2020 година беше различна. Тя донесе промени в много аспекти на личния и обществения живот и разтърси икономиките. Сега, когато годината е вече история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция "Икономиката през 2020 г."
Делът на възобновяемата енергия продължава да нараства по целия свят през тази година, в контраст с резкия спад, предизвикан от кризата с Covid-19 в много други сегменти на енергийния сектор, като въглищата, природния газ и петрола.
Международната агенция по енергетика (МАЕ) очаква добавените през тази година нови мощности на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) да достигнат почти 200 гигавата. Ръстът, който би представлявал около 90% от увеличението на общия глобален енергиен капацитет през 2020 г., се ръководи от вятърната, слънчевата и хидроенергията.
МАЕ прогнозира нарастване на вятърната и соларната енергия с близо 30% както в САЩ, така и в Китай, където разработчиците на инсталации могат да се възползват от държавните стимули.
Според агенцията Индия и Европейският съюз (ЕС) ще бъдат движещите сили на мащабното увеличение на ВЕИ мощностите с около 10 на сто през следващата година, най-големият ръст от 2015 г.
ВЕИ се противопоставя на затрудненията, причинени от разпространението на коронавируса, отчитайки силен растеж за сметка на изкопаемите горива, изтъкват от МАЕ.
И докато прогнозата на агенцията за следващата година изглежда все по-оптимистична, оценката ѝ за настоящата година също се подобрява.
През първите 10 месеца на годината Китай, Индия и ЕС увеличават изтъргувания капацитет на ВЕИ в глобален мащаб с 15 на сто спрямо същия период на 2019 г., нов рекорд, подчертаващ очакванията за засилващо се търсене на възобновяема енергия в средносрочен и дългосрочен план.
В същото време акциите на публичните производители на оборудване за ВЕИ сектора и разработчиците на проекти, свързани с чиста енергия, поскъпват на повечето основни фондови борси. До октомври акциите на компаниите за соларна енергия удвояват стойността си спрямо декември 2019 г.
Въпреки положителния тренд политиците по света все пак трябва да подкрепят инерцията при ВЕИ чрез политики за стимулиране на растежа. Според МАЕ приключването на програмите за подпомагане на ВЕИ сектора на някои пазари ще доведе до лек спад при добавянето на нов капацитет чиста енергия през 2022 г.
Ако бъдат взети мерки за допълнителна подкрепа на индустрията, МАЕ изчислява, че капацитетът на соларната и вятърна енергия ще се увеличи с 25% през 2022 г.
Фатих Бирол, изпълнителен директор на МАЕ, изтъква, че ВЕИ са устойчиви на пандемията, но не така стоят нещата с политиките в глобален план.
„Правителствата могат да се справят с тези проблеми, за да помогнат за постигането на устойчиво възстановяване и да ускорят прехода към чиста енергия“, подчертава Бирол.
МАЕ очаква електричеството, генерирано от възобновяеми технологии, да се увеличи със 7% в световен мащаб през 2020 г., подкрепено от добавения нов капацитет.
Възобновяемата енергия представлява близо 90% от добавения нов енергиен капацитет по света през годината, като този растеж ще се ускори през 2021 г., прогнозира МАЕ.
По данни на Федералната комисия за енергийно регулиране (FERC) през първите девет месеца на годината възобновяемата енергия представлява около две трети (64,1%) от добавения нов капацитет в САЩ в размер на 16,8 гигавата.
Добавеният през летните месеци нов капацитет е в размер на 2976 мегавата, от които соларни мощности (1484 мегавата), вятърна енергия (1468 мегавата) и хидроенергия (24 мегавата).
Понастоящем делът на ВЕИ достига 23,3% от общия наличен инсталиран капацитет в САЩ срещу 20% за въглищата. Комбинирано вятърната и соларната енергия съставляват 13,3% от общия капацитет на страната, посочват от FERC.
През пролетта, след като Китай показа признаци на овладяване на пандемията от коронавирус, страната отчете сериозно забавяне при инвестициите в зелена енергия. Само една сделка за зелен заем беше подписана в Китай към март, докато издаването на зелени облигации отчете най-бавния си старт от 2017 г.
Зелените заеми придобиха широка популярност през последните години в Китай, като обемът им нарасна до осемгодишен връх от 306 млн. долара през 2017 г. до 1,8 млрд. долара през 2019 г.
В същото време пазарите за зелено финансиране в Тайван и Хонконг останаха по-устойчиви. Тайванските фирми подписаха договори за зелени заеми, еквивалентни на 3,2 млрд. долара, докато хонконгските компании взеха зелени кредити в размер на 355 млн. долара през първите три месеца на 2020 г., според данни на Bloomberg.
Малко след това МАЕ прогнозира, че растежът на глобалния капацитет на възобновяема енергия ще се забави за първи път от 20 години насам през 2020 г. на фона на икономическите щети, причинени от разпространението на коронавируса.
МАЕ сподели своите очаквания, според които добавеният нов капацитет на възобновяема енергия за тази година ще достигне 167 гигавата (GW), което е с 13% по-малко в сравнение с 2019 г.
