През октомври 2019 г. Google се обяви за лидер в квантовите изчисления, след като представи машина, способна да извърши за 200 секунди изчисление, което най-мощният действащ суперкомпютър би извършил за няколко хиляди години.
Преди няколко дни обаче, проектът Jiuzhang, базиран в Шанхай (Китай), представи друг квантов компютър, 10 милиарда пъти по-бърз от този на Google.
Предаването на „първенството в квантовото надмощие" се случи толкова бързо и включва толкова различни технологии, че дори компютърните учени намират за предизвикателно да правят сравнения и да оценяват напредъка по отношение на тяхната научна употреба. Ръководителят на екипа „Квантови изчислителни технологии" в Руския квантов център Алексей Фьодоров твърди, че квантовите компютри, изградени на различни принципи на работа, съответно могат да бъдат полезни в различни мисии.
Постиженията на китайския квантов компютър имат оптичен характер и използват фотони като носещи единици за квантова информация, докато изобретателите на Google се насочват към свръхпроводникови вериги, поясни експертът в изявленията си пред уебсайта на Meduza.
В момента това са само експерименти, при които задачите са умишлено поставени по такъв начин, че "са били трудни за решаване с помощта на класически компютри", според Фьодоров. По този начин Google показа моделирането на случайни квантови вериги, нещо много сложно за обикновените изчисления, поради огромния брой възможни състояния, в които системата последователно трябва да бъде.
Експлоатацията на суперкомпютри, дори и за проверка на оценките на времето в гореспоменатите експерименти, има своята цена. Всъщност наскоро компютърният учен Скот Ааронсън разкри в своя блог, че изпълняването на задача, за която той е поел да подобри изчислението, струва 400 000 долара от бюджета на проекта, поради разходите за суперкомпютърно време.
Ааронсън, който направи рецензия на китайската статия в Science, попита авторите защо проверяват резултатите от експеримента си само до 26 или 30 фотона, докато наличните компютри позволяват това число да бъде 40 или 50. Две седмици по-късно авторите го информирали, че са увеличили броя на 40, но поемайки посочените огромни разходи.
В допълнение към тези две системи в няколко страни се провеждат експерименти с изчислителни устройства, базирани на ултра студени атоми и йони. Като цяло тези четири платформи се считат за най-обещаващите в развитието на квантовите компютри, като могат да демонстрират своето надмощие над „обикновените" суперкомпютри. Не е ясно обаче кой от тях ще стане най-успешен.
Сред приоритетните практически приложения на квантовите изчисления се подчертава компютърното търсене на нови лекарства и прогнозирането на материали с необичайни свойства, сред други задачи, които използват машинно обучение.
Прогнозира се, че следващата стъпка ще бъде демонстриране на квантово надмощие в някаква полезна и взискателна задача, като например моделиране на сложни физически, химични, биологични или други системи. Освен това да не забравяме, че Русия също е влязла в квантовата надпревара и вече следва своята пътна карта за разработване на квантови изчисления.
