“, казва той в настоящата си роля на политически лидер в търговията и икономиката в Института Тони Блеър. „Това споразумение е много различно, защото е много повече интегрирано партньорство“, допълва той.
Според Спишак всеки, който се опитва да се ориентира как ще се управлява сделката, трябва да осъзнае, че Великобритания и ЕС са подписали три взаимозависими сделки, а не само една. „Това е многопластова връзка с три различни слоя на управление“, посочва той.
Тези три бюрократични групи включват международните структури, изложени в Споразумението за оттегляне, които определят условията за оттегляне на Великобритания от ЕС. Този документ е финализиран през 2019 г. След това има органи, необходими за управлението на Северноирландския протокол, а после са органите, които прилагат самото споразумение за търговия и сътрудничество, което има свои собствени сложни управленски нужди.
Подробното разглеждане на споразумението за търговия и сътрудничество разкрива не по-малко от 19 специализирани комисии и четири работни групи, всяка със сложни линии за докладване една на друга. На върха на „дървото“ е Съвместният съвет за партньорство, който отговаря за политическия надзор на сделката.
Все още не е ясно кой ще представлява Обединеното кралство в този съвет. Според запознати това ще е Майкъл Гоув, който вече изпълнява подобна роля за Обединеното кралство в съвместната комисия по споразумението за оттегляне.
Властта обаче не спира дотук. Значителни части от процеса по вземане на решения са прехвърлени към техническите комисии. Фактът, че Съвместният съвет за партньорство трябва да се събира само веднъж годишно, означава, че тези комисии са много важни. „Всяка комисия, която има правомощието да изменя или поне препоръчва да бъде изменен договорът, е много важна“, казва Бърнард.
Другият важен момент е дали тези комисии могат да издават решения или просто препоръки. Ако е първото, то тези решения ще бъдат правно обвързващи за Великобритания и ЕС.
Пропуск в контрола
Тези групи предстои да бъдат формирани и те ще имат наистина голяма власт. Малко са обаче механизмите за надзор върху начина, по който ще упражняват тази власт и в чий интерес се вземат решенията им.
След като бъдат сформирани, ще има проверки на тези от техническите търговски специализирани комисии, защото те ще се сблъскват с тежко лобиране. Въпросът номер едно на бизнеса в момента, според асоциирания директор на Института за правителството Мади Тимънт Джак, е: „Как ще се лобира пред тази структура?“
Най-очевидният наблюдател ще е от британския парламент – ще бъде сформирана специална комисия, съставена от депутати. Дългогодишната комисия за бъдещите отношения с ЕС обаче беше разпусната по-рано този месец и не е ясно как ще бъде заместена. Комисията по международни въпроси пък е претрупана с работа.
Търговското споразумение очертава „Парламентарна асамблея за партньорство“, съставена от евродепутати и британски депутати, „като форум за обмен на мнения за партньорството“. Един политически чувствителен въпрос е дали групите на гражданското общество, включително профсъюзите, ще могат да кажат своето мнение за това как работи сделката.
Неизбежни битки
Споровете са неизбежни, независимо дали Уайтхол е подготвен за тях. „Мисля, че първите битки по споразумението ще бъдат по отношение на равнопоставеността“, казва Бърнард. Предстои да бъде определен наблюдател за тази трънлива област. ЕС и Великобритания ще имат право да определят по пет члена на комисията и ще търсят още петима, които не са граждани нито на ЕС, нито на Великобритания.
Според Спишак не е било възможно в този случай да се предотврати ескалирането на чувствителни въпроси пред Съвместния съвет за партньорство. Това поражда риск те да се превърнат в политически проблеми.
Въпросът как Уайтхол може да се опита да се справи с всичко това вече тежи на правителството на Великобритания, според служители. Връзката трябва да бъде със специален министър на ЕС в Службата за външни работи, Общността и развитието.
Британското правителство не може да протака въпроса с управлението на множеството споразумения, свързани с Brexit. Адвокати предупреждават, че комисиите трябва вече да започнат да се сформират. Много въпроси обаче остават без отговор, например „колко ще бъде вградена Северна Ирландия“ в единния пазар на ЕС, субект с „около 200-300 правни акта, регулаторни промени или изменения всяка година“, които Лондон ще е длъжен да следи, казва Спишак.
Според британски служител, запознат с договорите, сделката е създала „мини ЕС“. Друг бивш британски дипломат, работил и в Брюксел, казва, че органите ще са нещо подобно на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), междуправителствената организация на Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, само че много по-прозрачни.
Протоколът на някои групи и комисии за управление на договорите обаче ще е изключително трънлив, което е всъщност предпоставка за непрозрачност, предупреждава друг запознат дипломат.