Тази мрачна прогноза беше последвана от решението на Германия да определи цена за въглеродните емисии от 25 евро за тон от януари 2021 г., която ще се прилага за всички сектори в страната. Първоначално предложението на германското правителство предвиждаше входна цена от 10 евро за тон, която трябваше да нарасне до 35 евро до 2025 г. Според новия регламент цената през 2025 г. вече ще е 55 евро за тон. От тази година сертификатите за емисии с ценови коридор от 55-65 евро за брой ще бъдат пуснати за търгуване.
В средата на май Берлин представи и своята стратегия за водорода, като планира да увеличи производствения му капацитет на 5 GW до 2030 г. и на 10 GW до 2040 г. Това е първият път, когато страната си поставя количествени цели за производството на водород.
По същото време Американската асоциация на соларната индустрия (AACE) и Wood Mackenzie прогнозираха, че новите соларни инсталации в САЩ ще се увеличат с една трета през 2020 година въпреки пандемията. Соларната индустрия ще монтира 18 гигавата през 2020 година, достатъчно за захранване на повече от 3 милиона домове, което е с 9% по-малко от прогнозата на AACE преди пандемията да предизвика забавяне в строителството, да отслаби потребителското търсене и да затегне достъпа до финансиране.
В по-късно проучване Wood Mackenzie прогнозира, че броят на инсталациите за соларна енергия през 2020 г. ще се свие с около 20, а този на нови вятърни мощности ще отчете спад от 5% в сравнение с прогнозите отпреди пандемията от коронавирус. През май МАЕ изчисли, че добавеният нов капацитет на ВЕИ ще спадне с 13% през 2020 г.
В края на юни Великобритания обяви, че възобновяемите източници съставляват 47% от производството на електроенергия в страната през първото тримесечие, с което задминават предишния тримесечен рекорд от 39%, установен през 2019 г.
Офшорните вятърни паркове имаха най-голяма роля в това увеличение, като произведената от тях енергия отчете ръст от 53% в сравнение с предходната година, докато оншорната продукция се покачи с една пета.
През юли доклад на института „Фраунхофер“ показа, че делът на ВЕИ в Германия достига 55,8% от нетното производство на електроенергия през първата половина на 2020 г. Данните включваха и месечния рекорден ръст от 61,8% по отношение на дела на произведената от възобновяема енергия електроенергия, поставен през февруари.
В навечерието и по време на втората вълна
Докато светът започваше да се изправя на крака от блокадите, които бяха въведени през пролетта заради коронавируса, глобалната енергетика отразяваше тази тенденция с увеличаване на произведената енергия.
В началото на август Morningstar обяви, че активите под управление на фондове, които се придържат към принципите на околната среда и социалното управление (ESG), за първи път са надминали 1 трилион долара. Според компанията за финансови услуги икономическото прекъсване, причинено от коронавируса, „подчертава значението на изграждането на устойчиви и гъвкави бизнес модели, основани на съображенията на много заинтересовани страни“.
През септември коронавирусът отново напомни за себе си, като много от най-потърпевшите страни и такива, които бяха успели да овладеят ефективно разпространението на заразата до лятото, отново започнаха да отчитат сериозен ръст в броя на заболелите.
И докато ЕС се подготвяше да гласува своя бюджет за 2021-2027 г. с фокус върху зеленото възстановяване, в Азия най-големият замърсител в света предприе радикална стъпка в посока възобновяемата енергия.
Китайският държавен глава Си Дзинпин обяви през септември, че азиатската страна възнамерява да стане климатично неутрална "преди 2060 г.". Китай разполага и с най-големите производствени мощности за ВЕИ в света, като към края на 2019 г. в страната са инсталирани 789 гигавата зелени мощности.
Малко след това френският енергиен гигант Total обяви, че ще спре рафинирането на петрол в региона на Париж и ще инвестира над 500 милиона евро до 2024 г., заменяйки съоръжението си с инсталации за възобновяеми горива и биопластмаси. Решението на петролния гигант отразява нарастващото търсене на по-екологична енергия, както и ангажимента на Total да намали експозицията си към въглеводородите и да ограничи емисиите на въглероден диоксид от своите операции.
Компанията, подобно на европейските си конкуренти в лицето на Royal Dutch Shell и BP, е подложена на нарастващ натиск от страна на акционерите, правителствата и обществеността за засилване на мерките за справяне с климатичните промени.
Power Technology съобщи през октомври, че новите инсталирани соларни мощности в Германия са се увеличили с 421 мегавата, което е с 12% повече спрямо същия период на 2019 г. Въпреки икономическите щети, нанесени от пандемията, страната добавя около 3,5 гигавата нов соларен капацитет в периода януари-септември, което е ръст от 17% спрямо същия период на 2019 г. Така общите соларни инсталации в Германия достигат 53,1 гигавата.
В същото време общият инсталиран соларен капацитет във Франция достигна 10,2 гигавата през септември. Правителството задели 35,5 млрд. долара за ВЕИ сектора като част от своя план за икономическо възстановяване от коронакризата.
