Макар да изглежда като всяка друга бензиностанция в Япония, водородната зарядна станция на компанията Iwatani в квартал Шибакоен в Токио се отличава с три неща: големия надпис "H2" на помпите, отсъствието на всякаква миризма на бензин и липсата на тълпи от клиенти.

Пет коли за един час се считат за изключително постижение, споделя пред Nikkei Asia Review служител на станцията.

Въпросната зарядна станция е една от най-натоварените в Япония. В една обикновена водородна зарядна станция в страната е посещавана средно от трима клиенти на ден, докато съоръжението на Iwatani е посещавано от около 30 водачи на водородни автомобили, споделя служителят.

Шибакоен е луксозен квартал в Токио, където са ситуирани редица министерства и бизнес сгради. Това обяснява относително голямото търсене на водородно гориво там: много от наличните в Япония водородни автомобили, чиито брой достига 3757, са държавна собственост. Останалите коли се купуват от заможни, с фокус върху екологията ентусиасти, които могат да си позволят автомобил за 7 млн. йени (около 68 хил. долара), или срещу 6 млн. йени при използване на държавна субсидия.

Водородна зарядна станция в Япония.Снимка: Bloomberg L.P.

В момента Япония може да се похвали с най-голямата мрежа от водородни зарядни станции в света. Страната разполага с общо 135 станции - силно субсидирани - които символизират вярата на правителството в потенциала на водорода и усилията му да води света в надпреварата за комерсиализацията на този енергиен ресурс.

Представянето на идеята за японско утопично „водородно общество“ трябваше да се случи по време на Олимпийските игри в Токио, първоначално планирани за тази година. Отлагането на Игрите заради пандемията от COVID-19 промени и плановете относно водородната технология. Част от олимпийския комплекс, известен като „Харуми Флаг“, трябваше да бъде захранвано с енергия чрез водород, като превозът също е планиран да се осъществява посредством водородни превозни средства. 

Животът във водородното общество не е задължително да бъде особено различен, смята Кеничиро Ота, почетен професор в Националния университет в Йокохама, който участва в изследванията на водорода от 70-те години на миналия век. "Би било идеално, ако всеки може да използва водорода безопасно“, добавя той.

Фокусът на Япония върху водорода датира от петролния шок преди около пет десетилетия, когато правителството започва проучвания за използване на зелена енергия, създавайки проект „Слънчева светлина“, включващ още соларната и вятърната енергия.

Оттогава правителството инвестира стабилно в новата технология. Тази година например японските власти определиха бюджет от 70 млрд. йени за насърчаване на водорода, като Министерството на икономиката, търговията и индустрията поиска 84,8 млрд. йени за следващата фискална година, започваща през април 2021 г. От тях над 30 млрд. йени се отпускат за субсидиране на покупки на превозни средства с водородни горивни клетки и за изграждане на водородни станции като тази в Шибакоен.

През 2014 г. Япония представи пред света първото търговско превозно средство с водород Toyota Mirai. Honda Motor последва примера на своя конкурент и пусна Clarity Fuel Cell през 2016 г., а този месец Toyota стартира продажбите на дългоочаквана нова версия на Mirai.

Водородният модел Mirai на Toyota Motor. Снимка: Bloomberg L.P.

Най-внушителният пример за доверието на Япония във водорода се намира в пристанищния град Кобе в Западна Япония - първият в света водороден кораб, 116-метровия Suiso Frontier. Построен от японската корпорация Kawasaki Heavy Industries и пуснат в експлоатация в рамките на миналата година, корабът е първият в света, проектиран да превозва водород - поддържан при изключително ниска температура от минус 253 градуса по Целзий, за да бъде компресиран в течна форма. Очаква се корабът да започне доставки от Австралия до Япония през 2021 г.

До 2030 г. Kawasaki Heavy планира да разполага с два такива кораба, готови да пренасят по 225 000 тона водород за Япония, достатъчно за захранване на 3 милиона превозни средства с горивни клетки за по 10 000 км всяка година. 

Япония смята водорода за важен не само заради приноса му относно намаляването на въглеродните емисии, но и по отношение на енергийната сигурност. Островната страна е силно зависима от петрола, доставян от Близкия изток по морските пътища през Южнокитайско море. Към сложната ситуация трябва да се добави и неофициалната забрана за изграждане на нови ядрени мощности в Япония след трагедията „Фукушима“ през 2011 г.

Критиците на водорода се фокусират върху цената. Горивните клетки са „глупави“, както се изрази основателят на Tesla Илон Мъск, наричайки автомобилите, задвижвани с водород, „умопомрачително глупава“ идея. Tesla, която произвежда автомобили, захранвани с батерии, възприема водородните горивни клетки като конкурентна технология.

Технологията продължава да поевтинява, но не достатъчно бързо за скептиците. METI изчислява, че разходите в крайна сметка трябва да спаднат до 20 йени за кубичен метър, за да може водородът да бъде икономически жизнеспособен, почти наравно с втечнения природен газ. През 2017 г. цената му достигаше 100 йени за кубичен метър - пет пъти по-висока, отколкото трябва да бъде.

Съоръжение за съхранение на водород, Япония. Снимка: Bloomberg L.P.

И дори при субсидии от над 1 милион йени на превозно средство, водородните автомобили остават скъпа алтернатива. Новият Mirai на Toyota, който се появи в продажби по-рано този месец, се продава при цена (без субсидия) от 7,1 млн. йени - два пъти по-скъпа от електрическия Nissan Leaf, чиято цена е 3,3 милиона йени.

Едно пълно зареждане на Mirai струва 6776 йени, като с него могат да бъдат изминати 850 км, докато зареждането на Leaf излиза 1860 йени, като пробегът тук е около 570 км.

Недостатъкът на Leaf е, че зареждането отнема около един час, докато при Mirai - само 3 минути.

Дори защитниците на водородната технология признават, че водородът може да не е най-ефективният начин за задвижване на леките превозни средства.

По отношение на технологиите "не става въпрос кой печели", споделя автомобилният анализатор Такаки Наканиши, от Nakanishi Research Institute. Според него водородът може да се използва при по-дълги разстояние, докато електричеството е по-ефективно при градски условия.

Японското правителство планира да разположи в страната до 200 000 водородни автомобила до 2025 г., като по този начин делът на този тип превозни средства трябва да се изравни с електромобилите, чийто брой в момента възлиза на 123 717. Ако се включат и хибридите, Япония в момента разполага с 10,9 млн. превозни средства с алтернативно задвижване.

Тази година може да се окаже съдбоносна за водорода. Въпреки че Япония отвори вратата за тази енергия, тя беше последвана от други страни, които започнаха да преоткриват водорода за автомобилния сектор и другите индустрии. Следващите няколко години ще покажат дали залогът на Япония ще пожъне успех.

Аспарух Илиев, редактор Деляна Петкова