Путин затяга законодателната хватка около опозицията

Рейтингът на президента на Русия Владимир Путин пада тази година, както и подкрепата за партията му „Единна Русия“, която е на рекордно ниско ниво. Причината – спадащите доходи на руснаците, предизвиканата от пандемията рецесия и икономическият срив, който не беше предотвратен заради строгите държавни разходи.

 

В резултат на парламентарните избори догодина партията вероятно ще трябва да се бори, да запази мнозинството си в парламента - свръхмажоритарност, която дава на Кремъл желязна хватка върху законодателството и не оставя място за политически дебат. Тази заплаха предизвика лавина от законодателни предложения, предназначени да попречат на опозиционните партии да започнат кампания преди настоящите депутати, лоялни на Путин.

 

Четири отделни законопроекта бяха внесени в три последователни дни през ноември. С тях се забраняват последните останали законни средства за спонтанен протест и се увеличава контролът на държавата върху съдържанието, споделяно онлайн.

 

В случая с Ксения Фадеева и хиляди други руски активисти и потенциални кандидати новите законопроекти разширяват обхвата и въздействието на термина „чуждестранен агент“, за първи път вписан в закон през 2012 г. и разширяващ се непрекъснато оттогава, така че да се насочва към онези, които Кремъл счита за врагове.

Най-отгоре в списъка преди критичните избори, планирани за септември, е опозиционният политик Алексей Навални и инициативата за интелигентно гласуване на неговата организация, която насочва недоволните гласоподаватели да подкрепят кандидати, които най-вероятно ще победят номинираните от „Единна Русия“. Точно такива са Ксения Фадеева и нейните колеги, които сринаха партийното мнозинство в Томск.

„Сигурна съм, че всички тези репресивни промени са отговор на нашите победи. . . и успеха на интелигентното гласуване“, коментира тя. „Те са ужасени от това какво биха правили, като се имат предвид сринатите рейтинги на Путин и „Единна Русия“, и затова се опитват да затегнат положението“, допълва тя.

 

„Единна Русия“ прекрасно разбира, че няма да може да спечели честно изборите за Държавната дума“, казва още Ксения Фадеева. „Следователно сега виждаме появата на тези луди нови закони. Те се опитаха да ни спрат с безкрайни арести заради митинги, глоби, обиски и наказателни дела. Не се получи. Ясно е, че те ще продължат да измислят все повече и повече репресивни мерки, за да ни спрат по някакъв начин“, смята тя.

 

Лов на вещици

 

Терминът, натоварен с намеци за подривна дейност и шпионаж, „чуждестранен агент“ беше използван за първи път за заклеймяване на руски неправителствени организации, които събираха пари в чужбина. Те бяха заклеймени като предатели и се намекваше, че са действали от името на задгранично правителство, за да подкопаят държавата.

Този термин беше разширен миналата година, за да обхване медийни групи с чуждестранна подкрепа. Определените като „чуждестранни агенти“ организации се натоварват и чисто бюрократично с тримесечни доклади за политически дейности и финансиране, често има импровизирани набези в офисите им и им се налагат огромни глоби за неспазване на правилата.

 

Предложеният закон, представен на 18 ноември, допълнително въоръжава съществуващото законодателство, като разширява термина, за да обхване лица, за които се смята, че са получили каквато и да е материална или организационна подкрепа от чужбина, както и лица, свързани и подкрепяни от руски организации, определени като чуждестранни агенти. Такава е организацията на Алексей Навални.

 

На тези лица ще им бъде забранено да заемат длъжности в общинските власти, а когато се кандидатират на избори, ще бъдат етикетирани като „чуждестранен агент“ в бюлетините, предизборните материали и в медийните съобщения.

„Разбира се, това е етикет, който плаши хората“, казва Екатерина Шулман, сътрудник в програмата „Русия и Евразия“ в Chatham House. „Има значителни негативни конотации. Това ще изплаши кандидатите да бъдат свързани по някакъв начин с инициативата за интелигентно гласуване“, казва още тя. Фигурите на опозицията вероятно ще бъдат блокирани да участват в изборите, като се използват съществуващите закони за това как се класират кандидатите, и разпоредби, които предотвратяват например осъдени да бъдат включени в листите, допълва Шулман.

 

„Очевидно се прави опит да се опише интелигентното гласуване като дейност, подпомагана от чужбина“, коментира още тя. „Всичко това сочи доста директно към стремежа да се възпрепятстват кандидатите, подкрепяни от Навални и неговата регионална мрежа“, заключава Екатерина Шулман.