От друга страна инвестициите в соларната индустрия в Индия нараснаха със 170% през третото тримесечие на годината, достигайки 270 млн. долара в сравнение със 100-те милиона долара, отчетени през второто тримесечие, макар инвестициите да спадат с 69 на сто от 1,56 млрд. долара за третото тримесечие на 2019 г.
В средата на ноември норвежката енергийна компания Equinor обяви, че търсенето на енергия в глобален план е спаднало с 15% през 2020 г. Според доклада на дружеството "Енергийни перспективи" вятърната енергия ще трябва да нарасне десетократно, за да отговори на търсенето на чиста енергия, както и на екологичните цели за ограничаване на глобалното затопляне до 2050 г.
По същото време френската EDF сподели, че пандемията е свила продажбите ѝ на енергия с 2,36 млрд. долара през първите девет месеца на годината, въпреки значителното подобрение през третото тримесечие. Приходите на EDF за периода юли-септември възлизат на 16,7 млрд. долара, което е 1,8% ръст спрямо същия период на 2019 г.
Широко разпространените мерки за овладяване на коронавируса в голяма част от Европа по-рано тази година оказаха безпрецедентно въздействие върху енергийния пазар на ЕС, което доведе до спад на потреблението на газ и електроенергия съответно с 10% и 11% през второто тримесечие, сочи доклад на Европейската комисия от октомври.
Сравнението с второто тримесечие на 2019 г. също показва дълбокото въздействие на коронавируса върху цялата икономика – 14-процетен спад на брутния вътрешен продукт на ЕС. В същото време по-ниското потребление на енергия и нарастването на слънчевата енергия допринасят за ръста на дела на ВЕИ, който достига 43% от енергийния микс на ЕС през второто тримесечие, отчитайки нов тримесечен рекорд.
Оценката на ЕК за пазара на електроенергия показва, че потреблението на електричество е спаднало с 11% в ЕС в сравнение с второто тримесечие на 2019 г. Цените на едро са намалели с 30-50%, достигайки нива, които не са наблюдавани от повече от десетилетие. Изкопаемите горива са основните губещи от този шок при търсенето и това съвпадна с нарастването на дела на слънчевата енергия, който достига 9% от енергийния микс на блока.
От друга страна загърбването на изкопаемите горива води до спад на въглеродния отпечатък в производството на електроенергия в ЕС (без Великобритания) с 25% на годишна база през второто тримесечие, според предварителни оценки.
През декември МАЕ отбеляза най-резкия спад в глобалното потребление на електроенергия от средата на миналия век. Намаленото потребление на електроенергия е съпроводено с ръст на зелената енергия и свиване на дела на въглищата, газа и ядрената енергия.
Според оценката на МАЕ производството на електроенергия от въглища през тази година ще намалее с 5%. Това е най-рязкото намаление от 2012 г. насам.
Едно от най-важните събития по отношение на зелената енергия през годината беше срещата на върха на ЕС в средата на декември, на която лидерите се договориха за повишаване на целта за емисиите до 2030 г. Според новите условия блокът ще трябва да намали емисиите на въглероден диоксид с поне 55% до края на десетилетието спрямо нивата от 1990 г.
Ситуацията в България
Докато фокусът на родната енергетика продължава да сочи към наличните въглищни мощности и изграждането на газова инфраструктура, пандемията успя да свие производството на енергия в страната през април на фона на въведените мерки за ограничаване на разпространението на коронавируса, които повлияха и върху потреблението.
В края на лятото беше представен и правителствен проект за увеличаване на капацитета на ВЕИ с 2645 мегавата до 2030 г. Този допълнителен капацитет включва 2174 мегавата соларни мощности, 249 мегавата вятърни паркове и 222 мегавата инсталации, използващи биомаса.
Според плана до 2030 г. делът на ВЕИ енергията в брутното крайно потребление на България трябва да достигне 27,1% в съответствие с целта на ЕС за 32% чиста енергия. След десет години делът на ВЕИ в страната се очаква да достигне 30,3% при производството на електроенергия, 42,6% в сектора за отопление и охлаждане и 14,2% в транспорта.
През октомври Електроенергийният системен оператор (ЕСО) обяви, че от началото на януари до края на септември потреблението на електроенергия у нас намалява с 3,9 на сто до 27,6 тераватчаса. В същото време производството намалява с над 8% до 30,5 тераватчаса. Зелените мощности обаче повишават дела си в енергийния микс, като за разглеждания период генерираната енергия от вятърните централи нараства с 16 на сто.
За първите десет месеца на годината ЕСО споделя, че производството на електроенергия намалява в страната с 10 на сто, докато генерираната от ВЕИ енергия нараства с над 17%. За сметка на повишенията при соларните мощности, вятърните централи и биомасата, водните централи намаляват производството с 1,2% до 2,86 тераватчаса в периода януари – октомври, посочват от ЕСО.
Аспарух Илиев, редактор Деляна Петкова
