Япония може да разшири основен регионален пакт за свободна търговия, за да включи Китай. Известен като CPTPP, споразумението включва 11 страни от Азиатско-Тихоокеанския регион, които решиха да запазят отворените си пазари, след като САЩ преминаха към протекционистична политика.
„Япония ще се стреми към зона за свободна търговия в Азиатско-Тихоокеанския регион чрез ранното сключване на споразумението RCEP и стабилното прилагане и разширяване на CPTPP като негов председател през следващата година", заяви японският премиер Йошихиде Суга преди срещата на върха на АТЕС в петък.
Икономиките, включени в Всеобхватното и прогресивно споразумение за транс-тихоокеанско партньорство (CPTPP), обхващат близо половин милиард потребители и представляват 13,3% от глобалния брутен вътрешен продукт. Търговското споразумение по същество е актуализирана версия на злополучното Транс-тихоокеанско партньорство. Тази сделка беше договорена от администрацията на Обама, но не беше ратифицирана преди президентът на САЩ Доналд Тръмп да встъпи в длъжност и да изтегли САЩ от търговския пакт.
По-рано Пекин подчерта, че е отворен за идеята да се присъедини към поредното споразумение за свободна търговия. Китайският външен министър Уанг Йи ще обсъди въпроса с японската страна по време на посещението си следващата седмица, заяви говорителят на министерството в петък.
CPTPP може да бъде поредното масивно споразумение за Китай и някои други регионални икономики, които създадоха най-голямата зона за свободна търговия в света миналата седмица с Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP).
Друг потенциален член на CPTPP е Обединеното кралство. През септември британската страна обяви, че е предприела „голяма стъпка за присъединяване към една от най-големите и динамични зони за свободна търговия в света", като откри дискусии за присъединяването си с останалите 11 държави. Сделката може да бъде от полза за Лондон, тъй като някои от най-големите му неевропейски търговски партньори са сред подписалите CPTPP. Подписването на такъв договор може да бъде по-бързо и по-просто от договарянето на няколко нови търговски пакта с всяка държава.