 

Андрей Климов, ръководител на комисията за защита на държавния суверенитет и предотвратяване на намеса във вътрешните работи на Руската федерация в горната камара на парламента в страната, защитава мерките като „балансирани и сериозно формулирани“. „Нашата комисия разполага с много материали, свързани с начина, по който чужди държави, организации и лица се опитват да участват в политическа мисионерска дейност в Русия“, коментира той пред парламентарния вестник миналата седмица. „Те не крият, че крайната цел... е да се промени политическата система на Руската федерация“, твърди той.

 

Критиците казват, че формулирането на закона е толкова умишлено широко, че може лесно да се използва от правителството за елиминиране на опозиционни политици, които никога не са получавали никакво пряко чуждестранно финансиране, но може да са присъствали на събитие, организирано или спонсорирано от чуждестранна група или промотирано от чуждестранна медия например.

 

„Законопроектът сигнализира за нов лов на вещици на групи от гражданското общество и защитници на правата на човека, защитаващи справедливостта и достойнството“, казва Наталия Прилуцкая от офиса на Amnesty International в Русия. „Руските власти оставиха гладно гражданското общество и принудиха много организации да се затворят. Сега те допълнително демонизират отделни активисти“, посочва тя.

 

Путин затяга законодателната хватка около опозицията

 

 

Задушаване на гражданското общество

 

Политическата опозиция на Русия отдавна е принудена да навигира в непрекъснато нарастващия списък с препятствия в своя опит да оспори почти 21-годишния режим на Владимир Путин - от обременителни законови изисквания до честия тормоз от страна на държавни и квазидържавни образувания.

 

Понякога нападенията са физически. Навални например, на когото не му беше позволено да се кандидатира срещу Путин заради предишна присъда за измама, която Съдът на Европейските общности е постановил, че е политически мотивирана, беше отровен със забранения военен нервен агент новичок през август, докато водеше кампания в Томск в подкрепа на инициативата за интелигентно гласуване. Той обвинява руската държава за атентата, след който беше 18 дни в кома. Той все още се възстановява в Берлин, където е лекуван. Кремъл отрече да е участвал в отравянето.

 

Преди опита за убийството му Навални многократно беше арестуван, за да му се попречи да участва в протестни шествия. Той преживя и нападение, заради което е частично сляп с едното око. Службите на неговата Фондация за борба с корупцията (FBK), която редовно публикува разследвания за държавни служители и видни руски бизнесмени, са многократно проверявани от службите за сигурност.

 

Съдилищата и законите на Русия нанасят най-широка вреда. Федерацията за борба с корупцията на Навални, която беше определена като „чуждестранен агент“ през октомври миналата година, сега е в ликвидация след дело за клевета, заведено от Евгений Пригожин, бизнесмен, чиито връзки с Кремъл му донесоха прякора „Главният готвач на Путин“ и американски санкции. Съдът нареди на организацията да му плати глоба в размер на 29 млн. рубли.

Според Екатерина Шулман множеството предложени нови закони, насочени към опозиционните политици, предполагат, че подходът към изборите през следващата година може да бъде подобен на изборите в град Москва през 2019 г., когато решението да не се включват почти всички кандидати на опозицията в бюлетината предизвика най-големите протести от почти десетилетие.

 

По време на гласуването, което беше първият обект на инициативата за интелигентно гласуване на Алексей Навални, „Единна Русия“ загуби една трета от местата си в градския съвет и мнозинството и се крепи на косъм. На местните избори този септември, освен победите в Томск, инициативата помогна за прекратяване на мнозинството на „Обединена Русия“ в градския съвет на Новосибирск, третият по големина град в Русия.

 

Към притесненията на Кремъл преди парламентарното гласуване догодина се добавят и продължаващите протести в Хабаровск, град в далечния изток на Русия, срещу ареста и смяната на популярен местен управител, които се провеждат ежедневно през последните четири месеца и половина.

 

В същото време тази есен Владимир Путин със загриженост наблюдава как протестите срещу фалшификацията на изборите свалиха президента на Киргизстан, и недоволството в Беларус, заради което кризата в страната се задълбочава. Предложените закони са отговор на „Единна Русия“ срещу тези заплахи, твърдят групи за граждански права. Таня Локшина, помощник-директор за Европа и Централна Азия в Human Rights Watch, казва, че законодателството ще наложи „нови драконовски ограничения върху независимата гражданска дейност“.

Москва отдавна твърди, че чужди държави, по-специално САЩ, финансират руски организации и лица, които се стремят да дестабилизират страната, да свалят Владимир Путин и да провокират „цветна революция“, насочена към сформирането на прозападна администрация. Руски лоялни на Путин депутати често посочват правилата на САЩ за регистрация на чужди лобисти като пример.

