В северноиталианския град Бергамо – най-пострадалият в Италия по време на първата вълна на пандемията от новия коронавирус, значителният дял на заразените жители изглежда е това, което го предпазва от повторна медицинска катастрофа.

През пролетта градът се превърна в мрачен национален символ на трагедията, разгърната в Италия, а по-късно и в цяла Европа, пише онлайн изданието Politico.eu в свой анализ. Тогава властите и хората не смогваха да погребат починалите, местата в гробищата свършиха и армейски камиони превозваха починали до други места. Досега около 3000 души са починали от COVID-19 в града.

Сега, когато страната се бори с влошаващата се втора вълна на вируса, Бергамо изглежда избегна по-сериозни проблеми, въпреки че по-широкият регион на Ломбардия отново се очертава като гореща точка за вируса.

Някои лекари признават, че по-малкият брой на случаите може да се дължи отчасти на по-предпазливото поведение на жителите. Бруталният опит от първата вълна ги направи по-внимателни към спазването на антикоронавирусните мерки.

Някои експерти обаче предполагат, че ниската заболеваемост е в някаква степен „имунитет в общността“, което намалява риска от нови огнища. Главният анестезиолог в главната болница в Бергамо, Лука Лорини, определя това като „естествена ваксина“.

До 420 000 души може да са били изложени на вируса в Бергамо, според прогнозите на Института за фармакологични изследвания в Бергамо. Институтът установява, че 96 процента от инфекциите може да останат незабелязани от здравните власти.

Според експерти тези данни обясняват защо Бергамо остава относително спокойно място при втората вълна, докато в по-малко засегнатите градове през пролетта сега има големи огнища. Например между 2 и 23 октомври случаите на COVID-19 са се увеличили само със 7% в Бергамо в сравнение с останалата част от Ломбардия, където са се увеличили с цели 65%. През последната седмица провинция Бергамо имаше средно по 20,4 нови случая на ден на 100 000 души в сравнение с 81,4 в провинция Милано.

Много по-висок процент от жителите на провинция Бергамо са развили известна резистентност към вируса от пролетта в сравнение с Ломбардия и Италия като цяло. Установено е, че около 57% от 10 000 души, тествани през юни от провинциалната здравна служба, имат антитела. Въпреки че тези тестове са проведени най-вече в най-засегнатите райони на провинцията, по-представително проучване, публикувано от статистическата агенция ISTAT и италианското министерство на здравеопазването, показва, че всеки четвърти жител на провинция Бергамо има изградени антитела срещу коронавируса. За сравнение, такива се откриват при 1 от 13 жители в провинция Милано и 1 на всеки 40 в Италия като цяло. Хората, които са били изложени на вируса през първата вълна, вероятно ще имат антитела, които ги предпазват от заболяване по време на втората, казва Масимо Гали, експерт по инфекциозни болести от университета в Милано. Въпреки че антителата не винаги предлагат пълна защита - има няколко случая на повторно заразяване на хора с различен щам на вируса, „като цяло имунитетът в общността е много важен за такъв вирус“, коментира Гали по време на онлайн среща с представители на медиите.

„Уверен съм, че по-голямата част от хората, които са имали досег с вируса, са защитени от тази инфекция или ако се заразят пак с различен щам, ще изкарат инфекцията по-леко“, допълва той.

Бергамо не е единствената гореща точка за вируса, която сега е пощадена от друга голяма вълна заразени. Из цяла Ломбардия провинциите, които през пролетта отчетоха най-много смъртни случаи, сега изглежда са по-малко засегнати. Бреша и Кремона например регистрират малък брой нови случаи през последните седмици.

„Корелацията е много, много значима“, коментира Джузепе Ремуци, професор и директор на Института „Марио Негри“, който провежда свои собствени тестове за антитела. „В северните райони, където циркулира [през пролетта], вирусът не може да намери хора, които да зарази“, допълва той.

Може да се окаже, че „в Бергамо хората се страхуват повече и следователно следват по-внимателно ограниченията“, признава той, но отхвърля идеята, че това може да бъде решаващ фактор. „Не съм убеден, че това е обяснението, тъй като мисля, че поведението в Ломбардия е доста хомогенно“, посочва той.

Сега има „степен на естествен имунитет, имунитет на общността“, казва той и добавя, че предпочита да не използва термина „стаден имунитет“, който обикновено се определя при заразени между 50% и 90% от населението в зависимост от заразността на вируса. „Все още сме далеч от това“, подчертава Ремуци.

„Знаем, че когато скоростта на репродукция на вируса е над 1, тогава случаите се увеличават експоненциално“, допълва Лука Форести, лекар и главен изпълнителен директор на Centro Medico Agostino, група клиники. „Ако не е много над 1, дори 15 до 25 процента от хората с антитела могат да бъдат достатъчни, за да изпратят [репродуктивната скорост на вируса] под 1 и да накарат броят на новите случаи да намалее експоненциално“, казва той. "Тази малка разлика може да направи голяма разлика за няколко дни ... Наричам го малък стаден имунитет“, посочва той.

С оглед на наближаващата икономическа катастрофа от последователните блокади някои се надяват, че така нареченият имунитет на общността може да им помогне да аргументират облекчаването на коронавирусните ограничения и да отворят икономиката. Местният депутат Стефано Бенини, който не е свързан с никоя партия, писа по-рано този месец до здравния министър Роберто Сперанца и губернатора на Ломбардия Атилио Фонтана. В писмото си той казва, че е „грешка“ „несправедливо да се санкционират райони [като Бергамо], където хората не изпитват сериозни проблеми“.

Такова решение обаче, дори технически разумно, би могло да бъде политически проблематично. Според Форести е „много по-лесно“ да се запазят ограниченията в целия регион, отколкото да се прави разлика между отделните провинции. „Все едно да кажете, че хората на възраст над 65 години трябва да останат вкъщи или че тези с антитела могат да излязат навън. Тези идеи не са технически погрешни, а политически сложни“, посочва той.

Научният комитет от Ломбардия „обмисля разхлабване на ограничения в райони като Бергамо ... ако това не влоши ситуацията или не навреди на останалата част от региона“, коментира губернаторът Фонтана пред Politico.

Засега повечето жители на Бергамо едва ли ще почувстват, че катастрофата по-рано тази година си струва относително по-лесното пътуване в момента. Мнозина все още оплакват изгубени членове на семействата си или се борят да поддържат бизнеса си, дори ако не им се е наложило да преминат през нуждата от медицинска помощ през пролетта.

Освен това възстановяването може да е само временно, тъй като учените не са сигурни колко дълго могат да продължат полезните ефекти от имунитета в общността. „Това, което знаем, е, че продължава около шест месеца“, казва Форести и допълва, че дори и имунитетът да трае 2 или 3 години, „трябва да изчакаме, докато стигнем там“.

Миглена Иванова, редактор Божидарка Чобалигова