Служителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) прекараха последната седмица в опровергаване на слуховете, че може да бъдат убедени да опрощава огромни дългове, пише онлайн изданието Politico.eu.
От централната банка на еврозоната обаче не успяха с това предизвикателство и вероятно няма и да успеят. Този въпрос няма да изчезне дори след като европейците започнат да получават ваксините за коронавируса, за които се надяват да сложат край на пандемията и да спасят икономиката.
Аритметиката е брутално проста, само трябва да се погледнат прогнозите на Европейската комисия (ЕК). Данни от този месец предполагат, че трите години на масирани държавни заеми за покриване на недостига на данъци, заедно с повишените социални и здравни разходи, ще оставят някои правителства с дълг, надвишаващ онова, което могат да издържат, според мнението на много икономисти.
До края на 2022 г. дългът на Испания ще се увеличи до 124 процента от брутния вътрешен продукт, на Италия - до 165 процента, и на Гърция - до 195 процента. Идеята, че тези страни, всички с намаляващо население в трудоспособна възраст и хронични проблеми с производителността, някога ще излязат от дълговия капан, е все по-трудно да се кредитира.
Без някакво радикално мислене на хоризонта ще се появят национални фалити, което неизбежно ще доведе до нови спекулации за разпадането на еврото. Темата кипи поне от пролетта. По това време вече беше очевидно, че коронавирусът и свързаните с него блокади не само ще разрушат икономиката в краткосрочен план, но ще оставят дългосрочни белези. Дори Германия очаква бюджетен дефицит от близо 100 милиарда евро през следващата година.
Идеята за анулиране на дълга придоби нова популярност през последните няколко седмици поради съвкупност от обстоятелства. Първото съобщение, че американски и германски компании са разработили ваксина, ефективна срещу COVID-19, позволи на политиците да помислят за първи път за живота след пандемията. Може би мотивиран точно от това, както и за да попържи в собствен сос шефа на ЕЦБ Кристин Лагард, председателят на Европейския парламент (ЕП) Дейвид Сасоли коментира пред вестник La Repubblica, че опрощаването на дълга е „интересна работна хипотеза, която трябва да се съгласува с основния принцип на устойчивостта на дълга“.
Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гуиндос незабавно отхвърли идеята. Това обаче не попречи в четвъртък Лагард да бъде подложена на поредица от въпроси - най-вече от италиански членове на ЕП, за това доколко е готова да се примири с една такава идея. Отговорът на Лагард беше категорично „не“: „Дори не си задавам въпроса. Толкова е просто, защото всичко в тази насока просто би било нарушение на договора за ЕС“.
Какво обаче казва договорът? Въпросният чл. 23 гласи: „Овърдрафт или всякакъв друг вид кредитни улеснения при Европейската централна банка или при централните банки на държавите членки (наричани по-долу„ национални централни банки “) в полза на институции, органи, служби или агенции на Съюза, централни правителства, регионални, местни или други публични органи, други органи, регулирани от публичното право, или публични предприятия на държави членки са забранени, както и покупката директно от тях от Европейската централна банка или националните централни банки на дългови инструменти“.
Това оставя достатъчно свобода на изобретателните мислители в областта на паричните средства да започнат работа. Априлска публикация в блога на бившия икономист на Citigroup Вилем Бюйтер и Сони Капур от мозъчния тръст Re-Define посочва, че няма изрична забрана за така наречените хеликоптерни пари - пари, създадени от централната банка и разпределени директно или на гражданите, или на правителствата.
По това време Капур и Буйтер препоръчват, че еднократният трансфер от централните банки към правителства от около 20 до 30 процента от БВП „да бъде единствената и най-добра макрополитика за борба с кризата с COVID-19“.
Междувременно главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн изглежда насочи дискусията в друга посока. След като отхвърли категорично мярка като опрощаването на дългове, той добави: „Освен този въпрос, мисля, че всяка част от политическия свят, гражданското общество и финансовата система трябва да поемат последиците от ниските лихвени проценти. Разходите за издаване на дълг са много ниски, което намалява разходите за обслужване на дълга“.
Някои икономисти отдавна твърдят, че високият дълг е по-малко важен за устойчивостта, отколкото разходите за неговото обслужване. Комисията също защити тази теза, когато се опита да убеди Международния валутен фонд да се включи във втория гръцки спасителен пакет, когато Лагард беше управляващ директор на Фонда.
Лейн е толкова уверен, защото смята, че ЦБ може да поддържа ниски лихви за много дълго. Това елиминира риска кредитополучателите да се налага да рефинансират с по-високи лихви преди да са станали достатъчно силни. Рязкото покачване на пазарните лихви изглежда малко вероятно, тъй като основната инфлация сега е само 0,2% през последната година, но не може да се изключи.
Проблемът, както писа макроикономическият стратег на TS Lombard Дарио Пъркинс миналата седмица, е, че повечето от възможностите, които все още са на разположение на централните банки, се насочват опасно към територията на фискалната политика, ефективно преразпределяйки активите и пасивите в цялата икономика. Това е табу, което повечето създатели на парична политика предпочитат да не нарушават.
Президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман и други вече критикуваха количествените облекчения, а Лагард сигнализира за по-нататъшно разширяване на дейностите на ЕЦБ за изкупуване на облигации през декември. „Централните банки не са склонни да навлизат по-навътре в квазифискалното пространство“, казва Пъркинс. „Много по-скоро биха избрали длъжностни лица да дадат необходимия стимул“, допълва той.
С фонда за възстановяване от 750 милиарда евро, който понастоящем е заложник на Полша и Унгария в преговорите за бюджета на ЕС, и с ЕЦБ под натиск да предостави значими стимули централната банка на еврозоната ще бъде принудена да поведе парада отново.