 

Руският парламент обсъжда и законодателство за ограничаване на свободата на протест и публикуването на съдържание в интернет. Първият ще даде на Москва правото да ограничи достъпа до YouTube, Facebook и Twitter, които се използват широко от опозиционните политици за публикуване на предизборни материали и набиране на обикновено по-млади поддръжници.

 

Вторият ще затвори последната останала вратичка за несанкционирани улични протести. Понастоящем се изисква административно одобрение за публични митинги. Като начин да заобиколят това граждани измислиха схема, при което един протестиращ държи плакат за няколко минути, а после го предава на следващ, който стои на опашка. Новият закон, внесен в парламента от депутат от "Единна Русия", би поставил извън закона тази практика.

 

Заради икономиката

 

На последните парламентарни избори през 2016 г. опозиционните партии оказаха малко влияние. Оттогава обаче много неща се промениха. По това време и Путин, и партията му имаха огромна подкрепа на фона на нахлуването в и анексирането на полуостров Крим две години по-рано. Днес подкрепата за партията му е само 31%, показват данните на държавната социологическа агенция VCIOM, след като достигна рекордно ниско ниво от 30,5% през август.

 

Повечето недоволни избиратели посочват икономиката като причина да оттеглят доверието си. Още преди пандемията руската икономика беше притисната от западните санкции, наложени заради анексирането на Крим. Потъна и цената на петрола, който формира основен дял от износа, заради което страната изпадна в тежка рецесия. Реалните доходи на хората спадат в пет от последните седем години.

 

Тази година се очаква БВП на Русия да се свие с 6%, прогнозира Световната банка. Москва се опитва да се справи с разпространението на Covid-19 със спорадични блокади и непоследователни карантинни мерки.

Въпреки че руските доходи спадат с 8% през второто тримесечие на тази година, най-големият срив за повече от 20 години, правителството отказа да увеличи финансовите стимули, които са много по-малки в сравнение с другите големи европейски държави. Според проучване, проведено през октомври от Левада Център, единствената независима социологическа агенция в страната, 43% от гражданите заявяват, че смятат, че страната върви в грешна посока спрямо 23% през 2014 г.

 

„Всеки от тези нови законопроекти има смисъл само в контекста на изборите, разбира се. . . [Единна Русия] се изплаши “, казва Леонид Волков, ръководител на регионалната мрежа на Алексей Навални. „Това не е нищо ново: просто обичайното им презрение към гражданите на Русия“, допълва той.

 

Климов допълва, че очаква законите да бъдат приети преди края на годината, за да влязат в сила преди септември 2021 г. „Това е изключително важно - ние се стремим да приложим набор от планирани мерки за правна реакция преди началото на предизборната кампания през 2021 г. Това не е случайно“, казва той.

 

Макар че спечелването на обикновено мнозинство не би било тежък удар за „Единна Русия“, то би я принудило да влезе в коалиционно правителство с други широко прокремълски, но на моменти непредсказуеми партии, като комунистите или националистическата либерално-демократична партия. Това би отнело контрола на Кремъл по отношение на законотворчеството. Това също би усложнило и всякакви потенциални маневри за наследяване, ако Путин реши да се оттегли през 2024 г. Четвъртият му мандат като президент ще приключи тогава, но конституционните промени, прокарани през парламента тази година, му позволяват да се кандидатира за още два шестгодишни мандата.

„Това доста неистово законодателно действие показва нервността в съзнанието на кандидатите на [управляващата партия]“, казва г-жа Шулман, която миналата година беше освободена от длъжност като член на президентския съвет на Путин за гражданското общество и правата на човека заедно с трима други откровени служители, които разкритикуваха правителственото отношение към протестите в Москва.

 

Тя добавя: „Посоката и намерението на тези репресивни политически политики показват какви са предполагаемите заплахи: лоши чужденци, чуждо влияние и възможни масови протести и митинги, както и YouTube. . . алтернативната телевизия, която застрашава монопола на държавните телевизионни канали“.

 

Остават по-малко от 10 месеца до изборите и Ксения Фадеева от Томск, която казва, че набира средства от местни източници, се чувства обидена от тази законодателна атака. „Разбира се, да ме определят като „чуждестранен агент“ е неприятно и дори обидно за мен“, казва тя. „Да, може би някои представители на електората могат да бъдат отблъснати от това..., но основното е да убедим нашите поддръжници да отидат да гласуват. Трябва да продължим да работим както винаги“, добавя тя.

 

Миглена Иванова, редактор Десислава Попова

 

 

Станете почитател на Класа