В постсъветското пространство израства ново поколение, което с нищо не е свързано със Съветския Съюз. Неговите представители знаят малко за историята на Страната на Съветите, за това какви процеси реално са се случвали в социалистическата страна.

Макар и да има все пак знаещи млади хора, то те често правят изводите си на база на съвременната кинематография или на базата на либералната псевдодокументалистика.

Още по-трудна е ситуацията в това отношение с децата на тези, които още навремето напуснаха СССР или живеят в страните, които се образуваха след рухването на огромната държава.

Милиони хора се оказаха разхвърлени по целия свят — от Германия до САЩ, от Израел до Австралия.

Манталитетът на децата на тези бивши съветски граждани се различава по кардинален начин от мантелитета на тези, които са живели в СССР преди 30-40 години.

В тази връзка вниманието ни бе привлечено от видео, подготвено от бивш украиски военнослужещ, живеещ понастоящем в САЩ — Иван Руденко.

Той отбелязва, че много от неговите познати — такива, които навремето на живели в СССР, тъгуват по своето съветско минало.

Украинският емигрант в САЩ Иван Руденко:

А ако много хора тъгуват, значи не всичко в СССР е било толкова лошо, както пишат в съвременните учебници по история.

В сюжета се разглеждат няколко въпроси, касаещи живота в СССР. Един от тях: Били ли са съветските хора по-добри от настоящите? Друг въпрос: Имали ли са съветските хора сигурност в утрешния ден?

На тези и други въпроси отговоря самият емигрант и тези, които го следват в мрежата

Петя Паликрушева