Президентските избори във Франция наближават и на фона на сриващия му се рейтинг Еманюел Макрон може да научи много от победата на Джо Байдън в САЩ, пише онлайн изданието Politico.eu. Френските гласоподаватели ще отидат до урните през пролетта на 2022 г., но някои кандидати вече излизат на ринга.

Подобно на Байдън Макрон най-вероятно ще се изправи срещу крайнодесен, популистки кандидат – Марин льо Пен, за да се опита да остане в Елисейския дворец. Той ще трябва да защити и управлението на здравната криза, след като правителството му реши да наложи на практика пълна блокада на страната.

Ето и някои от уроците, които президентът на Франция може да научи от победата на Джо Байдън.

Един от най-големите рискове при кандидатиране на управляващите за преизбиране е надпреварата да се превърне в референдум за тяхното президентство и личността им, вместо да е състезание между две програми. Тук Макрон може да се възползва от пропуските на Доналд Тръмп.

„Макрон трябва да разгледа кампанията на Тръмп и да види какво не е проработило, тъй като и двамата са титуляри и относително непопулярни“, казва Матийо Галяр, директор на изследователския институт Ipsos.

И Макрон, и Тръмп имат рейтинг на одобрение в средата на диапазона 40-50% и всеки по свой начин предизвиква враждебност у част от електората. „Байдън ръководи приглушена кампания, която успя да запази фокуса върху противника си Тръмп“, казва Галяр. „Макрон може да бъде посъветван да избягва да бъде в центъра на кампанията предвид разделителната му и относително непопулярна позиция“, допълва той.

Това обаче може да се окаже най-голямото предизвикателство за него. За разлика от Тръмп, който беше кандидат на републиканците, Макрон стана президент без структурата на утвърдена партия зад себе си. За разлика от САЩ, където Конгресът има значителна власт, хиперконцентрацията на власт във френското президентство не осигурява институционални структури, които биха помогнали за премахването на сянката на държавния глава.

Новото политическо движение на Еманюел Макрон, което той стартира заради кандидатурата му за президент - La République en Marche, не узря до убедителна политическа сила и не създаде високопоставени фигури, които да се утвърдят на политическата сцена. Дори премиерът на Макрон се бори да излезе от сянката на президента.

Макрон остава преобладаващо доминиращата политическа фигура, концентрираща голяма част от омразата и разочарованието на хората.

Съобщава се, че помощник на кампанията на Байдън е казал пред CBS News, че екипът му се е  съсредоточил върху притесненията на истинските хора, вместо върху противоречията в Twitter. Едно от основните послания на Байдън беше, че ще обедини страната след години на политика на разделение.

Макрон същевременно е обвиняван в липса на съпричастност и се опитва да обедини страната около мерките за борба с коронавируса и скорошните терористични атаки. Запалването на социално-икономическото недоволство след протестите на Жълтите жилетки също остава.

Още в началото на президентството си Еманюел Макрон беше обвинен, че е „президент на богатите“, който е далеч от ежедневието на обикновените хора, и заобиколен от също толкова незапознати технократи. Той ще трябва да намери начин да избяга от тази характеристика.

Остава да тлее и недоволството на хората, въпреки че протестите затихнаха заради блокадите с цел ограничаване разпространението на коронавируса. Налице е истинско недоволство и разочарование от избирателната и политическата система във Франция и нейната способност да доведе до значителна политическа промяна.

Досега Макрон не успя да промени това, въпреки обиколката, която предприе в разгара на протеста на Жълтите жилетки и експеримента си със зелената демокрация. Това разочарование, заедно с пандемията, допринесоха да рекордно ниската избирателна активност за местните избори през изминалата пролет, единствените избори, проведени във Франция в ерата на COVID-19.

Сега правителството иска да отложи следващите избори с три месеца до юни 2021 г., което може да даде време за провеждане на гласуване по пощата и да предостави на избирателите повече начини за участие във вота.

Не е ясно дали пандемията ще е приключила до момента, в който гласоподавателите във Франция ще тръгнат към урните през 2022 г. Макрон може да поиска обаче да насърчи гласуването по пощата, особено след като партията на льо Пен му се противопоставя.

Крайната десница на Франция необичайно гласува в подкрепа на Тръмп и отказа да признае поражението му и да приеме резултатите от президентските избори в САЩ. Льо Пен заяви, че „абсолютно не признава“ победата на Байдън, а крайнодесният евродепутат Жилбер Кояр туитна: „С магическия измамен външен вид на десетки хиляди гласове кандидатът на демократите не е Байдън, а Дейвид Копърфийлд!“

Дали това е знак, че партията на льо Пен планира да дискредитира френския изборен процес, ако загуби през 2022 г. – това изглежда малко вероятно, макар и да не е необичайно. Някои от членовете на партията и поддържат връзки със Стив Банън - един от стратезите на Тръмп през 2016 г., който е обвинен в управление на мрежи за дезинформация в социалните медии по време на тазгодишната президентска надпревара в САЩ.

Макрон и неговият екип са настроени за подобни опити, тъй като вече са били обект на хакерски атаки, за които се смята, че са руски, по време на президентската кампания през 2017 г.

Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов