Преди един век светът най-накрая остави грипа от периода 1918-20 г. зад гърба си. Една от най-смъртоносните епидемии в историята, след един от най-смъртоносните въоръжени конфликти, отстъпи място на десетилетие, което заради икономическото си оживление и социалната революция щеше да бъде наречено декада на консуматорство и надценени финансови пазари, на нова музика, изкуство и мода, на лично удовлетворение и прегръщане на свободата, пише Мартин Сандбю за Financial Times.
Можем ли да очакваме с идването на новата година и нашият век да създаде едни „ревящи 20" години (Roaring Twenties - превеждано още и като "бурните" 20 години - бел. ред.)“? И като се има предвид, че последният такъв период преди век катастрофира накрая в икономическа депресия, има ли нещо, което можем да направим, за да гарантираме, че ще се насладим на партито, като избегнем махмурлука след него?
Осъщественият пробив при ваксините дава обещание, че наистина можем да сложим край на пандемията от коронавирус през 2021 г. Ако това се случи - а то зависи не само от разработването на ваксини, но и от бързото изработване от правителствата на мащабни програми за ваксинация - тогава не е пресилено да се мисли за нов икономически бум, който се случва веднъж на век.
Лесно е да се намерят икономически причини, поради които 2021 г. може да е година на бурен растеж. Пандемичното затваряне е най-рядката възможна икономическа депресия: такава причинена от умишлено съкращаване на производствения капацитет. Очаквайте правителствата да премахнат тези ограничения в първия възможен момент, в който това е безопасно. (Всъщност много от тях ще се стремят да ги премахнат по-рано, съдейки по неотдавнашното преждевременно разхлабване на мерките.) Стига да има търсене, бързият отскок от настоящата потисната активност е вероятен.
А търсенето ще бъде налице. Макар много хора да загубиха работата си, повече я запазиха, като не бяха в състояние да харчат както преди, след като магазините и ресторантите бяха затворени, а развлеченията и ваканциите отложени. Обратната страна на непланираното нарастване на спестяванията на домакинствата е потиснатото желание да се харчи. С края на пандемията голяма част от това задържано търсене ще бъде освободено. Освен това регулаторната подкрепа за силен ръст на търсенето - държавните дефиците и свръх хлабавата парична политика - вероятно ще продължи още известно време.
Не става въпрос само за рестартиране на икономическата активност и увеличаване на потреблението в количествен смисъл. Това, за което хората ще похарчат пари, също така вероятно ще напомни за "ревящите" 20-те години на 20 век.
Ограниченията, свързани с общественото здраве, засегнаха най-вече хедонистичния край на потребителския спектър: това, което спряхме да правим, е да се храним заедно, да пийваме заедно, да се забавляваме и да ходим на почивка съвместно. Стадният имунитет в резултат на ваксините ще възобнови парти събиранията.
Но ще имаме ли основание да купонясваме, за бога? Не само данните сочат към потребителски бум; зад тях се крие нещо по-малко осезаемо, но още по-убедително. Не е нужно да сте икономист, а само човек, за да разберете желанието да се освободим, да се събираме и да поемаме рискове след една година заключване у дома и дистанциране един от друг.
Ще огрее ли отново слънцето лунапарка на живота? Снимка: Bloomberg
Подобна оптимистична увереност е най-неуловимата съставка на икономическия растеж, но тя е не по-малко важна за него. Вярата в добрите времена може да стимулира потребителите да правят по-големи покупки, бизнесът - да инвестира в по-голям капацитет, работниците - да се обучават за по-добри работни места; а семействата пък - да имат повече деца. Всичко това би допринесло за траен растеж.
Това е оптимистичният сценарий. И така, какво може да се обърка? Много неща биха могли, от които най-непосредственото е политиците да се паникьосат и да охладят възстановяването, преди то да се е превърнало в бум.
Във Великобритания двадесетте години на миналия век изобщо не бяха "ревящи" поради катастрофалната монетарна политика: решението за възстановяване на предвоенния фиксиран курс на паунда към златото. Днес все още манията за твърди пари далеч не е изкоренена. Преждевременното монетарно затягане е най-голямата заплаха за новите "ревящи" 20-те години. Веднаха след нея се нарежда потенциалната внезапна фискална консолидация.
Друг риск е икономическото доверие, да не говорим за оптимизъм, така и да не се появи. Въвеждането на ваксинацията може да се сблъска с проблеми или да отнеме твърде много време, или пък нови мутации може да означават, че вирусът ще продължи да бъде дебнеща опасност, караща хората да се държат предпазливо в своя социален и икономически живот.
Дори ако пандемията бъде победена, психологическите щети от безпрецедентните събития през изминалата година може да направят хората трайно по-предпазливи. През оригиналните "ревящи" 20-те години либерализмът и невъздържаността от всякакъв вид - от финансите до сексуалните нрави - получи впоследствие отпора на засиления консерватизъм, изразен например от сухия режим.
Най-голямото безпокойство обаче трябва да бъде това, че голяма част от икономиката - и от обществото също - е твърде омаломощена, за да се включи в партито.
Днешните високи средни нива на спестяване не са повсеместни: въпреки че хората, които нямат възможност за харчене, трупат резерви, тези, които не могат да работят, изчерпват и без това оскъдните си заделени средства. Временните помощи за бизнеса успяха да предотвратят фалитите, но много компании ще продължат да бъдат твърде затънали, за да станат отново жизнени. Пак да кажем, зад икономиката се крие психологията. Много хора ще скърбят за загубените си близки и ще преживяват шока от изолацията в продължение на много години.
Всичко това изисква мерки, които да гарантират, че хората усещат подкрепата на икономическата и социалната системи. Тъмните ъгли, разбира се, бяха също толкова характерна черта на предишните ревящи 20 години, колкото и блясъкът на повърхността им да бе в стил Великият Гетсби.
Преди век въпросното десетилетие завърши лошо. Този път можем да се справим по-добре - не чрез обуздаване на хедонистичния порив, а като го направим по-масов. Когато най-накрая настъпи време за празнуване, нека всички дойдат на партито.
Петър Нейков, редактор Десислава Попова
