Ангела Меркел отива на срещата на върха на Европейския съюз (ЕС) в края на тази седмица, която в крайна сметка може да определи нейното наследство, само девет месеца преди да напусне политическата сцена, а Германия и Европа да започнат ерата след нея, пише FT в свой анализ.
Това е последната среща на върха за шестмесечното председателство на ЕС на Германия - време на безпрецедентни предизвикателства за 27-членния блок. Пандемията го вкара в най-тежката икономическа криза в историята му, преговорите по търговското споразумение след Brexit са напрегнати до краен предел, а скандалите заради върховенството на закона предизвикаха разрушително разделение между Унгария и Полша и 25-те други държави членки.
Този спор заплашва едно от изключителните постижения на ЕС – сделката за 1,8 трлн. евро за следващия седемгодишен бюджет и фонда за възстановяване от пандемията, финансиран от съвместен дълг, набран от Европейската комисия (ЕК) на капиталовите пазари и предназначен да помогне на затруднените икономики да изплуват.
„Това трябваше да бъде основното наследство на германското председателство и може би върхът на Меркел като канцлер - и сега виси на косъм“, казва Яна Пуглерин, ръководител на берлинския офис на Европейския съвет за външни отношения.
Възраженията на Унгария и Полша се фокусират върху ключова разпоредба, обвързваща освобождаването на средства от ЕС със спазване на принципите на правовата държава. Техният отговор – заплаха за вето върху цялата бюджетна сделка, хвърли ръкавицата на всички останали държави членки. За Ангела Меркел обаче ситуацията е особено болезнена – с това вето се отхвърля на практика всичко, за което тя се е застъпвала.
„Меркел е свързана с търпеливо, упорито търсене на компромиси“, казва Йозеф Янинг от Германския съвет по външни отношения. „Не може обаче пак да направи това, когато държава членка заплашва с вето. Това просто издърпа килима изпод краката й“, допълва той.
Ударните вълни от потенциалното вето биха били мащабни. Лидерите на страните от ЕС се надяват да използват срещата на върха тази седмица, за да постигнат важно споразумение относно целите на ЕС за вредните емисии – да бъдат намалени с 55% до 2030 г. Тези планове обаче зависят от наличието на средства, които да помогнат за плащането на прехода към нисковъглеродно бъдеще. Така че без сделка по бюджета и фонда за възстановяване дискусията относно климата вероятно ще дерайлира, предупреждават дипломати.
Продължават и разговорите по търговското споразумение след Brexit. Ако Великобритания и ЕС не успеят да постигнат споразумение за бъдещите си отношения през следващите няколко дни, потенциалният хаос, свързан с резултат без сделка, може да се пренесе и на срещата на върха.
Длъжностни лица работят усилено, за да намерят компромис между двете страни в спора за върховенството на закона. Това би добавило някои успокояващи думи, насочени към облекчаване на опасенията в Полша и Унгария, че те ще бъдат несправедливо ощетени от механизма за върховенство на закона.
Комисията работи и по резервни опции, които биха позволили на 25-те държави членки, които подкрепят механизма, да създадат фонд за възстановяване сами, като изключат Полша и Унгария от него. Това обаче противоречи на всичко, в което Ангела Меркел вярва. Нейната мантра винаги е била „да държи всички на борда“, както се изразяват нейните служители, и да продължи да преговаря, докато не постигне приемливо за всички решение. Идеята за нов инструмент на ЕС, от който някои членове на ЕС са изключени, ù е чужда.
Някои казват, че тя няма особен избор. „Меркел сега просто трябва да се противопостави на [унгарския премиер Виктор] Орбан и [лидера на полската партия „Право и справедливост “Ярослав] Качински“, казва Пуглерин. "Ако не го направи, просто ще навреди на доверието към себе си“, допълва тя.
Опозиционните депутати твърдят, че тя отдавна е трябвало да се противопостави на Орбан и Качински. „Когато правите компромиси твърде дълго с популистите, те ви тласкат толкова далеч, че в края на краищата сте изправени до стената“, посочва и Франциска Брантнер, говорител по европейските въпроси на германските Зелени.
Германското председателство на ЕС не трябваше да завършва с такъв сриващ се ред. Имаше големи надежди, че ловкото управление на Меркел ще постави ЕС твърдо по пътя на възстановяването.
Някои смятат обаче, че това винаги е било нереалистично. "Очакванията бяха малко прекалени“, коментира Манфред Вебер, ръководител на партийната група в Европейския парламент на дясноцентристката Европейска народна партия.
„Всички казваха - идва Меркел, тя ще реши всички европейски проблеми. От самото начало обаче беше ясно, че ще това бъде трудно да се постигне“, допълва Вебер.
Самата Меркел имаше големи амбиции за председателството. Тя искаше да започне дискусия за бъдещето на ЕС, да прогресира зелената и дигиталната програма и да активизира замрелите преговори за миграционната система на ЕС.
Сега обаче напредъкът съвсем спира. Надеждата на Меркел, че ЕС най-накрая може да изясни отношенията си с Китай, „не стигна много далеч“, признава Вебер. Заради пандемията беше отменена срещата на върха ЕС-Китай, която трябваше да се проведе в Лайпциг през септември. Вирусът, който направи почти невъзможни физическите срещи на работните групи, „натовари огромно“ германското председателство, посочва още Вебер.
Все още има надежди, че компромиси ще се постигнат. Дипломати обаче се страхуват, че германското председателство може да завърши с неуспех и при преговорите с Великобритания, и що се отнася до фонда за възстановяване. Това може да навреди на репутацията на Меркел само месеци преди изборите за Бундестаг, които ще отбележат края на нейните 16 години на власт. Това би било доказателство, че времето ѝ е свършило и че магическият ѝ прах вече не работи.
Миглена Иванова, редактор Десислава Попова
